Здравен сайт на д-р Илия Врабчев за общуването, любовта, секса

Пише ви една разтревожена жена на 22 г. Омъжих се преди година и след като родих, дежурният номер на съпруга ми в 6 сутринта е: Хайде, събуди се, много те желая! Аз обаче съм доста изморена, през нощта не се наспивам, защото малкият се събужда, реве... И само аз ставам да го гушна. През това време мъжът ми спи, не го будя, защото от 9 ч. е на работа. Опитах да му обясня всичко това, но той си иска своето. Иска си сутрешния секс, без който – както казва той – го зареждал за целия ден. А мен какво да ме зареди? Аз мога по 2 пъти в седмицата, и то вечер. Това е.
Катя

Здравейте Катя,

Направо попаднах в една бездна на човешките желания, предпочитания и най-вече на възможности за секс! И то след като прочетох писмото Ви до мен. И няма да намеря своя вътрешен покой, ако вие двамата със съпруга си не намерите компромиса. Всъщност компромис не е мръсна дума. Напротив... вие и двамата се нуждаете от взаимно разбиране, а след това и от споразумение създадено на основата на взаимни отстъпки. И всичкото това дотук – значи компромис!

Ама това е, пак повтарям – не е една мръсна дума, не е. Ама тази е една дума, която означава един дълъг път между душите и сърцата на тези, които наистина се обичат и желаят завинаги да са заедно! Е, това защо ? Ами да не се разделят точно тези, който Господ е събрал заради взаимната им любов. Иначе какво – представяте ли си? Ще има само срещи и разлъки. За последните не ми се говори. Там има много нещастие. Има много сълзи и най-вече опустошени съдби. Не е само неприятно. Ама направо си е жестоко! Деца при живи родители – сираци. И най-вече много съм вбесен вътрешно в самия себе си когато... Когато излиза въпросна тема и всички, които преди време са се клели във вечната любов, докато смъртта ги раздели – започват да се ненавиждат и най-вече да се мразят. Ето това е моето пиронче в обувката ми. И то така ме боли там. Много ме боли...

Хайде сега, както се казва – едно по едно. Първо - в онези минути на Вашето любовно щастие и двамата даже и не сте си помисляли, че когато заживеете заедно и при вас вече е дошло най-скъпото и най-съкровеното – на Вашата взаимна обич – рожбата на любовта Ви що ще се случва тогава. Ами да. Какво ще се случва тогава? И то се случва днес – искате не искате. Та какво е това? Нещо много интересно, но само ако се гледа от страни.

И така след голямата любов и горещите взаимни чувства, в които аз хич не се и съмнявам, идва и желаната рожба. Ама първо – наистина ли сме подготвени за това? Това, което се нарича бащинство и майчинство. Сиреч, почти е същото, но несъвсем. Хайде сега малко припомняне. Девойката забременява – ражда и става най-щастливата майка на света. Ама после започва ходенето по Виа Долороза! Тоест по трънния път на майчинството. Няма лошо, ама няма лошо, само тогава, когато срещне не само разбиране, но и една пълна подкрепа на бащата на рожбата им. И тази подкрепа има различни измерения. И основната дума тук е пак – разбиране.

Добре, вие млади човече, знаете ли какво е женският инстинкт на майката, която е родила преди време. Ха на бас, че не го знаете. Защо ли ви питам? Ами кога от раждането на рожбата сте седнали до нея – Вашата съпруга и майка на детето и да сте подържали макар и за малко нейната ръка във Вашата. Защо това? Ами жената е станала майка. Не само де факто и юридически. Но и хормонално. Но и психо-неврологично. Но и психосексуално. Сиреч – тя все още ще бъде прикована на вълна „съпругата – майка". А не на съпругата – любовница. Но само това, според мен все още не е достатъчно.

Сиреч какво? Ами нещо, много елементарно д-р Уотсън, като би се изразил големият вълшебник-детектив Шерлок Холмс.
Ама най-напред нещо за нейната сексуалност, сиреч за Вашата, госпожо. Все още хормоналната ви промяна на майка, родила детето си, е в сила. И тя все още подкрепя един ваш инстинкт, на майка, а не на любовница.

Второ, младият господин в тази иначе дълбоко човешка връзка, си няма хал хабер от това, което той сам иска. И защо това се вписва в сутрешната му покана, цитирам „ събуди се .. аз те желая... „! Ще Ви кажа. Само, че ви моля да ми повярвате, сега Вие самата. Пишете, че вечер той се прибира, а дали е изморен – не пишете. Но тук се намесва една особеност на мъжкия пол. И то най-вече за мъжете, запътили се към своите 30 години. Повтарям, към 30-те си биологични години. Защо визирам тях. При тях вече има една физическа и даже психическа умореност. Но това зависи от много неща, включително и от природната им даденост. Сиреч от генетичната им предопределеност. И така всичкото си е всичко. Но остава едно нещо, което е в тяхна помощ. И то е една природна даденост. И тя се нарича – сутрешна ерекция. Всъщност тази полова възбуда има други параметри на възникване, извън обичайните. Правил каквото правил един мъж в своите си 30 години, предния ден и даже колкото и да бил труден за него самия, получава, ама почни винаги, повтарям почти винаги получава макар и не всяка сутрин своята ерекция при събуждане.

И сега, какво беше? За този, който търпи бедствие се хваща и за сламката... така и за тези иначе изморени от своето работно всекидневие млади мъже. И от тук бойният им зов: „Събуди - се аз те желая". Ами нека го разберем този Ваш човек. Тогава той е абсолютно сигурен, че може. Ама иначе в друго време - може да претърпи фиаско. А сега е сигурен, че може и ще го направи безпроблемно!
Но Ви заклевам – това да не му го казвате. Защото тогава автоматично той ще стане пациент на сексологичните кабинети. А точно аз лично не искам това. Казах, има една дума – разбиране, като съдържание на една друга дума - компромис. Всъщност не компромис, а взаимно нагаждане. За любенето помежду Ви. Нека да е сутрин. Когато на хоризонта той за себе си може. Но хайде малко да направим едно режисиране на онези другите – чисто битови. Защо пък и той макар и много изморен вечер след работа не взема малко да Ви поразтовари?
И още, още - все пак да живее живота си със Вас като кавалер. Кажете му това, но разбира се с молба. А не като заповед или хленчене. И не забравяйте в никакъв случай фразата: „и скъпи, ако сега ми помогнеш, то утре сутринта главата няма да ме боли в никакъв случай и ще видиш сам какво мога пък аз в секса с теб!"

И какво беше: „Елементарно д-р Уотсън"! Ама елементарно е, ама кой да се сети за това елементарно! Ама нали ужким не сме само съпрузи, но и мъж и жена. Че даже и любовници. Докато смъртта ни раздели!

Е, да, ама искам и двамата да се чувате, когато разговаряте съвсем любовно за това което ще бъде помежду Вас занапред. И нека точно тогава да прозвучи при вас една моя любима песен изпята от един певец, мой любим певец. И ето малък жокер – той също фантастично свири и на тромпет. Ето българският текст на нея. Доколкото това ми позволява паметта.

What a wonderful world

Виждам зелени дървета... също и червени рози
Виждам ги да цъфтят... за мен и за теб
И си мисля... Какъв прекрасен свят!

Виждам синьото небе... Облаците от бяло
яркият благословен ден... тъмната свещена нощ
И си мисля... Какъв прекрасен свят!

Цветовете на дъгата... толкова красиви... в небето
Също на лицата... на хора... преминавайки
Виждам приятели да се поздравяват... Казвайки... Как си
Те наистина си казват... обичам те!

Чувам бебета да плачат... гледам ги как растат
Те ще научат толкова толкова повече... от колкото аз някога ще знам
И си мисля... Какъв прекрасен свят!

Цветовете на дъгата... толкова красиви... в небето
Също на лицата... на хора... преминавайки
Виждам приятели да си стискат ръце, казвайки „Как си?"
Те наистина си казват „Обичам те"!

Чувам детски плач... Наблюдавам как растат
Знаеш, че ще научат.
неописуемо повече от колкото някога си знаел

И си мисля... Какъв прекрасен свят
И си мисля... Какъв прекрасен свят"

Да момиче, в какъв прекрасен свят живеем. Срещаме се, влюбваме се и се обичаме до полуда. И там под цветовете на дъгата раждаме нашите деца. Плод на любовта ни. Не си заслужава да разваляме тази магия, наречена прекрасен свят. Не си заслужава. И запомнете – всичко това зависи само от нас. От никой друг.

Тази песен я изпя Сачмо – Луис Армстронг, а автори й са Вайс и Тийл. Но тази песен ще е вечна. Защото винаги ще има хора, млади хора като Вас, които да се обичат и ще раждат деца в този наш приказен свят!

д-р Илия Врабчев - сексолог, психотерапевт