Здравен сайт на д-р Илия Врабчев за общуването, любовта, секса

С Илиян сме женени от 3 месеца. Една вечер след 23 ч. го хванах да си чати. Той беше пуснал музика и не ме чу, че влизам в хола. Видях на екрана разголена мацка, която явно току-що му беше пратила снимки, и той се кефеше. Излязох от стаята, седнах в кухнята и в главата ми се завъртяха какви ли не мисли – че ми изневерява, че е зарибен от оня сайт... Върнах се в хола и какво да видя – Илиян вече се самозадоволяваше пред монитора. Този път се сепна, като ме чу, и веднага затвори лаптопа си. Ама като е пред мен по без гащи, трябва да ми даде обяснение, нали?Е, опита като всеки мъж да изръси нещо от рода, че не е това, което си мисля. Аз обаче му казах, че абсолютно нищо не мисля. Искам само да разбера защо изведнъж затвори лаптопа си. Призна си, че някаква непозната от сайта го възбудила. Добре, така да е – склонна съм да му повярвам. Макар че истината според мен е само една – той до такава степен е зарибен от този сайт, че не иска да затрие профила си. Като магнит го влече натам, въпреки че вече ме има и правим страхотен секс. Хем не може без мен, хем и без сайта не може. То е като дрога. Не знам как да го откажа. Проблемът е, че той иска още и още. Една жена не му стига.Ненаситен е.

Адреана

Здравейте Адреана,
Има една песен, която двама певци пеят в дует. А понякога и сами. Харесвам си ги защото не пеят чалга, а наши български песни в стил шансон. Сиреч - мелодични и много смислени. Сетихте се вече, може би!? Вълшебната русалка от Бургас –Тони Димитрова и нейния съгражданин- барда Пламен Ставрев. Та песента им звучи така: „Този свят е пъстро кафене. Хора всякакви и съдби...Този свят е пъстро кафене . В него аз и ти... „
Това е. В този наш човешки свят какво ли няма под това наше небе. Добре, че все пак е синьо. Синьо, като нашите мечти. Особено докато сме млади. А след това пак е синьо, но не съвсем. Лошото е тогава, когато сме заедно с човека до нас, с човека когото сме вярвали че обичаме толкова силно и взаимно, настъпи една с нищо непредвидима и с нищо не предизвикана буря. Една жестока буря във нашите взаимоотношения. Небето тогава е мрачно и раздирано от кървави светкавици. И дъждът тогава е от сълзи. Нашите сълзи. Защото сме обзети от чувство на предаденост, обида, отхвърленост и пренебрежение. ....Много боли.... и като че ли на пръв поглед нямаме никакъв избор.
Ето тук, Вашият пръв и изначален отговор пред самата себе си. А след това и изборът Ви за самата себе си. Не знам точно съдържанието, но в общи линии е: като как ще е занапред ?! Но преди да си отговорите и преди да вземете Вашето решение и то много лично, Ви моля да имате малко търпение. А аз пък ще поразсъждавам на глас пред Вас защо това, което описвате в писмото си се е случило.
Вижте, хората се раждаме различни. Както с физическите си белези, така и със своите характери, емоции, темперамент, воля и разум. И те се проявяват още в детските ни години. По-нататък, както порастваме така и съзряваме. И в това свое съзряване непременно се учим да подчиняваме емоциите си и темперамента ни, както и желанията ни свързани с тях на волята и разума си. Затова казват – зрял човек, умен човек. Нещо подобно, че даже и почти същото става и със психосексуалната ни сфера. Раждаме се с половия нагон в нас. До пубертета ни този нагон сякаш спи. Нещо като невинна, ама съвсем невинна престава за него има в нашите детски игри –свързано със харесване, предпочитание на този малчуган към това или онова момиченце. На това момиченце към този или онзи малчуган.
Но идва времето на пубертета, половото съзряване, благодарение на така наречената хормонална буря във организма на подрастващите. И те сякаш за миг се превръщат пред очите ни в очарователни девойчета или във все още голобради, но вече силни мъже. И Природата в тях иска ли иска. Ето вече нагонът събуден. Неговата изява пак е много индивидуална. Свързана е с темперамента, емоциите и най-вече със желанията на дадената личност. Искаме, не искаме – така е. До тук –говорим за физическа полова зрялост. Но не бързайте. Има и още. А това е психическата полова зрялост. За съжаление тя се развива малко по-късно. И съответно завършва и по-късно. Тогава, когато съответния мъж или съответната жена вече владее положението, като умее да подчинява нагона в себе си, темперамента в себе си, желанията в себе си на своята воля и разум. Повтарям: разума и волята вземат връх над влечението и желанията. Защото не сме сами на този свят. Точно затова има и още една полова зрялост - социалната. Задължението на полово зрелия вече индивид да носи отговорността си за половия си живот пред обществото в което живее.
Та това в общ план. А сега конкретно за вашия проблем. Мъча се макар и задочно да разбера за случващото се с Вашия съпруг. Според мен мастурбирането и причините за него не са порок тогава , когато се налага от създалите се обстоятелства, които лишават даден зрял човек, мъж или жена да води редовен полов живот. Но когато мастурбирането не замества, а измества секса в една връзка – тогава е вече проблем. И не само медицински а междуличностов. Причините – ще ги изброя накаратко и не всичките. Ще започна от една все още несъстояла се психическа сексуална зрялост при него. Въпреки годините му. Нарича се инфантилност. Ще рече – нагонът го има вече, но все още не е отдиферинциран. Сиреч – не е точно определен. Не е определен към точния за него обект. В случая - Вас самата. И най- малкият сексуален дразнител, тогава – съвсем далечен, съвсем непознат и непривичен, може да привлече вниманието и да предизвиква сексуалната възбуда. И след това да се търси удовлетворението и.
Нещо повече. Ако в психосексуалността на зрелия индивид има сексуални желания, мечтания и въображения, то той без да се срамува съвсем естествено би ги споделил със своята сексуална половинка. И ако между двамата партньори желанието и съгласието са в хармония, то няма никакви междуличностни проблеми в любенето помежду им. Няма. Каквито и да са тези сексуални фантазии и желания. Стига те да не увреждат психическото, физическото и сексуално здраве на двамата партньори. Даже практикуването им действа много освежаващо на половия им живот. Защото ги избавя от навика в секса. Ето разликата между половата зрялост и инфантилност.
Друго. Да предположим, че у партньора Ви има силен темперамент, и силно полово влечение. И връзката му с Вас му е недостатъчна. А защо е това ? Дали това негово силно полово влечение и доста добре изразен негов секс- темперамент са само в границите на нормалното. Визирам - естественото. Или пък те са израз на една негова болестност в психосексуалната му сфера ? Болестност – защото той, според думите Ви в интервюто Ви е развил вече една зависимост към половото си влечение и вече не може да го управлява с разума и волята си ? Ако е така, както казвате – болестността при него е вече факт. И тогава вече не само Вие не ще сте му достатъчна. Тази патология ще се развива във времето и ще иска още и още....То е като бърз, ама много бърз автомобил, при който – както напоследък често се казва – водачът му е изгубил управлението му.....
Е, това е в общи линии моят отговор за Вас. От тук насетне преди да вземете Вашите решения Ви моля, и то много Ви моля, за Вашата лична преценка за него- партньора Ви. Защото Вие го познавате най-добре.Ако е само една все още психическа сексуална незрялост при него, нещата не са непоправими. Нужно е само време и такт. Без караници, без натяквания -а с доброта и обич. Лека-полека нещата ще си дойдат на мястото си. Но ако е другото, според мен пак Вие ще сте му много нужна. Защото, както е казал народа ни – за всяка болка има и билка.Възможно е лечение и то успешно. Успешно тогава, когато той не е сам, не е самотен. И усеща до себе си Вас и Вашата подкрепа. И най-вече - Вашата любов.
Защо ли за довиждане, сега пак се сещам за един рефрен от песен на бургаската русалка певицата Тони Димитрова. Сигурно защото вече 42 години съм бургаски зет. Та тя пееше това:" Веднъж се обича, веднъж се живее.. и друго момиче след мен ще запее... веднъж се обича, веднъж се живее „! Запейте си го и Вие. Поне може и малко да Ви олекне. Поне....