Сексът, като спорт или цената на истинската любов ПДФ Печат Е-мейл

 


 

Спорт ли е сексътДокторе, защо всички казват, че между секса и спорта има нещо общо? Едно е да се потиш във фитнеса или да бягаш по 10 километра на ден, съвсем друго е да изпиташ удоволствие в леглото с приятен и секси мъж. Ще ми е интересно да ми отговорите на този въпрос, тъй като аз не намирам нищо общо между двете.
Галя

 

Здравейте! Не знам защо, но напоследък се навъдиха какви ли не измислени сексолози. Горката сексология! Като специфична медицинска наука нея вече хич я няма. Сигурно сте чували народната мъдрост: "Видяла жабата, че подковават коня, и тя вдигнала крак!" Нарочно споменавам това, защото всяка наука, особено медицинската, има свой специфичен предмет на изучаване, действие и въздействие. И както пак народът ни казва: "Всяка работа си иска майстора."


Ала аз знам защо се навъдиха толкова много сексолози – защото всеки си мисли, че може да дава уж компетентно мнение; да печели известност, че даже и пари; да го показват по телевизията и да дава интервюта по вестниците; и най-вече да говори за секс и само за секс. Да, ама къде тогава остава чисто човешкото, което аз наричам любене? Къде? Няма отговор, не може и да има. Защото за съжаление комерсиалното измести човешкото в нашето ежедневие, в нашата естествена природна наслада, наречена любене.


Е, добре - питам аз, каква полза от всичко това, когато вместо да се изпишат вежди, се вадят очи? И се вреди с неверни съждения и грешна информация? Особено когато се сравняват несравними неща в нашия човешки живот.


Права сте. Няма нищо общо между любенето и гимнастиката. Ама как може да се говори и пише така? Видите ли, при секс се изразходвали толкова и толкова калории. И то точно в тази поза. А пък в другата поза изгорените калории били повече и така нататък... Да, и при секса има физическо натоварване, но не това е основното. Любенето между мъжа и жената е най-напред радост за сетивата и чак след това упражнение за телата. Но най-важното е взаимното преживяване, удоволствието и при двамата партньори от половото общуване, което в никакъв случай не може да се измери с изразходваните калории. Това е истината. А който не е съгласен с нея, нека си тича по цял ден. Ха на бас, че с бягане никога не ще изживее удоволствието от любенето. А за ползата и вредата от такива псевдонаучни мнения ето един пример от моята практика.


Пристигнаха един ден в кабинета ми много мили млади хора. Мъж и жена, семейни отскоро. Симпатични, интелигентни, но малко пълнички. И - о, Боже! - втълпил им един „компетентен специалист" - психолог, диетолог и сексолог, че за да отслабнат значително, е нужно да практикуват интензивен секс, и то почти всеки ден. Даже им направил график. В понеделник и четвъртък - тази поза, във вторник и петък – онази поза, а в сряда и събота, и то задължително, още две други пози. Само в неделя почивка, но задължително и крос в парка. Крайният резултат от тази терапия се оказа плачевен. Както се изразиха самите те, в съзнанието им вече нямало обич и секс, а само калории, калории... Намразили и секса помежду си. Даже вече спели в различни стаи, за да може малко да си отдъхнат. Усетили, че се отчуждават един от друг, та затова и двамата бяха дошли при мен.


Е, сега малко ще се похваля – за разлика от предишния ми „колега" им забраних да правят секс заради калориите, а изрично ги заставих да се любят само при едно-единствено условие - когато и двамата се желаят, но задължително да спят в едно легло. И най-вече да мечтаят, когато си лягат и когато се събуждат в това легло. Да мечтаят на глас и никога да не забравят, че любенето не е спорт, а човешка необходимост да бъдеш с най-скъпото същество.


Ето защо за довиждане ще се обърна отново към поезията. Добре е, че поне там засега човешката ни обич и любов не се свързват със спорта. И няма диети. Или - Елисавета Багряна и нейното "Край мен":


Край мен преминаха косачи,
а после звъннаха стада.
И над леса - безмълвно здрачен,
изгря вечерната звезда.

Отнейде лъхнала прохлада
като ветрило ме повя.
И странно отмаляла сядам
на покосената трева.

Повехнала, зелено-сива,
дъхът й леко ме опива -
като накипнало вино.

Но пак защо ме тъга обсеби?
Сега бих дишала със тебе -
дъха на прясното сено...

Та на кого не му е приятно да се отпусне и да диша този природен дъх на прясното сено... По-точно на нашата любов – любов човешка, а не състезание.

 

 

We use cookies to improve our website and your experience when using it. Cookies used for the essential operation of the site have already been set. To find out more about the cookies we use and how to delete them, see our privacy policy.

I accept cookies from this site.
EU Cookie Directive plugin by www.channeldigital.co.uk