Виновен ли съм, че изневерявам? ПДФ Печат Е-мейл

Докторе, виновен ли съм, че се забърках в любовен триъгълник? Много ми харесва жената на братовчед ми, приятелски семейства сме и често се събираме по празници. И на Коледа ще е така. През останалото време се срещаме, разбира се, тайно, защото само тя запълва всички празноти в леглото. Жена ми е като дърво. А иначе семейството си е семейство, нямам намерение да се развеждам. Защо обаче все така се получава – че винаги предпочитаме чуждото?

Асен

 

Здравейте! Има една мъдрост в добрата стара книга - библията: ”Неведоми са пътищата Господни.” И още - пак там: ”Човек предполага, но Господ разполага.”.

И така – един ден срещаме половинката си и ако вътрешното ни чувство ни подскаже, че не можем да си представим живота по-нататък без любимото същество, се женим. За съжаление обаче не рядко се случва и друго, а именно - ако в любенето между двамата, вече семейни, не всичко е както трябва. Ако не обърнем внимание на това „не както трябва”, то точно тогава съдбата ни изиграва лоша шега. Тоест това е наказанието от страна на лейди Фортуна (съдбата). И съвсем заслуженото според мен наказание е... непасването в леглото. Това го подчертавам дебело, защото точно от тук насетне започват проблемите ни. И сексуални, и междуличностни.

А сега - едно малко отклонение. Вижте, сексуалното общуване не ни е дадено ей така наготово. То се научава. При едни от нас - значително по-лесно и по-бързо, и се превръщаме в майстори на любенето. При други обаче е по-трудно и по-продължително. Макар че и тук би следвало да се случи хубавото, само че при няколко условия. От една страна, обучаващият се да положи старание, а обучаващият го партньор да прояви търпение и внимание. И най-вече това обучение да бъде взаимно. Защото максимата тук е, че никой не се е родил научен. И чак след всичко това идва жътвата на сладките плодове от обучението. Та това в най-общ план. А сега конкретно за вас.

Пишете, че чувствате вина. Ако е наистина така, то вие сте напълно искрен към мен, за което ви благодаря. Но лично аз имам резерви към вас. Защо? Ами избрали сте по-лесното. Имате семейство с избрана лично от вас съпруга (вие сте си я избрал, а не някой друг). Твърдите, че тя е като дърво в семейното ложе. Добре. А вие постарахте ли се да я научите на това-онова в секса? Сигурен съм, че НЕ! Или ако сте се опитал и сте срещнал трудности от нейна страна, много бързо сте се отказал и сте вдигнал бялото знаме. И после какво? Веднага сте намерил нейния заместник, по-точно заместничка. Но и сега не сте щастлив напълно, защото живеете на тръни, защото ходите по тънък лед и знаете много добре, че все някога ледът ще се пропука и ще се убодете, и то много лошо на тези тръни, наречени непостоянство. И защото над нас има само небе, а под това небе, откакто свят светува, истината не може да се скрие. Тя, както пееше някога Емил Димитров, макар и да закъснява, винаги идва навреме. Ето това е основният проблем, който ще решите единствено и само вие.

А защо обичаме чуждото? Ами има една максима, която гласи: ”За нас, българските мъже, моето си е само мое, а чуждото е на всички нас!” Знаете ли защо? Защото когато сме заедно с половинката си, освен хубави мигове има и не чак толкова хубави. И понякога ни боли, понякога страдаме от нашите си проблеми, въпреки че след това ги решаваме заедно. А с чуждото - какви фатални битови проблеми имаме? Никакви! Там има само и единствено любовно удоволствие. Както се казва: ”Чук и чао!” Е, и да ги има понякога, те не са така значими и съществени.

Има и още нещо. В любенето ни, щем не щем, понякога съществуват и своеобразни спирачки на взаимната ни чувственост. Говоря за семейните любовни взаимоотношения, когато не сме искрени един към друг. Кой знае защо ни обзема лицемерието да се държим като света вода ненапита, понеже „какво ли ще си помисли за мен моят съпруг (съответно моята съпруга)”. И тази фалшива нотка в любенето винаги ни изиграва много лоша шега. Да, ама страстите ни не могат да бъдат поставени под похлупак. И ето го крайния резултат - една постност в леглото. Иначе казано, любим се като чиновници, винаги по едни и същи начини, без тръпка.

А на другото място - о, там сме факири! Бедна ни е фантазията на какво сме способни там. Но после? После чувстваме в себе си една празнота. Празнота, която с нищо не може да се опише. Та затова – сам преценете бъдещето си занапред.

По традиция да завършим със стихотворение. Какво ще кажете за „Сайонара – среща” на Стоянка Атанасова от Добрич? Сайонара - среща е игра на думи. Сайонара на японски език означава довиждане. Ще рече: довиждане-среща. Ето го:

 

                                Това не е рандеву,

                                това е сайонара среща.

                                Затова махни тази

                                 глупава усмивка от лицето си.

                                Тези тръпчинки знаеш ли

                                 как ми бъркат мислите?

                                И си с онази блуза,

                                която прави очите ти още

                                по-прекрасно сини.

                                Разбива се във мен

                                 цунами след цунами.

                                Давя се в опит да намеря

                                 думите, с които бях дошла.

                                Даваш ми живот силно, нежно,

                                с устните с вкус на амброзия.

                                Палиш в душата ми АДА,

                                добре дошъл у дома!

 

Мога само пак да цитирам добрата стара книга: ”Прекаленият светец и Богу не е драг”!

 

We use cookies to improve our website and your experience when using it. Cookies used for the essential operation of the site have already been set. To find out more about the cookies we use and how to delete them, see our privacy policy.

I accept cookies from this site.
EU Cookie Directive plugin by www.channeldigital.co.uk