След секс губя всякакъв интерес към партньорката си? ПДФ Печат Е-мейл

Защо след секс губя интерес към жените, д-р Врабчев, и те моментално ми омръзват? Преди половия акт за мен те са като богини и принцеси, а после веднага търся друга. И пак се получава същото. Какво е това – болест, мания или при всички мъже е така?

Добрин

 

Слава Богу, че не при всички мъже е така. За другите – дотук. А сега веднага за вашия случай.

Вижте, вече много пъти съм писал в тази рубрика следното (и държа да го напомня): Лично аз разглеждам човешката сексуалност като една многоетажна сграда. Най-отдолу на тази сграда, в партера, е половото влечение, т. е. вроденият във всеки един от нас полов нагон. По-нагоре – на първия и втория етаж, са харесването и привличането. На третия етаж е еротиката с половото общуване. И тук е именно половият акт. Още по-нагоре са привързаността и обичта. А най-отгоре, в мансардата, при звездите, както пееше незабравимият Чочо Владовски, е онази магия на човешките чувства, наречена любов. Има обич и приятелство, има и привързаност, а ако я има и любовта, това вече е нещо необяснимо (цитирам поета Недялко Йорданов). Когато човек е влюбен и когато любовта е взаимна, то този човек – мъж или жена – прескача седмото небе на своите чувства. И животът без неговата половинка е немислим.

Сам виждате защо след половия акт веднага губите интерес към поредната си полова партньорка. Да, тя е била богиня за вас преди самото сношение, ала веднага след това у вас вече няма и капчица интерес към нея. Защо?

Отговорите са няколко:

  •  Колегите психолози веднага ще отбележат, че при  вас е налице така нареченият комплекс Дон Жуан. Самият Дон Жуан е реална историческа личност, живял през Средновековието. Искал е много силно да докаже и на себе си, и на жените, че го бива в секса. И за да го направи, непрекъснато се е стремял да сваля всяка харесвана от него жена. Да, точно така – да я сваля и после да я изостави, след като само миг преди това се е кълнял пред нея във вечна любов. Познато, нали? Но той всъщност дълбоко е страдал, че не е обичан и не е обичал! Още по-познато за вас, надявам се. Това първо.
  • Второ – когато човек иска нещо, винаги трябва да знае какво е то: дали в интимното общуване има нужда само от физическо задоволяване, или и от едно приятелство, от обич, дай Боже и от любов. Защото лично аз си мисля, че в интимния живот вие стигате само до третия етаж, и то всеки път. След секса за вас поредната богиня е вече използвана вещ. Имате нужда само да получите своето задоволяване и нищо повече. Затова после ви е скучно, а дамата – непотребна. И отново тръгвате да търсите поредната богиня.

Докога – питам аз? Не, не искам да влизам в ролята на моралист. Опазил ме Господ! Не ви и упреквам. Това, от което се страхувам за вас, и то много, е вашата САМОТА. Като лекар мога само да ви кажа, че самотата понякога е много по-страшна и от най-нелечимото заболяване. От сърце ви моля да помислите доста добре над това мое мнение.А на последния въпрос отговорът ми е следният: Това при вас не е мания или болест. Проблемът идва оттам, че не знаете точно какво искате в интимния си живот. Асансьорът на сексуалността ви е тръгнал и е спрял на третия етаж. В началото това ви е носило удовлетворение, но напоследък ви безпокои, и то доста. Казах вече защо. Само от вас зависи как ще се развият нещата занапред – дали ще натиснете копчето на асансьора за по-горните етажи. И колкото по-скоро го направите, толкова по-добре. Ако се нуждаете от терапевтичната помощ от специалист сексолог, то може да се свържете с мен. Позволявам си да напомня на читателите, че по телефона консултации не давам.

За финал – нещо много хубаво за любовта. Написала го е Нели Вангелова от Бургас:

                    ВЯРВАМ

                    Вярвам в мечти.

                    В чудеса. И в усмивки.

                    В сънища тъмни

                    и неразгадаеми.

                    В ежедневното

                    неизбежно обичане.

                    В малките щастия.

                    И в малките тайни.

                    Вярвам в приказки.

                    В щастливи развръзки.

                    В романтичното залезно вричане.

                    В нечии стихове -

                    невинни и дръзки.

                    И в надеждата

                    за обичане.

                    Вярвам в пътища.

                    В хора. И в истини.

                    В топлината

                     на дом и огнище.

                    В тихи стъпки.

                    В сълзи на пречистване.

                    В ЛЮБОВТА, БЕЗ КОЯТО

                    НЕ МОГА ДА ДИШАМ.

Една молба – не подминавайте това стихотворение, а го прочетете много внимателно няколко пъти. След това си направете своите изводи. Ако го сторите, ви гарантирам, че няма да имате нужда от моята консултация

 

We use cookies to improve our website and your experience when using it. Cookies used for the essential operation of the site have already been set. To find out more about the cookies we use and how to delete them, see our privacy policy.

I accept cookies from this site.
EU Cookie Directive plugin by www.channeldigital.co.uk