Здравен сайт на д-р Илия Врабчев за общуването, любовта, секса

Защо след секс губя интерес към жените, д-р Врабчев, и те моментално ми омръзват? Преди половия акт за мен те са като богини и принцеси, а после веднага търся друга. И пак се получава същото. Какво е това – болест, мания или при всички мъже е така?

Добрин

Слава Богу, че не при всички мъже е така. За другите – дотук. А сега веднага за вашия случай.

Вижте, вече много пъти съм писал в тази рубрика следното (и държа да го напомня): Лично аз разглеждам човешката сексуалност като една многоетажна сграда. Най-отдолу на тази сграда, в партера, е половото влечение, т. е. вроденият във всеки един от нас полов нагон. По-нагоре – на първия и втория етаж, са харесването и привличането. На третия етаж е еротиката с половото общуване. И тук е именно половият акт. Още по-нагоре са привързаността и обичта. А най-отгоре, в мансардата, при звездите, както пееше незабравимият Чочо Владовски, е онази магия на човешките чувства, наречена любов. Има обич и приятелство, има и привързаност, а ако я има и любовта, това вече е нещо необяснимо (цитирам поета Недялко Йорданов). Когато човек е влюбен и когато любовта е взаимна, то този човек – мъж или жена – прескача седмото небе на своите чувства. И животът без неговата половинка е немислим.

Сам виждате защо след половия акт веднага губите интерес към поредната си полова партньорка. Да, тя е била богиня за вас преди самото сношение, ала веднага след това у вас вече няма и капчица интерес към нея. Защо?

Отговорите са няколко:

•  Колегите психолози веднага ще отбележат, че при  вас е налице така нареченият комплекс Дон Жуан. Самият Дон Жуан е реална историческа личност, живял през Средновековието. Искал е много силно да докаже и на себе си, и на жените, че го бива в секса. И за да го направи, непрекъснато се е стремял да сваля всяка харесвана от него жена. Да, точно така – да я сваля и после да я изостави, след като само миг преди това се е кълнял пред нея във вечна любов. Познато, нали? Но той всъщност дълбоко е страдал, че не е обичан и не е обичал! Още по-познато за вас, надявам се. Това първо.
• Второ – когато човек иска нещо, винаги трябва да знае какво е то: дали в интимното общуване има нужда само от физическо задоволяване, или и от едно приятелство, от обич, дай Боже и от любов. Защото лично аз си мисля, че в интимния живот вие стигате само до третия етаж, и то всеки път. След секса за вас поредната богиня е вече използвана вещ. Имате нужда само да получите своето задоволяване и нищо повече. Затова после ви е скучно, а дамата – непотребна. И отново тръгвате да търсите поредната богиня.

Докога – питам аз? Не, не искам да влизам в ролята на моралист. Опазил ме Господ! Не ви и упреквам. Това, от което се страхувам за вас, и то много, е вашата САМОТА. Като лекар мога само да ви кажа, че самотата понякога е много по-страшна и от най-нелечимото заболяване. От сърце ви моля да помислите доста добре над това мое мнение.А на последния въпрос отговорът ми е следният: Това при вас не е мания или болест. Проблемът идва оттам, че не знаете точно какво искате в интимния си живот. Асансьорът на сексуалността ви е тръгнал и е спрял на третия етаж. В началото това ви е носило удовлетворение, но напоследък ви безпокои, и то доста. Казах вече защо. Само от вас зависи как ще се развият нещата занапред – дали ще натиснете копчето на асансьора за по-горните етажи. И колкото по-скоро го направите, толкова по-добре. Ако се нуждаете от терапевтичната помощ от специалист сексолог, то може да се свържете с мен. Позволявам си да напомня на читателите, че по телефона консултации не давам.

За финал – нещо много хубаво за любовта. Написала го е Нели Вангелова от Бургас:

                    ВЯРВАМ

                    Вярвам в мечти.

                    В чудеса. И в усмивки.

                    В сънища тъмни

                    и неразгадаеми.

                    В ежедневното

                    неизбежно обичане.

                    В малките щастия.

                    И в малките тайни.

                    Вярвам в приказки.

                    В щастливи развръзки.

                    В романтичното залезно вричане.

                    В нечии стихове -

                    невинни и дръзки.

                    И в надеждата

                    за обичане.

                    Вярвам в пътища.

                    В хора. И в истини.

                    В топлината

                     на дом и огнище.

                    В тихи стъпки.

                    В сълзи на пречистване.

                    В ЛЮБОВТА, БЕЗ КОЯТО

                    НЕ МОГА ДА ДИШАМ.

Една молба – не подминавайте това стихотворение, а го прочетете много внимателно няколко пъти. След това си направете своите изводи. Ако го сторите, ви гарантирам, че няма да имате нужда от моята консултация