Синът ми по цяла нощ рови в еротични сайтове ПДФ Печат Е-мейл

 


 

Пиша ви, защото за първи път съм толкова объркана. Наистина не зная как да постъпя, как да се държа със сина си - Виктор е 15-годишен, как да говоря с него или как да си замълча. Сестра му е на 18 години и никога не ми е създавала подобни проблеми, но сега дори с нея не смея да споделя тревогата си.
Преди доста време забелязах, че нощем в стаята на Виктор свети по цяла нощ. Понякога не реагирах изобщо, друг път изключвах телевизора направо през стъклото на вратата. Една вечер не намерих дистанционното, затова тихо влязох и разбрах, че и компютърът му работи. Ядосах се, че спи, докато около него всякакви електроники са включени, и разместих мишката, за да угася и компютъра. Онемях, когато екранът светна и на него се появиха разни брутални мацки - разголени, надупени, разчекнати, налапали някакви щръкнали пениси, с омазани със сперма уста... Само дето не повърнах. Не защото никога в живота си не съм правила секс, включително и орален, но тези картинки бяха просто отвратителни. Явно бях попаднала на богат каталог в някакъв еротичен сайт. Според мен си беше долно порно, но другите явно бъркат понятията и го наричат така.
Първата ми реакция беше веднага да изключа, но после реших да се поровя, за да разбера с какво се забавлява синът ми нощем. И докато той спеше, без да подозира, че съм го пипнала, аз разгледах гадната колекция. Ужасих се от мисълта, че тези разгонени кучки с похотливи физиономии създават представите на Виктор за секс, за близост между мъж и жена, да не говорим за любов. Освен това някакви долни чукачи се перчат като супер мъже, които "таковат" жените в която дупка им падне. Ако са и повече, става още по-забавно. Съжалявам, че използвам такива думи, но това, което видях, не мога да опиша по друг начин.
В онзи момент ми се искаше да убия мъжа си, бащата на децата ми. С него официално не сме разведени,  но той от години живее в чужбина и си идва само по празници и за голямата лятна ваканция. Няма да скрия, че на практика той издържа семейството ни, моята заплата не стига доникъде. Но не всичко в този живот е пари, по дяволите! Ето в такива моменти бащата трябва да е до сина си, да говори с него по мъжки, да му обясни всичко, да му отговори на въпросите, които едно момче обикновено не задава на майка си, още по-малко на сестра си. А нашият прави кариера и чака да натрупа години, че след време да получава европейска пенсия. Само че децата не чакат, проблемите им също. Мъж вкъщи ми трябва сега, а не след еди-колко си време.
След онази нощ сън не ме хваща. Ставам и дебна какво се случва в стаята на Виктор. Не смея да подхвана разговор с него, защото не зная как ще реагира, а и честно казано не мога да събера смелост и думи да го попитам какво търси в тези така наречени еротични сайтове. Мисля, че ако в близко време не намеря някакво решение, ще полудея. Не мога да допусна синът ми да гледа как се чукат разни извратеняци и аз нищо да не правя. Няма да позволя той да стане като тях. А как да му обясня, че мъжете и жените не се таковат, а правят любов или поне секс. Че в това има не само мучене и сумтене, а чувства, някаква нежност, защо не и романтика...
Сигурно съм ви смешна, но наистина съм адски притеснена. Не искам да се проваля като майка.

Една майка

Дълго мислех за отговора ми на Вашето писмо. Дали да бъде в този или онзи вариант. Накрая седнах и започнах да пиша без да се съобразявам със всякакви варианти, а да импровизирам. Защото сигурен съм, че така ще бъде най-добре. Ала кой знае защо ще започна отговора си като една приказка.

И така: „Имало едно време...". Нали всички приказки започват така. Имало едно време една девойка и един младеж. Срещнали се, харесали се и се оженили. Заживели честито и си родили рожбите на тяхната обич - двете си деца. Първото –дъщеря, второто – син. Всъщност приказката не свършва дотук и продължава. Но продължава вече в съвсем друга светлина. Ала за нея – малко по-късно. Винаги твърдя, че има три вида полова зрялост. Телесна, психична и социална. И само когато един наистина полово зрял човек, бил той мъж или жена води своя полов живот би следвало да знае много добре и думата отговорност. Да, отговорност за това, че обичаш и любиш. Защото половото общуване е вид човешко общуване. И това го прави социално. И за последиците от това общуване – добри или лоши се носи отговорност пред обществото,  в което живеем. Децата, които създаваме чрез това общуване са също една много важна причина за тази социална отговорност. За да бъда по–ясен ще и послужа със следния пример. Когато искаме да се любим казваме „Обичам те, желая те, искам те!". И когато след това се любим, доставяме си един на друг любовната наслада. Но когато се любим и създаваме децата си – питаме ли ги тогава тях,  бъдещите ни деца–те искат ли или не искат да бъдат създадени от нас на този бял свят. Ето защо след раждането им сме и длъжни като техни родители да се грижим за тях докато  пораснат. Повтарям –докато пораснат и самите те станат зрели люде , а не цял живот. И особено сме им нужни тогава,  през пубертета им ,  когато те вече стават  девойки и младежи.  И още- особено сме им нужни  тогава –в ранните детски години когато те осъзнават света около себе си и формират своята бъдеща психосексуалност. Точно тогава  за  тях са нужни и таткото и майката пред очите им ,  като съответен пример за това, какво точно е мъж и какво точно е жена? Те буквално казано – попиват всичко със сетивата си. А от детството до половото им съзряване - ние възрастните, като родители, би следвало да разговаряме с тях за любовта между мъжа и жената и да им поднасяме информация за това, но възрастово съобразена. И не бива в никакъв случай да лъжем. А още по-лошо правим, като бягаме от тези теми и разчитаме, че това ще стане по-късно – някой ден, като пораснат. Или те това ще го научат в училище. Кого лъжем тогава? Себе си! Защото ако сексуалното възпитание и познание на децата ни не стане в семейството ни, я стане в училище, я не. Но винаги ще стане – на улицата. От други деца. Но тогава вече всичко, като знание за секса при хората е изопачено, невярно и опорочено. А днес към фактора улица се прибавят и порно-сайтовете в интернет.  Само че там, както Вие самата сте видяла, всичко е чукане  и показ на най-извратените и нечовешки приоми в секса. Това вече не е информация за секса  при хората за подрастващите деца. Това вече е една предпоставка за формиране в тяхната изграждаща се психосексуалнсост на сексуални девиации (отклонения от нормалното).

Та това в общи линии. А сега конкретно за Вас самата. Случва се, нерядко се случва в дадени семейства, поради финансови или професионални причини един от родителите, по-често това е мъжът да отсъства за дълго време от семейството, от съпругата си и от децата си. Но кое тук е най-важното. Никога, ама никога духовната емоционална връзка помежду им да не прекъсва. Така се компенсира раздялата и дистанцията на времето. Как ли?
Ето пример. Ще цитирам по памет и моля предварително за извинение ако бъркам. Ето какво е написала ръката  на един велик българин в писмото си до най-близките си. Цитирам: "Мила ми Венето, после Господ Бог, най-вече обичам ТЕБ и децата ...!". А другият родител съвсем съзнателно го замества в ролята му пред децата. Говори на децата си за саможертвата на бащата в името на тяхното благо. И за голямото му желание – те децата да израснат като образовани, почтени, трудолюбиви  и добри хора. И когато мъжът се завърне - той се захваща да навакса пропуснатото във възпитанието на децата си. Види се при Вас – това не се е случило и точно поради това сега имате проблем със сина си. Нямали сте със дъщеря си никакъв проблем, тъй като тя в своето детство и съзряване е имал пред очите си Вас. И като майка и като жена. Това много и е помогнало. За съжаление никой, ама никой не е бил близко до сина Ви - нито съпруга Ви , нито Вие. Нали мъжът Ви си е идвал по празници и през лятото. Но нищо не е сторил. Дори вече имате усета за липсата на емоционалната връзка между него и Вас. Тоест между него и семейството Ви. А Вие самата сте се бояли да водите разговори на интимната тема  с момчето Ви. Причината – Вие сте жена, мен не ме удовлетворява. И сега –какво? Пубертетът при сина Ви вече е дошъл. Кръвта му вече ври. Пардон – тестостеронът в кръвта му вече ври. Както и огромното му любопитство за секса при хората.  И го е намерил там, където може да го намери безпроблемно. И ето причината за това е липсата на всякаква ОТГОВОРНОСТ на Вас, двамата му родители. Отговорност за  неговото възпитание, като подрастващ юноша.

И сега какво? Не ме интересува какво ще стане занапред във взаимоотношенията Ви със съпруга Ви.  Знам само едно. Когато всички  връзки между двама са се скъсали в никакъв случай не бива да се запазва статуквото заради децата или заради това – какво ще кажат хората. Но това оставям на Вас, тъй като нямам никакво право да се бъркам в живота Ви.

Ще сторя само това, за което молите в писмото си. Аз, като лекар, не давам съвети. Лекарят може да дава идеи на пациента си. Защото пациентът му е длъжен да избере тази идея на лекаря си, която счита за най-правилна.

Ето тази моя идея. Не всичко е изгубено. Слава Богу! Но никаква паника и притеснения от Ваша страна не ще свършат необходимото.  Нужно Ви е такт и умение. Умение най-напред да го заговаряте. За каквото и да е. Синът Ви има нужда да говори, да споделя. И приказката Ви с него би следвало да има следните опорни пунктове. Приблизително цитирам: „Виктор, виждам сине, че ти е трудно – защото вече съзряваш и ставаш мъж (нито дума за това което сте видяла в сайта му, нито дума). Знам, че имаш нужда да разговаряш с по-зрял човек от теб. За съжаление твоят баща вече дълго време не е с нас и не можем да разчитаме на неговата  помощ. А на мен ще ми е много трудно за това, защото ти си мъж, а аз макар и да съм ти майка, съм жена. Виж Виктор, темата е една – интимните взаимоотношения между мъжът и жената. И всичко, което тя съдържа в себе си – Любовта, Любовта и половия живот, начините на любене, ако щеш и позите на любене, начините за предпазване от болести предавани по полов път, начините за предпазване от нежелана бременност. Казвам ти всичко това, Виктор, защото би трябвало да го научиш, за да го знаеш. Ще се срещнеш с момиче и ще се харесате. В това няма лошо. Познанията ти за секса при хората ще направят взаимната ви обич безпроблемна. Казвам ти го, като твоя майка, която някога те е създала с любов. И още - казвам ти го, защото сега има много информация за секса, но за съжаление по-често се намира информация за така нареченото чукане, а не любов. И всичкото това чукане просто представя нещата в една извратена светлина. Не истинската! Там хората не са мъже и жени, а зверове. И сякаш нямат  сърца, а имат само и единствено полови органи. А аз мечтая от теб да стане един истински мъж, който знае как да обича и да люби една жена!". По-нататък - предложение за Виктор, ако той иска да се срещне с лекар-сексолог или психолог–психотерапевт. Но не, защото Виктор е болен или му има нещо. Не! А за да може свободно да разговаря по темата секс и да пита и да поставя въпроси, на които ще му бъде отговорено компетентно. И обезателно лекарят или психологът да са мъже. Обезателно!

И още, още една идея. Потенциалната физическа енергия на подрастващия Виктор в тези му години е огромна. Ето защо много ще е добре, ако Виктор се захване с даден вид спорт. Какъвто и да е. Важното е той да го харесва и да започне още сега да се занимава с него. Приказката ще е, че точно спорта ще направи от него един силен физически мъж. Но не само физически, но и психически. Защото момичетата харесват силните младежи, а не кекавите мамини синчета. И най-вече защото Виктор физически и психически би следвало да отговаря на името си - Победител. Целта ни да извадим Виктор от стаята с компютъра.

И още една идея. Знаете ли госпожо, че влюбените от Верона, които великият Шекспир е обезсмъртил в своята едноименна творба са Ромео и Жулиета. Той на 15 години, а тя на 14. Та мисълта ми е защо не помогнем на Виктор да си намери момиче. Спокойно – не да правят секс, разбира се. А да се научи Виктор да харесва реалното, а не виртуалното. Да харесва очите на това момиче, косите й, гласът й. И да почувства, че обича и че и той обичан. Така вече не ще да бъде самотен.Тук вече, според мен много ще бъде важна и ролята на дъщеря Ви затова. Визирам свързването му с момиче.

Повярвай те ми, това е пътят. Всичко останало ще са празни приказки. Виктор не е болен, а е много самотен. Не чакайте повече, а му помогнете. Един ден Виктор ще Ви бъде много благодарен. Знам го! Защото всичко на този Божи свят започва с „Имало едно време...".