Аз съм кранче за сперма плюс кредитна карта ПДФ Печат Е-мейл

 


 

Д-р Врабчев, пише ви един семеен мъж. Съпругата ми е красива, държи много на външния си вид и май затова не иска да ми роди поне едно дете, да не си развали фигурата. Мисли само за молове, мода, луксозни заведения с приятелки. Боли ме от всичко, което става, и се страхувам, че така страстта в леглото ще изчезне. Дали пък в нейните очи не съм просто едно кранче за сперма плюс кредитна карта?

Стенли

 

Здравейте Стенли,

Знаете ли, на мен ми се струва, че нашият човешки живот си е едно пътуване в годините ни. От раждането до сетния час. И в това пътуване винаги има някой до нас. И в отделните части на това пътуване са различни хората при нас. В началото, в нашето детство, са родителите и близките ни. По-после - приятелите ни. А някъде след това, в младостта ни, когато се влюбваме и разлюбваме, са нашите интимни познати. Точно тогава избираме една или един от тях. Тя или той също ни избира и ставаме партньори в това пътуване. Тоест аз и тя вече сме НИЕ. Заедно, и заживяваме заедно. Било чрез граждански брак, или църковен такъв. Може и на семейни начала. Но вече сме в нашия дом. А той е там, където ние заедно сме в него. И сега, много е важно дали сме съумели да създадем наши общи мечти и цели в това наше пътуване занапред. И би следвало това непременно да се случи в началото. И това става чрез разговори. И това става чрез диалог, в който има чуване на другия, разбиране и най-вече взаимно съгласие. Но това съгласие е в името на нашето НИЕ. Защото решаваме всичко занапред в този наш дом ЗАЕДНО. Ето от тук почва проблемът Ви. Според мен още в началото на връзката Ви нещата не са били ясни. Особено за това: ние да създадем децата на нашата обич. Не са били, казано на друг език, договорени. Защото за какво живеем заедно? Нали децата са нашето утре. Затова народът ни е казал: „къща без деца – огън да я гори"! Лично аз смятам ,че най-важното за един мъж е да направи дом и деца. А най-важното за една жена е да забременее, да износи, да роди и отчува рожба. Това е. Всичко друго е суета. Защото какво е един дом без детска глъч? Един своеобразен стол, в който закусваме, обядваме и вечеряме. И още – една своеобразна спалня, в която спим и от време на време се любим. Но с времето, май повече спим. Така, че заобикалянето на темата деца, е според мен е  противоестествено. Един мой пациент, който имаше личностно затруднение в общуването с нежния пол, си намери приятелка и слава Богу заживя с нея на семейни начала. Великолепно! Но минаха години, той вече е на 36, а тя на 33. Питам ги – кога ще имат рожба? Отговорът им бе „Още не сме готови за това!". Боже, след 100 години ли ще бъдете готови за това?
Но да се върнем към отговора ми към Вас. Искам да поговорите на темата със съпругата си. Внимателно и спокойно, но ребром! Да бъде или да не бъде ! Както е казал великият Шекспир с думите на героят си принц Хамлет. Това е въпросът! И този въпрос не търпи отлагане. Защото времето в пътуването Ви върви и то много бързо. И не чака никого. Ама Вие не сте се оженил за манекенка. Та, като казах за времето и се сетих. Има една  детска приказка. Между другото, аз много обичам детските приказки. Да знаете, каква житейска мъдрост има в тях. Приказката за Снежанка. Та там има едно огледалце. Сещате ли се? Огледалцето, което казва, коя е най-красивата жена. И то никога не лъже. С времето жената остарява, иска-не иска. А когато остарее, тогава какво? Питам се, тогава лично Вие какво бихте сторили? Не искам и да помисля.

Затова, разкажете и за тази приказка. И след това решавайте и двамата. Какво ще бъде с Вас двамата занапред. Дали ще продължите да бъдете чекова книжка и кранче? Или нещо друго. Да кажем щастлив баща! Или пък с нова спътница в житейското Ви пътуване, която копнее да има рожби от Вас? Не знам, защото изборът си е лично Ваш! Казано е „Каквото си направи човек сам, никой друг не може така да го направи"!

А за да внеса малко ведрина в този наш разговор, за довиждане, ето Ви едно любовно стихотворение на поетесата от Бургас Нели Вангелова, чиито стихове аз много харесвам.

 

ДАЙ  МИ ГОСПОДИ

Господи, не съм се наживяла!

Дай ми още много дни и нощи ,

Дай ми една пътека бяла,

За да тичам боса и разрошена.

Дай  ми разцъфтяло  юлско пладне,

С дъх на боровинкови усмивки,

Под асмата вечери прохладни,

Дълги разговори в мрака синкав.

Дай ми и вихрушки листопадни,

Есенни отблясъци златисти,

Слънчице над снежните площади,

Пролети живително разлистени.

Дай ми, Господи, живот и здраве !

Нищо друго. Хлебец и водица.

Сили, за да мога да направя

По-красив света и по-обичан!

 

Великолепно! Но според мен няма по-красив момент от мига, когато току-що родилата жена вземе рожбата в ръцете си и я целуне. Лично аз, като лекар съм виждал много пъти този миг.

Но никога, докато съм жив не ще забравя мигът, в който моята съпруга, току-що родила, целуна моя син. Никога!

Пожелавам Ви от все сърце и Вие лично да се насладите на такива мигове. И то по-скоро.