Търсене
Избра кариерата. А сексът? |
![]() |
![]() |
![]() |
Оказа се, че за жена ми кариерата й в службата вече втора година е над всичко. Женени сме от 7 години. Вярно, изкарва много пари, основно тя издържа семейството ни, още повече че аз от два месеца съм без работа, но по дяволите, на мен ми трябва и жена вкъщи. Харесва ми вечер да си пийнем по едно-две питиета с нея, да послушаме музика и да се любим. Тя обаче няма време, връща се към 20 ч. И е все изморена. Прави някакви аламинути за вечеря и ляга. Любим се максимум веднъж на седмица. Разберете ме, че това хич не ми е достатъчно. Млад мъж съм, все пак, на 37. Ако сега не се любим, кога?
Здравейте Христофоре, И така, имало едно време една прекрасна девойка. И не само прекрасна, ами и много мъдра. И тази нейна красота и особено нейната мъдрост и най-вече умение, са я спасили от меча на палача. Може би вече сетихте за какво иде реч - за онази принцеса Шехерезада, дето разказвала приказки за хиляда и една нощ. Кръвожадният султан се смилил над нея и й подарил живота. „Елементарно, Уотсън" – би казал знаменитият детектив Шерлок Холмс! Да, елементарно е, но не чак толкова. Ще кажа причините за това „елементарно" една по една. Най-напред, онова въжделение на женския пол, което носеше в душата си, и то поколение след поколение, след загубата и изчезването на матриархата, с една едничка надежда, че този матриархат, в който жената имаше господстващо положение в обществото ни пак ще се върне. И ето сега второто – движението на суфражетките. Движение, възникнало през 19 век. Основното – жените да имат човешки права, и не само на глас за избори, но и право на професия и работа извън семейството си. Както и на равно заплащане. Дотук добре. И като се заговори за еманципация на жената, тогава стой, та гледай. През 20 век, благодарение на бурните социални проблеми – то сега в 21 век, човечеството в „белите" страни, към което наскоро се присъедини и нашата Татковина е в следната ситуация. Жената има всички права, както тези на мъжа. Има ги и даже и по-добре от него се справя в професионалните си задължения, в своята работа. Справя се, защото е по-старателна и умее да си изпипва нещата. И то своевременно. Дотук – всичко щеше да е много добре, ала изведнъж се получи една голяма празнота. Къде? Ами пак в обществото на тези държави. По-точно, в семейните двойки. Било то с брак или живеещи на семейни начала. Там съвременната жена я няма. Точно така – няма я. Няма я, като майка, като съпруга, като любовница на съпруга си. Сиреч някогашната въртокъщница, благодарение на ужким съвременната ни цивилизация – изчезна. За огромно съжаление! Ще кажат някои „Ама това е прогресът". Добре, не съм против тази еманципация, но съм против това, че днес еманципираната жената забрави, че има семейство, и съпруг до нея и най-вече – о ужас, забрави да ражда живота. И какво? Да, се напрегнат учените и да направят мъжете да раждат и да кърмят и отглеждат децата. Това ли? Това ли да е последицата от съвременната ни цивилизация? И какви са последиците от тази криворазбрана цивилизация? Както се изразяват господата и госпожите журналисти – мулти-комплексни. Но най-вече – алиенация. Ще рече – отчуждение. И то човешко отчуждение. И най-жестокото отчуждение е в семейната двойка. Вече там жената, така социално заангажирана забрави женската си природа в себе си и престана да бъде една естествена любовница на съпруга си. Защото няма време. И още – защото вече харесва повече колегата там на работното си място. И какво ли още не.... Но най-вече причината е в семейството, а после в обществото ни. Защото майките там какво искат от дъщерите си. Какво? Учене и кариера. Професионална кариера. А къде останаха любовта, семейството и децата, които би следвало да роди дъщерята й. На това се гледа като на отживелица. И онзи много изтъркан от прекалена употреба израз: „поживей си, майка, докато си млада"! От него косата ми настръхва. И сега, какво? Ами огледайте се само - около нас е пълно е с еманципирани жени на средна възраст. Коя с престижна професия, коя с не чак толкова. И с по два-три брака, че и повече. Но в момента са без мъж до себе си. А, и още нещо – с по няколко деца от различните си връзки. Не, не съм против еманципацията на жената днес. Но питам всички, които четете сега, днес, тези мои редове-така ли трябваше да изпуснем духа от бутилката, както се разказва в една приказка на безсмъртната Шехерезада? Защото можеше и по-иначе... И как? Ами да бъдем равнопоставени в социалния си живот, но при едно условие. Да не забравяме, че сме мъже и жени. Никога! Иначе животът ни ще се изгуби. Няма ли обич, няма ли любене – няма щастие. И няма да има най-важното и най-скъпото – децата ни. И за какво тогава ни са престижните ни професии... За какво ?! Защото човешкият ни живот е само миг от вечността. И накрая идва най-лошото – самотата! Преди смъртта! Та това е в общи линии проблема ни в обществото ни сега. А сега конкретно за Вас, господине. Първо – липсва Ви самочувствие. Най-напред за работата. Защо не намерите работа, която е твърде възможна. Това ще го направите, ако вземете работа, която на пръв поглед не се връзва с образованието и предишната Ви професия. Няма лош труд, защото всеки труд е благороден. Още, това го запомнете! Нашите прадеди са казвали – не „омъжи се за мен" и не „ожени се за мен". А искаш ли ти заедно да си направим нашия дом. Всъщност това е една метафора - нашият дом. Тук е важно думата – заедно. Но заедно като партньори в леглото и като партньори и в живота ни! Затова сме заедно – за да сме партньори. И сега вече, най-важното за Вас. Какво ще ви струва да вземете веднъж седмично прахосмукачката в ръце. Да пуснете пералнята и след това да прострете прането. И най-вече да напазарувате и след това да приготвите вечерята. Според мен - нищо. Защото ще го правите от обич към нея. Повтарям – от обич към нея. И още нещо много важно - малко интимна обстановка, която само от Вас самия може да се създаде. На това в „белите" страни много държат. Затворете очи и си представете следното. Тя се връща - разбира се изморена. Но масата е сложена. И не само това. На маста има саксия със свежи цветя. Цветята, които тя най-много обича. И, о фантастично! Толкова е фантастично, че направо е невъзможно! Горят със сладък аромат свещи. Светлината е приглушена, а във въздуха ухае на любов. Носи се една тиха мелодия на една песен, която някога много сте обичали. И двамата.... Но Вие не предприемате нищо. Само я целувате за добре дошла вкъщи... Ха на бас, че точно след това нея няма да я боли глава и не ще да е чак толкова изморена. Защото, какво най-вече иска една жена? „Елементарно, Уотсън" – пак израза на великият детектив Шерлок Холмс. Отговорът на тази хилядолетна човешка загадка е:" важното е да си желана! „И точно затова аз определям жената, като птицата-Феникс. Желаната жена винаги ще намери време и сили за ласки към мъжа, който я желае. Винаги! И за илюстрация на това мое днешно заключение за съвременните ни жени до нас, ще се възползвам от великолепния талант на едни поет от град Добрич. Това е господин Стефан Главчев. Неговият литературен псевдоним е Ясен Ведрин. Малко известен у нас, за огромно съжаление. Ала чуйте неговото: ЕЗЕРНА БЪДИ МИ! Мислите ти тихо ще преплува С четка от лъчи ще те прелита Истинска бъди ми! Сътворена!
Ето, това е! Винаги да гледаме на жената до себе си по този начин. Би следвало да сторваме това всеки Божи ден. И нежната отплата на езерната жена до нас, няма да закъснее! И накрая песента, изпълнена от Ивайло Гюров, музика на Тончо Русев по едно от най-красивите български стихотворение на Христо Фотев – „Господи, колко си хубава!"
д-р Илия Врабчев - сексолог, психотерапевт
|