Толкова му стига – една цигара време ПДФ Печат Е-мейл

 


 

Когато с Пламен се оженихме, смятах, че любовта ни ще трае вечно, най-вече сексът. Като гаджета се любехме по два-три пъти на ден и не ни стигаше.
Всъщност, при мен нищо не се промени. Обичам го и го желая толкова силно, колкото и преди 6 години, когато се запознахме. При него обаче не е така. Сякаш с магическа пръчка веднага след сватбата, някой го тласна да тръгне по друг път. Забрави какво е страстна, нежна и всеотдайна любов. Гледа само да свърши, ако може за секунди, и дотам. Все едно съм му в кърпа вързана, все едно съм му частна собственост и може да прави с мен когато каквото поиска. За моето удоволствие няма да си мръдне и пръста. Дори мисля, че това е причината да не забременявам, защото когато приемаш секса само като съпружеско задължение, не можеш да се отпуснеш и да се отдадеш на любимата докрай.
Да, ама аз не съм кукла, жена съм и изпитвам чувства. Иска ми се да се любим дълго, да се лигавим ако трябва, да се шегуваме, да се смеем, да се целуваме и прегръщаме дори без секс, но да сме в леглото двамата, да отдаваме и душата си на другия.
Все по-често започвам да се чувствам използвана. Много ме наранява това, че Пламен умее да издържа и по-дълго, но не иска и свършва за секунди. Любенето ни не е повече от цигара време. Даже, дето се вика, цигарата я пуши по-дълго, отколкото продължава сексът ни. Нямам представа дали проблемът ми има решение, но честно казано – не съм оптимистка. А го обичам, по дяволите! Ако ме посъветвате какво може да се направи, ще ви бъда благодарна.
Една от вас

 

Здравейте,

Не можете да си представите. Какво? Ами как изтръпнах, по дяволите, когато прочетох фразата „Една цигара време"! Не, бъдете абсолютно сигурна, че нямам капка упрек към вас самата. Има друго. И точно това друго ме накара да изтръпна така нечовешки!?!
Защо ли ? Ами имаше един филм, по времето на моите така наречени млади години. Филм, който никога няма да забравя. Но филм, за който не искам нищо да си спомням. Да, ама си спомням и до ден днешен. И тръпна и изтръпвам със своята човешка ненавист към фабулата в него - в съдържанието на историята в този филм.

Добре – три думи за това съдържание в този класически филм „Двама мъже в града" (Deux Hommes Dans La Ville- 1973). Иначе филм, като филм. Ама френски. И то цветен. В началото на 1970-те години. И актьорите в него - направо шапката ми пада! Жан Габен, Ален Делон и третият от великите- Жерар Депардио.

Ама тук е подвеждащото. Защото по принцип – има добро ченге и лош, че даже и много лош престъпник. И всичко е така, ама не съвсем. Изведнъж лошия става много лош, а ченгето още по-лошо!

 

 

Нямате си на представа какво става!? Допреди миг двамата – и блюстителят на реда и криминално-проявеният даже бяха приятели. Но само миг... само миг и отново са от двете страни на барикадата. Изведнъж зрителят загубва представата си за добро и лошо. И намира друг принцип. За или против хуманността. И това, тогава, когато вече няма време... Няма време, защото всички молби за помилване са отхвърлени. Защото следва самата екзекуция. А тя се прави чрез гилотиниране. Чрез онова произведение на човешката гениалност, кръстено на този който я е открил и измайсторил – негово високопревъзходителство Гилотен. (Справка – Великата френска буржоазна революция - било хуманно откритие! Да, бе да! Ама ти режат главата много хуманно! Мерси! Ама няма нужда!

И така – Жано (героят на Ален Делон) е осъден на смърт и е в залата за екзекуция за изпълнение на смъртната му присъда. Пред него стои само инструментът, който след малко ще му отнеме живота. Представяте ли си психологичното напрежение в тази сцена? За всички, които в този момент са там. И най-вече за самия Жано? В този момент, повярвайте ми, не чувствах самия себе си. Тогава, в този момент и аз бях Жано.

И какво? Подариха му една цигара време живот... Една цигара време живот! Последното желание – една цигара време живот. И Жано я изпуши тази цигара. Докрай. Сигурно му се е струвало най–кратката или най-късата цигара в живота му. А за палача му –сигурно тази цигара време е била най-дългата... Сигурно. Щрак – и главата на Жано е в коша! Смърт! И с какво тази смърт победи живота. С нищо. Само с една цигара време. Изтръпнах.... и останах ням от видяното току-що. Филмът свърши. И никой от публиката не ставаше да си ходи. Защото преди малко всички бяхме обезглавени. Обезглавени след една цигара време. Като Жано. Точно така. От тогава не гледам този филм. Не че не ме е страх от смъртта. Страх ме е от тази цигара време. Превърнала се е през годините, като една мярка време за пред умиране. А не за живот!

Та това – в общ план. И сега –какво? Питам себе си! Да обезглавим съпруга ви ? Не разбира се! Та това е абсурд ! Съгласен съм, че е абсурд и повече не бива да го коментираме това. Хора сме и го разбира ме.

Ама защо е станал такъв? Питате ли се точно това? Защо? Ами защото така наречената субкултура го е сторила такъв – след брака Ви. Съдържанието на това слово. Изработване на виждане на етика и морал, начини на поведение, както и начини на живот, съобразени с виждането, етиката, принципите на другите около теб. Сиреч – неща в твоето виждане за света и за начина ти на живот, които ти сам си изграждаш за себе си. Ами да! Така е. Когато сте били гаджета – нещата са едни. Но когато вече сте семейна двойка – други. Не ми ли вярвате? Ами огледайте се и се ослушайте. Всички песни за любов са с адрес несемейни. А всички вицове – за това как мъжът не бива да се подчинява на жената, са за семейни. Още – всички подигравки са за тези мъже, които обичат съпругите си, така както са обичали, когато са били гаджета с тях. Даже вече на такива неща се гледа като ненормални. Че и още по-зле. Като на някакви престъпления?! И от къде идат тези тенденции. Ами от приятелите. И още – от родителите на този мъж. Невероятно – но факт. Внимание – съвсем не искам да обвинявам родителите на Вашия съпруг. Няма такова нещо. Но все пак един мъж да проявява такова отношение към тази, с която е свързал живота си – има и причини и в семейството, в което е израсъл и възпитаван.

И сега – какво? Сега отново е време – да се научим – като как да правим страстна любов един с друг! Как ли? Много е елементарно. Нека той си прави любовта в онзи смисъл. Няма да го назовавам пак. Но Вие му разкажете играта. Как? Ами всеки път, докато той си прави своята програма – Вие ще я прекъсвате със своите приумици за секс. Днес със силно желание – да съм отгоре и аз да командвам парада. Утре пък ще сменя позата и то по мое настояване. В други ден ще поискам секс, но сам чрез взаимна орална любов. Повтарям – взаимна орална любов. И нищо друго. Бъдете настоятелна и не отстъпвайте. На следващия ден – нещо още по-ново, и още по-неочаквано – заложете на еротичната си фантазия. Ако потрябва заложете и на атрибутите от секс-шоп магазин. Разберете – Вашите главните оръжия са разнообразието, импровизацията и най-вече – изненадата. Тази изненада в секса за един мъж, която може и да го остави и без дъх. Сиреч да го шашардисате. Дума, чието съдържание е не само да го оставите без дъх, но и да го изумите. И да забрави тогава за онези неща, внушавани от приятели те му и близките му за брачния полов живот. А като ги забрави – стойте, та гледайте тогава! Както се казва – ако планината не отива при Мохамед, то няма лошо, ако Мохамед отиде при Планината!

Не, Вие пак ще сте му в кърпа вързана, ама вече той не ще мисли това. Даже и ще го забрави. Всъщност, сега вече той ще Ви е в кърпа вързан! Може и мъничко да му се повиши ревността му към Вас. Но нали целта оправдава средствата. Нека му се повиши. Така Вие само ще спечелите.
Защото пак си казваме днес нашето довиждане с думите на една фея в любовната поезия - поетесата Христина Маджарова. Ето ги:

 

ЧЕРВИЛО

Червилото умее да говори
И сякаш замъглява твоят ум.
Целунеш ли веднъж, ще се повториш.
Опияняващия ми парфюм
До края на света ще те преследва.
До края на нощта ме опознай.
Разтърсен от магнитното обсебване,
Целувай ме! Целувай до безкрай!
А после... влюбено безвремие.
И някакви объркани представи.
Заспиват миговете, кротко дремещи.
Единствено вкусът остава.
А моето загадъчно червило
По теб е оставило следи,
Които нищо няма да изтрие .
И нищо няма да ме заличи.
И чак до края на мечтите,
ТИ да целуваш не преставай!
ОБИЧАЙ МЕ! СВИРЕПО МЕ ОБИЧАЙ!
И АЗ единствена до теб оставам!

 

Защо ли вече забравих онзи израз, а си припомних какво значат едни сочни женски устни. Макар и даже без червило, ама с много, с много страст в тях когато целуват. Когато...

И накрая една голяма песен на LZ – „Обещай ми любов" – най-хубавото обещание на света!

 



д-р Илия Врабчев - сексолог, психотерапевт