Здравен сайт на д-р Илия Врабчев за общуването, любовта, секса

Здравейте, д-р Врабчев! От години следя вашата рубрика, сега искам и аз да ви питам нещо. Между мен и приятеля ми всичко е наред, с изключение на един проблем. Той много трудно свършва, а понякога - изобщо. За мен донякъде това е добре, защото по този начин получавам по 2-3 оргазма, но много го обичам и страшно много искам и той да стига до края. Забравих да кажа, че съм на 48, а той на 53. Моля ви за помощ! Ако нещо зависи от мен, готова съм веднага да го направя. Предварително ви благодаря!
Нина

Здравейте Нина,

Прочетох писмото Ви до мен и не знам защо в мен, по-точно – в душата ми зазвуча една песен на Лили Иванова – „не си измисляй правила, за мен всичко е начало – пожар от нежност запали и любовта ми ще си ти!". Страхотно казано и още по страхотно изпято от тази вълшебница на естрадата ни за всички времена.

Защо си спомних този текст? Ами винаги казвам в любенето, сиреч в секса, норми няма, не бива и не може да има! Не само вие, а всички читатели – моля коленопреклонно да запомнят това. Защото Майката Природа или дядо Боже ни създават различни. Различни по всичко. И по цвят и по ръст. Различни и по характер и по темперамент. Различни и по така наречения динамичен стереотип. Различни както по протичането на мисловния ни процес, така и различни по протичането и на нервните импулси. Поуката тук е – ние сме различни. Така както са различни и цветовете на дърветата през пролетта и есента. Така както е различно по цвят морето при изгрев слънце и залез слънце. Както са различни и цветовете на небето през зимата и лятото. А да не говорим за нашето настроение – нощем, при пълнолуние и сутринта на 1-ви юли, когато пеем песента – за Джулай морнинг, точно когато слънчевият диск изплува от морскосините дълбини! Вълшебно!

Прекрасно е, че има различия. Прекрасно е, защото точно тези различия ни дават най-хубавите преживявания през нашия земен път. И тези различия не само ни радват, но и ни даряват с незабравимо щастие.

Но понякога такива различия ни плашат. Даже и се страхуваме от тях. И още по лошото е че понякога гледаме на тях като нещо неестествено. Че даже и болестно. И точно заради това търсим консултацията със съответния специалист. Както вие сега.

Има едно златно правило в медицината. По-точно няколко златни правила.

Първото – никога, ама никога не давай своето лекарско мнение, ако лично не си прегледал и консултирал съответния човек. Бил той мъж, жена или дете. Иначе казано "око да види, ръка да пипне"! Иначе вършиш престъпление, ако консултираш по телефона, по телевизията или чрез вестника. А точно аз госпожо не искам да правя престъпления. Не е хубаво, нали?! Затова – задочни съвети не давам! Повтарям – не давам!

Останалите – виж къде е причината, а не лекувай следствието.

Още - който добре разпитва в личен разговор пациента си, той най-добре намира причината за здравния му проблем.

И накрая – ако не можеш да помогнеш, то недей да вредиш!

Та това в общ план. А сега конкретно за това, за което ми пишете. Вижте, по принцип полово зрелите мъже най-често свършват достатъчно бързо. Повтарям думата „достатъчно". Защото в Майката Природа повечето мъжки представители на различните животни свършват бързо. Това всъщност вече е норма, предавана чрез генетичната памет от поколение на поколение. Сиреч един защитен рефлекс за дадените животински видове. Ако не хващате вяра на думите ми – идете в една достатъчна по разнообразие на животинските видове зоологическа градина. Поразпитайте тамошните пазачи, а те са винаги поне зоотехници, за времето на свършване при различните животни. И ще се убедите, че съм прав!

Да, ама сега това изпреварващо свършване при съвременните мъже се възприема като недостатък в половата им възможност. Една не малко част от моите пациенти мъже идват при мен точно заради това! И въпреки това, те не са съгласни с моето обяснение, че в 99 на сто от случаите това не се дължи на болест, а на една природна предопределеност. И аз какво да правя за да им помогна – не са достатъчни само думите ми в психотерапията с тях. Разбира се, че пиша и рецепти. А колко е лесно, само когато и тя и той си изработят навици в половото си сношение, при което тя избързва, а той се забавя. Сиреч – настъпва една хармония помежду им в любенето! Ама това зависи и от двамата. Тогава не са нужни никакви рецепти! Не са нужни!
Но има нещо много важно, което Вие жените не знаете, колкото и да сте интелигентни. Съжалявам, но истината е една – при мъжете тези две неща – ерекция и еякулация не са волеви реакции. Повтарям – нищо не зависи от волята на съответния мъж. Нищо не зависи. Това го запомнете и Вие и всички дами – веднъж за винаги!

И колкото и да е чудно за някой мъже от тази категория, за която току-що споменах - има и мъже, които не свършват бързо. Не само не свършват, но времето при тях е доста продължително. Някой даже не могат да свършват по време на самото полово сношение. Свършват само при стимулация от страна на партньорката с ръка или чрез орални ласки.

И веднага бързам да кажа – затова причините са като броя на приказките на Шехерезада. От чисто индивидуални особености – просто по-флегматична реакция на симпатиковия нерв, през една фикисирана ситуация в психосексуалността на този мъж, който в първите си стъпки в половия си живот е свършвал доста бавно, та до така наречените не точно болестни, но понякога и болестни причини. Иначе казано има и психогенни има и соматични причини за това.

Но простете ми, аз лично как да узная причината за това при Вашият приятел. Няма как! Пишете, че е на възраст 53 години. Пожелавам му още 103 години. Тук само мога да допусна, повтарям, да допусна две възможности. Но бързам веднага да кажа – допусна, а не да определя категорично. Не искам, категорично не искам да насаждам болест там където я няма. Това е престъпление откъдето и да го погледнеш. Първата е едно понижение на производството на сперма. А втората е едно възрастово разрастване на тъканта на простатната му железа, която стеснява лумена на пикочния му канал. Но подчертавам още веднъж – това са само предположения, а не окончателни диагнози.

А сега Ви моля – здраво да се хванете на стола, на който седите, когато четете тези редове.

Защо ли? Знаете добре, че през годините 1981-1997 бях сексолог на Българската армия. Тогава бях и лекар-сексолог във ВМА, София. Та по това време се срещах с такъв проблем и при младежи. Те бяха военни курсанти и учеха във военни училища в различните градове на страната ни.
Оплакванията на тези иначе здрави младежи, бяха трудно свършване или невъзможност да свършват при полово сношение. Ама те нямаха никакви здравословни проблеми. Супер здрави курсанти.

А защо имаха такъв проблем ? Вижте, някога след провъзгласяването на независимостта на Княжество България, княз Фердинанд, вече цар, откривал военни висши училища. Ама нали знаете прякора му – Лисицата! Та там, където откривал военно училище, в непосредствена близост да него откривал и училище, я за медицински сестри, я за първоначални учителки. Не само хитра, но и умна работа И ето сега истината. Първите две години момчетата служат като обикновени войници. Отпуска – химера. Сиреч - почти никаква. След това вече бившите войници са вече студенти. Макар и военни курсанти, все пак студенти. Режимът – е напълно свободен. Разбира се, вече са с гаджета. Да не са евнуси ! Да, ама две години са минали само на мастурбиране. И сега в свободата си какво? Не могат да свършват! Повтарям, не могат да се изпразват в половото сношение! Не могат! Могат само чрез стимулиране с ръка или с орални ласки от страна на партньорката. И аз това го нарекох „курсантски синдром". Точно така! Подчертавам – тези момчета бяха напълно здрави физически.

Ама все пак има причина? Да, има причина И тя на медицински език се нарича „надпределно задържане"! Това е психоневрологичен синдром. И се среща не толкова рядко. За съжаление!

Ще се опитам да го обясня по-разбрано. Знаете добре, че в едно електрическо табло, освен електромери, има и бушони. Те предпазват при едно късо съединение да не гори електрическата инсталация и съответно къщата. Изгаря само съответният бушон. Същото е и при този синдром. Когато нервното напрежение е много силно, даже свръхсилно, изведнъж Майката Природа се задейства и в организма се изключват всякакви възбудни психонервни процеси. Ясно като бял ден при изгрев слънце. Сиреч след дългата сексуална пауза момчетата се стараят да бъдат едни неудържимо силни любовници пред своите избраници и както се казваше в един детски български филм "татко ще ми купи колело – ама друг път!".

Смешно – ама на чужд гръб!

А аз какво правих тогава? Настоявах да се видя с неговата избраница. И не само настоявах, но и постигах срещата с нея. Пред двамата, тя и той, обяснявах причината за това и след това заповядвах (заповядвах, защото и аз бях и офицер, а младежът - бъдещ офицер). При военните е така – всичко става чрез заповед. Та заповядвах известно време да се любят без самото полово сношение. А как - и това им обяснявах. До колко време така. Докато той се отпусне и престане да мисли ще свърша ли пак бавно! И тогава идваше и момента на истината – при започване и със самото полово сношение нещата вече стояха другояче. Само че... само че сега понякога идваха пак и двамата заедно Защото сега той пък започвал да свършва малко по-бързичко. И естествено, че тя и в този случай пак бе недоволна. Ха сега де – как беше: "татко ще ми купи колело, ама друг път"! Или още по-кратко – от трън та на глог!
Защо така? Винаги преди да се намесвам в половия живот на една сексуална двойка, винаги търся пътя към взаимното разбиране при тях. И най-вече към взаимното напасване на сексуалните им функции. Сиреч да се нагодят един към друг в сексуалната си практика, така че поговорката "хем вълкът сит, хем агнето цяло" да измести онази „татко ще ми купи колело..."! Така де, ако това е възможно и се постигне ще е най-доброто. Иначе – прегледи, консултации, изследвания, лекарства и така нататък. Та точно за това си позволявам да Ви попитам и то конкретно и директно: Двамата и най-вече Той – щастливи ли сте? Щастливи ли сте когато се любите? Защото, ако някой от Вас не свършва, но това не пречи на любовта Ви, защо да търсим една черна котка, в една тъмна стая и то със завързани очи! Ама котката може и да я няма там!

Ала ако вашият „ курсант" сам поиска консултация с мен – телефонът ми за връзка е в Контакти – нека да се уговорим за ден и час за консултация при мен. Още веднъж повтарям – консултации по телефона не давам!

А за днешното ни довиждане, разбира се, класика. И това е великата дива на поезията, на любовната поезия – Елисавета Багряна и нейното:

ЛЮБОВ

Кой си ти, на моя път застанал,
Моя сън от клепките прогонил,
Моя смях от устните откъснал?
И магия някаква ли стана?
Виждам те на старите икони.

Чувам те в съня си нощем късно:
Гледаш ме с очи на похитител,
А в гласа ти, всеки звук ме гали .
Кой си ти, в духа ми смут запалил-
Мефистофел ли, или Кръстител?

А сърцето мое доверчиво
Пее птичка в цъфнала градина,
Пее – и нарича те: Любими.
И покорна, шепна аз щастлива,
Както на Исуса – Магдалина:
- Ето моите ръце! Води ме!

Виждате сама госпожо, че преди всичко човек, бил той мъж или жена – обича! И когато обича истински, тогава взаимната обич е Божествена.

И накрая прекрасната песен на Михаил и Кристина Белчеви – „Късна любов".

На едно шумно и южно пристанище,
моя късна любов, ще те чакам,
седем кораба бели ще срещна,
седем кръгли луни ще изпратя.

Кипарисите, черни вдовици,
седем песни по нас ще изплачат,
седем вятъра в седем посоки
ще разпратя за тебе да питат.

Седем млади жениха ще върна,
седем сватби да вдигнат без мене
и ще чакам любов, ще те чакам,
ти под черни платна ще пристигнеш

В седем димни таверни ще пием
чаша евтино вино със всеки,
седем нощи, любов ще танцуваме,
ще танцуваме там на пазара.

А по осмата кръгла луна
седем вятъра с флейти ще свирят.
Оплаквачките с весели песни,
седем дни само нас ще прославят.

Ти зад седем морета се бавиш,
седем рани те водят при мене,
че от всичките земни пристанища
само в моето има спасение.

д-р Илия Врабчев - сексолог, психотерапевт