Как се задържа брак без секс ПДФ Печат Е-мейл

 


 

Пише ви жена на 37 г., семейна от 11 г. Със съпруга ми всичко вървеше перфектно, но напоследък той се хвана със сериозен бизнес и за мен и детето почти не му остава време. Връща се уморен, хапва нещо набързо и заспива. Разбирам, криза е, и парите са важно нещо, но по дяволите, аз пък съм жена и искам обич, уважение, любов. И разбира се, интимност с мъжа, когото обичам. Дали ще издържа според вас, докторе, при положение че бракът ми отвсякъде зацикля и секс правим веднъж на 3 месеца? Питам това, защото не знам как се задържа семейство и брак без секс?
Анелия

 

Здравейте Анелия,

Като прочетох писмото Ви до мен първата ми мисъл беше – „Ама никак"! Това беше много спонтанно. Ама е истинско. Защото е много откровено. Но все пак да не бързаме с изводите си. И аз, пък и Вие.

Но преди да стигнем до крайните ни заключения по тази днешна тема хайде заедно с Вас да направим една разходка назад във времето. И то много, ама много време назад в човешката история. И така сега пак – имало едно време. Имало едно време много човешки цивилизации. Възниквали са, процъфтявали са, създали са много полезни неща – бит, култура и технически открития. Но по понятни и непонятни причини са залязвали. Даже и са се загубвали завинаги. Но на тяхно място са възниквали други – нови. Като и днешната наша цивилизация. Ала има едно нещо, което като червена нишка се среща в тези цивилизации. И тя се нарича – семейство, под неговите различни форми. Полигамно - много мъже, живеещи на семейни начала с много жени едновременно. Матриархат - една жена, съпруга на много мъже и майка на децата им. Патриархат - в неговите многообразни форми, от един мъж с много жени едновременно, та до мъжът – старейшина на целия род. И до ден днешен имаме различни варианти, но основното си остава моногамното семейство - Той и Тя. И за създаваното му причината най-често е една взаимна обич със сексуален привкус - причина и следствие едновременно. И в началото – любов и обич безкрай. Пак в началото – много любене и много страст. После... после, за съжаление идват навиците и битовите проблеми. После, пак за съжаление, защо така забравяме, че освен мъж и жена, освен съпруг и съпруга, сме и любовници. И след като с любене сме създали семейството си и нашите деца в него, защо се превръщаме в сираци. Точно така – осиротяваме, тогава когато все пак се нуждаем един от друг като мъж и жена. Защо?

Ами от една страна сякаш не сме дорасли да бъдем любовници и в брачните взаимоотношения. Иначе казано – инфантилни. Простете ми, ама друга дума не намерих. Защо това? Защо губим онзи взаимен интерес един към друг. И то, когато още сме в едни години на така наречената Христова възраст. Когато сме още млади, ама вече и доста знаем. Точно тогава - можем и знаем и двамата. И няма никакви тайни на сексуалния живот от нас. Точно тогава би следвало, но ако има взаимно съгласие, да опитаме всичко от цялата съкровищница на половото удоволствие. И това защото вече сме зрели люде. Иначе казано – полага ни се! Защото все още сме в лятото, а не в есента или зимата на нашата любов! Жалко, много е жалко, ако пропуснем този хубав сезон на нашите любовни страсти.

Според мен има няколко причини. Ще кажа за тях. Но има нещо в нас самите. Нарича се една памет. Памет във взаимоотношенията между, един мъж и една жена. Които обаче са съпрузи. Веднага ви пренасям в тези цивилизации, които вече са били. Та там при тях е имало различни варианти на нашата човешка любов и в сексуалните семейни взаимоотношения. Защо така – не знам. По-точно знам, ама ще запазя това свое мнение за себе си. Но обещавам да не се връщаме много назад. И така вече сме в Древна Елада. Цивилизация тук, на Балканите. На почит е красотата на човешкото тяло, и на женското и на мъжкото, на скулптори и художници. на поети и писатели, но и на велики пълководци и държавници. Като и на философията на Платон за много видове Ерос. Сиреч на сексуалните привличания и взаимоотношения. И вижте сега какво става. Мъжът се е любил със съпругата си само тогава, когато е трябвало да създадат децата си. Иначе обществените порядки му дават правото, ако е заможен разбира се да си има и хетера. Сиреч държанка, държанка, в същност проститутка, ама обучена да бъде компаньонка . Да свири на арфа, да пише и рецитира стихове. И в тях да венцехвали своя повелител. А в секса с него да бъде магьосница в доставянето на сексуалното му удоволствие. От тогава е известна и една хетера Аспазия – най-близката жена до големия пълководец и държавник - Перикъл. И все още се спори дали наистина нейното влияние над него е причината за неговия държавнически велик нюх и огромни успехи, и военни и политически.

Но и нещата не спират дотук. Има мода и тогава, в тези градове–държави в древна Елада. Особено застъпен в града Спарта. Там семейните мъже, без да са хомосексуални са имали извънбрачни сексуални връзки с подрастващи младежи. Сиреч възможни са били всякакви видове секс, но не и със съпругите си. Та и затова и до днес при археологически разкопки историците често намират много интересни артефакти. Изработени са от различни материи. Но това са изкуствени полови членове. И се наричат Утешители. Утешавали са самотните съпруги. Практично, нали?Горе-долу по същото време в Китай и Япония, особено в Япония, се създава професията на жената-гейша, съществуваща и до ден днешен. Предназначението й е да забавляват силните на деня мъже с поезия, песни и най-вече с изкуството на любовта.
Ще пропусна историческия преглед за жени с подобно предназначение, защото може да до скучая. Но не е зле да прочетете нещо за мадам Помпадур и нейното значение като хетера за историята на Велика Франция.

А за у нас – какво да говорим. Както за миналото, така и за днешното ни настояще. То е велик броят на такива жени. То не са художнички, писателки, поетеси, балетни и еротични танцьорки и най-вече актриси. Актриси – оперни, оперетни и драматични, че и кино и телевизионни актриси, както и телевизионни водещи имали връзки със силните мъже на деня у нас. Има и още - така наречените попчалга певици. Има и още една категория. Не жените колежки. Според мен – най-опасните. Но да спрем дотук. Днешното не е от днес, а от много, много отдавна.

Защо ли си спомних един виц по темата ни днес? Ето го накратко. Вечерят двама съпрузи. Вечерята е романтична и е на свещи. Съпругата с мил тона пита съпруга си – онзи ден беше на лов, нали? Да, скъпа, отговоря той. И удари ли нещо? Да, една сърничка. Защо питаш? Ами тази сърничка, днес ми се обади по телефона за да ми каже, че е бременна...

Но веднага бързам да ви кажа – хайде да не слагаме вашия съпруг в категорията мъж, търсещ сексуалното удоволствие извън брака си. Защото може жестоко да сгрешим. И да имаме виновник, без капчица вина. Разбрахте ли ме. Винаги давам този пример - ако някой посочи някого с показалеца си, вижте тогава другите пръсти, разположени надолу от него към кого сочат - към този, който сочи с пръста си.
Не знам защо, докато пишех тези редове ме осени една идея за вас, за вашия проблем. Знаете добре, че аз съвети не давам. Само идеи, защото за човека срещу мен този живот си е негов и само той има правото да определя как да постъпва в живота си.

Та тази моя идея за Вас е следната: Но ви моля от тук нататък да четете внимателно, много внимателно. И това е защото би следвало много, ама много внимателно да поемете една много Важна функция. Тя обаче не е на детектив и прокурор. Запомнете това! Не знам професията ви извън тази на съпругата и майката на детето ви. Но много бавно и полека осъществете една Ваша метаморфоза. Станете негов пиар, още – негов рекламен агент. Още – човек, който определя начина му на работа и начина му на разтоварване. И психическо и физическо. Не му се бъркайте в бизнеса, но подредете неговото време на отмора и забавления. Сиреч на неговото презареждане. На неговите психически и физически възможности. Основен Ваш аргумент е колко много той е ценен за Вас. Детето ви брака ви. Затова – малко спорт, плуване малко фитнес. Малко екскурзии – за ден или два в Природата или непознати за двама ви места. Малко театър, концерти, оперета. И най-вече – ваканции зиме и лете за по десетина дни поне.

А вие се погледнете в огледалото. То никога не лъже. От кога не сте били на фризьор. Заедно с нея си измислете няколко нови прически. Още – помислете за фигурата си. Малко аеробика, фитнес или плуване - решавате вие. Не за да отслабвате, а за да придобиете спортен дух. Много ще ви е нужен. Защото само истинският спортист умее не само да губи, но и да побеждава. Този дух стои в основата на така наречения ХЪС. ХЪС за любене и за живот. Няма да е зле и да се посъветвате и със самата себе си – какво еротично бельо ви е нужно. И то в няколко варианта. Това също носи успех, в това което иначе в живота си наричаме чар и съблазняване. Точно така – чар и съблазняване. Може да е много уморен, но го свикнете него преди да заспи на малко ласки и целувки, като преди това го успокоите, че няма да последва полово сношение. И това, защото само искате малко негови ласки и нищо друго. С това вие вече сте отворила врата към неговите обятия. Може веднъж или два пъти да бъдете отблъсната, но не се отчайвайте и не спирайте. И непрекъснато имайте мисълта да го извеждате от къщи. Когато сторвате това Вие го откъсвате от ежедневието. И всяка промяна –макар и само за час или два, Ви води към вашия успех. И още, още – изненадвайте го и с Вашите сексуални желания, колкото и на пръв поглед да Ви се струват непонятни или невъзможни. Запомнете – има ли разнообразие, непременно имаме и апетит. Но този апетит е за по-добър и разнообразен секс. А да не говори за едни малки подаръци от вас за него. Това вече ще е черешката на тортата. Рецептата ми е – не го оставяйте да се окопити. Живейте, живейте и пак живейте. Какво по-сладко и по-хубаво. И никога не говорете с него директно за проблеми и най-вече за пари. Това отново ще го върне на земята. И ще го накара да се събуди от хубавия си сън, в който Вие сте съумяла да го приспите. Затова не се уморявайте нито за миг - живейте, живейте. Иначе погледнато в нашата история, винаги сме живели в криза. Че даже в кризи, следващи една след друга. Но както е казано в добрата книга Библията, винаги има време за всичко. Да разхвърляме камъни, но и да събираме камъни. Сиреч да се раждаме, да порастваме, да се влюбваме, да се обичаме и да раждаме децата си. Но преди да остареем и да си отидем от този бял свят – да се постараем да опитаме насладите му. Най-вече в любенето. Защото не разполагаме с предостатъчно време.

Повярвайте ми за да не съжалявате.

Сещам се за прекрасния филм, възпяващ истинската чувствена любов – „Дон Жуан де Марко" с Джони Деп и Марлон Брандо и за песента от филма на Браян Адамс – „Обичал ли си някога наистина жена". Намерете филма и го гледайте заедно с мъжа ви, заслужава си!

 

 

И сега, за днешното ни довиждане нещо фантастично, ама е и любовно. Сиреч пак класика. Написано е от перото на руския поет Фьодор Тютчев. Не помните ли текста на песента, изпята от Щуреца Валди Тотев? Та там имаше фразата – „...и последният милиционер – чете и препрочита Тютчев". Виждате сама колко е малък света, когато има любов, поезия и музика.
Стихотворението му е без заглавие. Според мен няма нужда от това. А преводът му на български език е от господин Петър Велчев. Ето го:

 

Очи съзрях! Очи, о Боже!
И как се влюбих – знае Бог!
Нощта им страстна разтревожи
Душата с мрака си дълбок.

 

В тях целият живот звучеше
И сякаш бездна зърнах аз -
Такава горест там гореше,
Такава глъбина от страст!

 

На миглите им в здрача падащ
Трептеше зов неутешим -
Като наслада морно страдащ
И като скръб неумолим.

 

Вълшебната им изнемога
С такава мощ ме порази,
Че все ги гледах – но с тревога,
Им се радвах – през сълзи.

   

Я очи знал,- о, эти очи!
Как я любил их - знает Бог!
От их волшебной, страстной ночи
Я душу оторвать не мог.

 

В непостижимом этом взоре,
Жизнь обнажающем до дна,
Такое слышалося горе,
Такая страсти глубина!

 

Дышал он грустный, углубленный
В тени ресниц ее густой,
Как наслажденье, утомленный,
И, как страданья, роковой.

 

И в эти чудные мгновенья
Ни разу мне не довелось
С ним повстречаться без волненья
И любоваться им без слез.

А аз самият, защо чак накрая се сетих за нещото, което през цялото време си го мислех, но не на глас. А то е да мога да зърна в недалечно бъдеще, макар и с крайчеца на окото си – Вие да плачете и то на глас заради завърналото се в семейното Ви легло любовно щастие. Искрено го пожелавам и на Вас и на себе си. Амин, дай Боже. Но все пак ви моля много – не чакайте, а си помогнете най-напред сама на себе си!

И накрая една прекрасна песен за „Любовта без която не можем".

музика: Борис Карадимчев, текст: Александър Петров, Тангра - албум "Нашият град" 1982. Цветан Владовски (1956 - 2006) - вокал.

 

 

д-р Илия Врабчев - сексолог, психотерапевт

 

 

We use cookies to improve our website and your experience when using it. Cookies used for the essential operation of the site have already been set. To find out more about the cookies we use and how to delete them, see our privacy policy.

I accept cookies from this site.
EU Cookie Directive plugin by www.channeldigital.co.uk