Защо мъжът обладава, а жената се отдава? ПДФ Печат Е-мейл

 


 

Жена на 34 г. съм, семейна. Въпреки многото си ангажименти към семейство и деца, се справям и в службата. На отговорна длъжност съм. Към мъжа ми съм всеотдайна - старая се да го задоволявам всеки път, когато той пожелае, и се отдавам на 100 процента. За мен сексът не е претупване на семейните задължения, а истинска любов. При съпруга ми е различно. Имам чувството, че той просто гледа да ме обладае и да свърши по-бързо. А аз не искам нищо друго, освен да ме остави да му се отдам докрай, и докато сливаме телата си, да се сливат и душите ни. Това е и конкретният ми въпрос към вас, доктор Врабчев: Защо мъжът обладава, а жената се отдава?
Стелияна

 

Здравейте Стелияна,
Не знам защо, но понякога... Понякога, понякога обичам да започвам отговорите си с една фраза. Любима ми е. И така... Имало една време.
Та имало едно време един мъж и една жена. Казват, че техните имена тогава са били Адам и Ева. Адам бил мъжът, а жената Ева. Сиреч, според добрата стара книга, днес наричана Библията, те са били първите хора на Земята. И те са пра-прародителите на всички днешни хора по нашия съвременен свят. Друг е въпросът при почти подобната версия на иначе симпатичния биолог, изследовател и най-вече философ – британския учен сър Чарлз Дарвин. За тези, които си спомнят с мъка за него – един англичанин, пътувал в околосветско пътешествие, с кораба „Бийгъл" и така изследвал флората и фауната от различните краища на нашата планета. И неговият фундаментален труд (цитирам по памет) „Произход на видовете", дава конкретният извод, че ние хората сме произлезли от нашите събратя – маймуните. Сиреч неговите така наречени мъжка и женска „Хомо еректус". Това са били са маймуни, изправили се на двата си долни задни крайници. По-късна наречени крака. Щото преди това са били задните им ръце. Ето ви пак Адам и Ева, но в малко по-друг аспект.

Но аз предварително Ви моля – да не спорим. Дали е било това или другото лично аз не се наемам да коментирам?! Но защо това – имало едно време? Ами, ако ви помоля да отидете там, където има живи същества и най-вече представители на животинския вид, така наречените бозайници, когато са в период на разгонване и размножаване, то половото единение го практикуват само в една и съща поза. И забележете – точно тогава птичките пеят и цветя и дървета цъфтят. А във въздуха ухае на пролет и любов. Прекрасно е! Дето се казва – люлякът ми замириса.

Ама половото им единение става само по един и същи начин. И там, тогава е следното. Женският индивид е отдолу и с гръб към избраника си. И разбира се, той е зад нея и отгоре й. И тържествува. Горкият, тържествува, защото ама хич не знае, че преди това женската го е избрала и допуснала до себе си. Ето затова аз от край време повтарям, че жената избира мъжа, който да я избере. Това е. Така е в Природата. Така е и при нас, хората.

И ето от тук идва това голямо недоразумение, че мъжкият индивид обладава. Затова ще напиша пак тази дума, но вече поставена в кавички. „Обладава„. И разбира се веднага, съвсем логично следва и другата дума. Отдава. Но пак ще я напиша в кавички „Отдава"!
„Грънци" – тези термини не са меродавни. Обладава и отдава. Обаче се предават, като щафета от поколение на поколение. И от тук една легенда – мъжкият обладава, а женското се отдава. И ето крайният резултат на една погрешна сексуална култура и една погрешно сексуално възпитание на поколенията през годините.

Та погледнете в Майката Природа. Животните – в периода на размножаването играят своите танци на любовта и ухажването. И то достатъчно дълго време за да могат да се настроят на вълната любене. За да могат да се помиришат и да се избират едни друг. По-точно тя, женската да избере своя любовник. Нищо, че преди това е имало една своеобразно състезание на съответните мъжки индивиди, за да види самата тя, кой от тях е най-достойният за нея. Кой да бъде бащата на рожбите й. И тогава чичко Дарвин би казал – ето, това е половият подбор. И оттогава тази поза на любене е решаваща. Решаваща, ама при животните. И оттогава битува това не точно мнение, че в тази поза мъжът обладава, а жената се отдава. Не е лошо. Ама защо от тогава досега това мнение продължава да битува, макар че хората се любят вече в най-различни пози. И това е за хубаво.

Е, както се казва – ние хората сме се изправили на задните си крайници. Станали сме „Хомо еректус", демек –изправени. И сме започнали да променяме тази класика. В половото си общуване. И днес позите за това са най-различни. Но най-честата любовна практика е партньорите са лице в лице, но мъжът е пак отгоре, а тя пак отдолу. И пак имало обладаване и отдаване. Не съм съгласен, категорично не съм съгласен с това обладаване и отдаване!

Вижте, в любенето има едно златно правило. И то е: желание и съгласие. И двамата партньори, като се любят даряват най-напред обич и задоволство и чак след това получават същото реципрочно. За какво обладаване и отдаване иде дума?
За такова, което не почива на нормални човешки отношения. Какво аз, като мъж, обладавам? Своята сексуална жертва? Своята сексуална робиня? И ако го практикувам и правя, то е вече сексуално насилие. Та това е вече патология, сиреч сексуално посегателство.
Да, много жени искат да бъдат обладавани в половия си живот. Но те не са насилвани от партньорите си. Защото те обичат този начин на любене и имат своето съгласие към тях да бъдат любени по този начин. Но това не е патология. Има желание за това. Има и съгласие за това. И още много важно, когато партньора свърши, то той не прекъсва половото общуване, а продължава с ласките си, целувките си и най-вече с милувките си по цялото тяло на партньорката си за да може и тя да получи и изживее своето хубаво. Но това не е обладаване в лошия смисъл на тази дума. Защото тук имаме и партньорство и на двамата в половото си общуване. Сиреч една подчертана роля на мъжа и на жената в секса. Това е!

Ама има и много жени, които искат в половото общуване те да обладават. В хубавия смисъл на тази дума. И тук пак златното правило – желанието и съгласието си казва своето. И такива мъже, както техни партньори съвсем не изпитват чувства за малоценност.
Виждате сама, госпожо, че всичко е до взаимно разбиране и договорка. Като в една детска игра. И тази игра никога не завършва с фразите „играчка – плачка" или „на ти си кукличките, дай си ми парцалките"! И в тази игра има най-вече партньорство. Аз като жена – той като мъж. И най-вече импровизация – и силен стремеж да доставиш на партньорчето до теб удоволствието, а чак след това да мислиш за своето удоволствие.

Иначе, какво? Ами половия живот – се превръща в една задължение. Превръща се в навик. Превръща се наистина в едно обладаване насила. От страна на съпруга. И в едно насилствено, принудително отдаване от страна на съпругата. Е, тогава за какъв секс говорим, за какво любене?

Сиреч връщате се в къщи след тежък ден в службата Ви. И преди това сте напазарувала. Виждате децата. Справя те се на две на три с техните проблеми. Готвите. Слагате масата за вечеря, дигате я след това, миете чиниите, лягате си. И след това се оставяте да бъдете обладавана. Защото – мир да е. И вашият герой на сънищата Ви си заспива сладко-сладко. Ами, защото така е научен. Така разбира сексуалният живот между един мъж и една жена в семейния им живот. И даже хич не се сеща, че вие като жена също имате сърце и душа. Ами защо това?

Ами, защото е нямало кой да го научи това. Него! Е, сега аз на свой ред питам: Ами защо не го научите Вие, госпожо? Нищо не би ви струвало. Само, че стъпка по стъпка, и без никакви упреци. Това, според мен е решението.

Иначе от оплаквания и сълзи няма смисъл, ама няма. А сега аз питам всички жени. Не разбрахте ли най-сетне, че в един семеен живот, всичко зависи само и единствено от Вас. Как ли? Ами погледнете малкото си пръстче, на която от двете си ръце. Погледнах те ли го? Ами точно от това малко Ваше женско пръстче зависи цялото щастие в семейството Ви. Но без плач, викове, караници и натяквания. Особено натяквания за неговите родители. И най-вече за Вашата свекърва. Без тях!

И най-важното - само с усмивка и с едно тихо Ваше женско гласче – любими, ще направя всичко за теб довечера, след като си легнем. Ама преди това – помогни ми за това или за онова...

Не знам защо, докато писах този мой отговор до Вас, в мен зазвучаха, ей така от само себе си –най-напред стиховете на поетесата Дочка Банева, вечна й памет, „Аз просто те обичам"! А после и песента по тези стихове „Аз просто те обичам" на двамата от „Дует Шик" - Виолета и Краси Гюлемезови, автори на музиката и изпълнители на тази толкова романтична песен. Не знам защо също, винаги като я чуя в тяхно изпълнение, малко си поплаквам. Ама тихичко и скришом. Щото нали ужким съм мъж! Та ето - за довиждане –стиховете на тази песен:

 

Аз просто те обичам и това е
Мигът поражда в нашите ръце
И топлина, и приказна омая,
И все по тихи са безшумните нозе.

Аз просто те обичам и това е
Дори да имам шанс за друг живот
На теб ще посветя душата нежна
И тази тъй нагарчаща любов.

На теб ще посветя душата нежна
И тази тъй нагарчаща любов.

Аз просто те обичам и това е
мигът поражда в нашите ръце
и топлина, и приказна омая,
и все по тихи са безшумните нозе.

Защо ли питам в съботната вечер
И отговора чакам с дъх стаен
А той крещи от близо и далече
Аз просто те обичам.
А той крещи от близо и далече,
Че истината е една
Аз просто те обичам...

Та разбрахте ли, госпожо? Истината е една. И няма обладаване и няма отдаване. Има само тихи нозе, нежна душа и нагарчаща любов. Има само - аз просто те обичам! И това е! И всичко зависи само от нас самите.

 

 

д-р Илия Врабчев - сексолог, психотерапевт