Не мога да го правя на шум и музика Печат

 


 

Много моля да ми обясни защо се получава следното. Когато с приятеля ми сме заедно и се любим, той винаги пуска или радиото силно, или телевизора. А аз на шум не обичам да се любим. Обичам да слушам дъха му, а не шумове. Няколко пъти тактично му обясних, че обожавам тишината, но той като че ли не разбра какво искам да му кажа. А има ли звуци извън тези на сърцата ни, аз не мога да се отпусна. Какво ще ме посъветвате?
Дидка

 

Здравейте Дидке,
И така... имало едно време. Спокойно, днес няма да разказвам приказка. Спокойно... Но все пак, както имаше едно музикално предаване по Радио София – „Да се върнем години назад". Да кажем 50. Не са много, ама ако ти лично си ги изживял и ще са много и ще са малко. Та така... Тогава аз бях на 17. И кое ме учудваше най-много. Няма да се сетите. Табелите и табелките. Които виждаха очите ми веднага щом затварях домашната порта след мен. И то най-различни. Казах –големи и малки, но винаги с техните си дадености.
И какви бяха тези техни дадености? Ами това бяха надписите, които се съдържаха в тях. Ето накратко. Най-първо виждах тези с надписа „Образцов дом". Няма да коментирам. Сякаш другите домове не бяха образцови. А за следващите – то те бяха една голяма група. И в тях четеш: „Не хвърляй боклука по улицата и в задните дворове!", "Да превърнем нашето населено място в първенец по хигиена!", „Не плюй извън плювалниците!", „Пази чистота!", „Не гази тревата!", „Не късай цветята!". И още колко ли много с подобни текстове. Най-невероятните пък бяха поставени по каросериите на камионите и автобусите – „Неуверен не изпреварвай!", „Пътят не е космос!" и още: "Само минута невнимание – и после цял живот мъртъв!". И още, това вече по трамваите и тролеите „Не слизай и не се качвай в движение!". Великолепно, нали!? Но изведнъж, когато напуснеш улицата и влезеш, в което и да е учреждение, няма начин да не попаднеш на табелката със съдържане: „Пази тишина!" А ако пък си вече в здравно учреждение, то там на първо място е табелката с надпис: „Помни, че ТИШИНАТА ЛЕКУВА!".

Ами сега ? Ами сега, според мен, наистина тишината лекува, и то много. Особено днес в тази така наречената наша интонационна среда. Препълнена с много и най-различни шумове, викове, клаксони и крясъци. От най-пъстро естество и произход. И то от сутрин – до здрача. И от здрача, чак до сутринта. Няма край.

Види се, че и в любовното ложе вече е същото. За съжаление!

Добре, ама защо точно Вашия приятел си пуска музика, и то силно когато се любите? Защо? Не ми давете никаква информация за това, в писмото си до мен! А пък не може, както казва народа ни - винаги крушката си има опашка, сиреч – причина!

Казват, че навикът бил втората природа на човек. Така казват. Една от причините за силна музика по радиото или телевизора може и да е тази. И направил го е с момиче за първи път в живота си в такава обстановка и от тогава насам си търси и съответната шумна обстановка за любене. И като е свикнал с това, трудно може да се отрече от така създалия се в него динамичен стереотип. И без него сякаш нещата не ще се случат както трябва. Така поне си мисли той и затова пренебрегва вашите желания за едно тихо любене.

Друго... Зависи много от обстановката в която се любите. Тук има две неща. Първото – ако стените са тънки и се чува даже и тиктакането на часовника на съседа оттатък -ето Ви причина за много шумен фон. И второ, ако се любите в неговата стая, а в други съседни стаи на същото жилище има негови роднини или пък съквартиранти – ето Ви пак причина за по-шумно обкръжение, когато той се люби с Вас..
Казвам всичкото това, но може да има и още и още като причини, ала все пак крайният резултат е ясен и това много Ви смущава. Права сте, но все пак ако мъничко, мъничко той повдигне завесата, зад която да се види истинската причина, ще ви е доста трудно да го накарате да Ви чуе. И сега най-главното. И друг път съм казвал, че от Троянската война насетне крепост превзета отвън НЯМА! Това защото каквито и да се причините за шумната Ви любов, ей така пряко казано от самата Вас не бихте стигнали до успеха, който търсите. Успехът – той да Ви чуе, разбере и да се променят нещата.

Какво предлагам като идеи за нашия „троянски кон„! Сещате се нали? Става въпрос за онзи дървен кон, за който се е сетил хитрецът Одисей. Та в него са се скрили войни от вражеската на Троя войска. След фиктивното оттегляне на тази вражеска войска – троянци, опиянени от радостта на победата сами вкарали този дървен кон в крепостта си. После, после дошла нощта и сама си представяте вече за случващото се понататък....

Та така... в един спокоен час, когато сте заедно с него казвайки му колко много го обичате сте се стреснали от един кошмарен сън. Сънували сте без да искате едно ваше скарване помежду Ви, което е възникнало –ей така за глупости. Да ама сте се разделили след това. И сте била много нещастна след това –макари само на сън. А като сте се събудела сте разбрала колко много го обичате и колко много нещастна бихте могла да бъдете, ако се разделите с него. Ама не насън, а наяве. И кой знае защо точно тогава по радиото сте чула една песен изпълнявана от Васил Найденов. И тази песен се е казвала „ТИШИНА". Накарай те го да ви обещае, че за нищо на света занапред няма да се карате. И още, че ще се изслушвате и разбирате взаимно. Тогава вече вмъкнете пак молбата си за една истинска тишина, когато се любите. Няма да му струва нищо, ако Вие чувате тогава ударите на сърцето му. Но пък и на Вас също няма да Ви струва нищо ако пък той тогава, чуе Вашите сладострастни стонове и въздишки.

Всъщност пак ще има шумове, но шумовете на Вашата вече любовна ТИШИНА!

Ето я нашата теза – тишината на Вашата любов. А песента изпята от Васко Найденов е по текст на поета Георги Начев и по музиката на композитора Димитър Ковачев. Ето я:


ТИШИНА

Тишината вали през прозореца
като бяла надежда във мен
и сред толкова стъпки на хора,
чувам твоите стъпки да стенат.
И сърцето ти чувам да бие
над звезди и пътеки безбройни.
Ти не можеш от мен да се скриеш
да останеш единствено спомен.

Тишина, само тя ми остава след теб.
Тишина. Аз съм сам без любов -
търся твоята нежна ръка -
аз съм сам без любов...

Не е късно, помни не е късно
да отвориш вратата внезапно
и раздялата с дъх да разпръснеш
и да върнеш горещото лято.
Тишината вали във прозореца
като бяла надежда във мен
и сред толкова стъпки на хора
чувам твоите стъпки да стенат.

Нека всички самотни дървета,
тази нощ се покрият в зелено,
чули топлия вик на сърцето,
взели обич от теб и от мен...!

Тишина... Само тя ми остана след теб...
Тишина...
В този свят, твой-
та длан
ще ми върне за миг любовта,
В този свят...


Хубава е нали? Може да си я свалите и да си пускате музикалното клипче с нея – всеки път когато започвате да се любите с него. Ще е от полза! Защото тишината наистина лекува.

 

 

д-р Илия Врабчев - сексолог, психотерапевт

 

We use cookies to improve our website and your experience when using it. Cookies used for the essential operation of the site have already been set. To find out more about the cookies we use and how to delete them, see our privacy policy.

I accept cookies from this site.
EU Cookie Directive plugin by www.channeldigital.co.uk