Здравен сайт на д-р Илия Врабчев за общуването, любовта, секса

Здравейте, д-р Врабчев! Надявам се да ми помогнете със съвет. С приятелката ми Соня сме заедно от две години. Всички мислят, че сме перфектната двойка – смеем се, имаме чувство за хумор, и двамата работим. На пръв поглед нищо не ни липсва. Понякога обаче в леглото, когато много я желая и уж всичко е наред, стават издънки. Тя също ме желае, но не може да се овлажни бързо. Аз знам това и не бързам, но по някакъв начин явно се стопирам, защото когато тя вече е възбудена, на мен пък ми спада. Става някакво ужасно разминаване. Това ми е проблемът – че се разминаваме във възбудата си.
Мирослав, 26 г.

Здравейте Мирославе,

И бързам, много бързам да си спомня една любима моя песен. Ама изведнъж взех та се сетих за една мъдра мисъл – срам за майсторът е бързата му работа.

Та ето защо взех че отложих бързането и се захванах с отговора ми на Вашето писмо до мен. Обаче, преди това да се разберем предварително: аз съвети на моите пациенти, на моите читатели, слушатели и зрители –никога на давам. Защото това е нещо изконно в медицината. И то като правило, което винаги би следвало да се спазва! Лекарят не бива да съветва, а може да дава само своите професионални идеи на пациента си. Тъй като живота на пациента му си е само и единствено негов. И този пациент ще реши след това точно коя идея на лекуващия му лекар му приляга и след това да я приложи в решаването на здравния си проблем. Това е железен закон в медицината и аз няма да го пристъпя! Никога. Защото лекар и пациент би следвало да са екип. Да са заедно в борбата си за решаването на здравния проблем на пациента. Повтарям- да са заедно. Не са ли заедно, и не се ли подкрепят взаимно, каузата е пердута. Иначе казано – няма смисъл! Та това е за начало на днешния ми разговор с Вас.

И сега за начало –какво? Ами ако вече сте разбрали много обичам народните приказки. Още от малък, та чак досега. Защо ли? Ами винаги търся точния отговор на дадена дилема най-напред там, в тези хубави, наши български приказки за всяка човешка душа. И за малкото дете, и за зрелите вече мъж и жена, и за малко в по-напреднала възраст човек като мен. Какво да се прави, случва се! И тъй като днес пиша този отговор до вас взех че се сетих - ама днес е християнският празник за рождението на Божията Майка. Народът го казва – Малка Богородица. И по стар обичай се меси питка. И тази питка се ръси с най-чистия пчелен мед. И след това се поднася на вярващите. За да познаят доброто от сина, който ще роди Божията майка.

Та имаше и една такава приказка – за питката. Току-що умесена и изпечена –тя взела че се търколила и обходила света наоколо. Срещнала се с кого ли не и научила за много неща от тези с които се е срещала. И чак тогава се завърнала там където я опекли. За да може след това –тези, които след това да отхапват късче от нея – да бъдат заредени с мъдрост и добрина. А тази мъдрост и добрина да се предава след това от човек на човек , от душа на душа.

И така , макар че започнах ме с питката ще се опитам да дам онази моя идея, която дано ви помогне и на двама ви.
Но нека ние тримата, аз и Вие и Вашата приятелка да разчупим тази символична наша питка и след това да преглътнем първия залък от нея. Всъщност това е един въпрос. И този въпрос пита – защо? След като всички около Вас Ви считат за перфектната двойка. А защо така?
Ама точно Вие сте дали правилния отговор в писмото си до мен. И сте написали вярната дума. Разминаване. Бих продължил... за да се запомни. Разминаване и пак разминаване!

Хайде – сега иде ред на втория залък. Та този залък има само една идея – защо има разминаване между вас двамата в любовното Ви ложе? Някой биха казали – не си подхождате! Аман от такива черногледковци. Те още повече развалят мизансцена (справка: театралното изкуство – мизансцен е декор, обстановка, където се развива театралното действие)! И не само го развалят но и вгорчават дните и най-вече нощите на тези, които любовта е срещнала и събрала. И сега ви моля и двамата: нека само за малко да помислим. Ние се раждаме различни. Различни по физически и психически качества. И да прибавим и нещо много важно –и по темперамент.Сиреч по динамичен стереотип. То пак е същото, но казано малко по-така. А след това следва като дете, а после като юноша, съответно като девойка в каква семейна среда сме израснали. Тук има голяма причина затова по после като полово зрели люде, като как да обичаме. Внимание: сега следва нещо особено важно. И то се казва информация. Информация за това какъв е моя пол, към който аз принадлежа? Какви са моите полови органи? Какъв е техния строеж и функция. И как те функционират, когато се любя с обичното ми същество? И още: Какви са половите органи и техния строеж и функция на любимото ми същество. Тук бих намесил и нашите хормонални жлези с техните продукти обуславящи, искаме-не искаме половото ни желание и удовлетворението му. Ама не го сторвам, защото скоро отговорът ми до вас ще заприлича на докторска дисертация. Не искам това, но все пак и хормоналния екран и при двамата партньори е също много важен. Защото най-важното е да имаме точната гледна наша точка за човека до мен. Защото всичко е дълбоко индивидуално. Една е телесната сексуалност на жената, а съвсем друга на мъжа. И още – една е женската психосексуалност, а съвсем друга е тази на мъжа. Е, като как искаме всичкото да става така, като ние си го мислим и представяме. Още повече, че съвсем не се съобразяваме един със друг. Ама разбира се, че една жена не винаги ще отиде в скалата на своята възбудимост да връхната й точка. Просто това е нейната женска природа. И ако отива натам, то това не става ей така изведнъж, като е при нас, мъжете. Разбира се, че има понякога има изключения на това правило, но те са само за да го потвърдят. И още много важно, което засяга мъжката сексуалност и нейната изява, за което пък за съжаление жените хал-хабер си нямат. Ама дами, ерекция на мъжкия пенис – хич , ама хич не значи втвърдяване, както си мислите Вие. Има само напълване с кръв съответните пещеристи тела (всъщност гъбести, поради многото празнинки там). И какво –пениса се уголемява и изправя. Не се втвърдява, защото човешката кръв е на около 90 % вода. Ама чакайте-за да стане тази магия би следвало пък магията на женската омая над съответния мъж да е доста силна всеки път. Повтарям – доста силна и доста продължителна. Е, дами сигурен съм, че всеки път давате всичко от себе си за това! Дано! Защото ако не е така, можете единствено да се сърдите само на себе си. Иначе казано –какъвто си го направите – такъв ще си и го имате. И още нещо, много важно. Скъпи дами, разберете, когато има ерекция, то кръвоносният поток, там в пениса на партньора ви, е в състояние на застой. Ето защо пак Майката Природа искайки да пази мъжа е определила с неин закон, че ерекцията му не може да трае и продължава вечно. Уви, така е. Защото кръвния застой обрича тъканта, там където го има, на кислороден глад. И ако този застой продължава над физиологично допустимото, то следва гибел на тази тъкан. Ха сега – помнете! Или има любене сега, или няма.

Ама какво е това обяснение – липса на овлажняване. Добре, има го. Но има и хиляда и един начини да се общува полово и без самото полово сношение. Или има и средства, фармацевтични, разбира се, които да го компенсират. Нищо ново под слънцето!
И в резултат на едно такова недостатъчно познание и неразбиране на другия до нас (да, подчертавам – незнание и неразбиране, има го и при двама Ви) е това разминаване. Защо съм прям и малко или много невъзпитан? Защото като лекар съм длъжен да казвам истината право в очите. Иначе какво – мижи да се лъжем. А лично аз не искам лъжата да застава между нас!

Следващият залък – най-важният според мен. Психологическата нагласа за любене и най-вече как точно това да става. Първо – по взаимно желание. А за да го има и при двамата никога не бива да става по дневен, пардон по вечерен ред. Сиреч, ако вчера не, то днес непременно. Още, винаги казвам, че любенето не може и на бива да се вкарва в рамки - в определени пози и начини на любене. Винаги на дневен ред да е импровизацията! Винаги! И още към най-важното – мизансцена за любенето. И тук моята идея за Вас, когато усетим, че помежду вече нещата се повтарят и са до болка познати, кое след какво следва, и най-важното дошъл ни е неканен гост – наречен навик в любенето ни би следвало сериозни да се замислим. Ето още една моя идея за Вас. Ха сега де? Мислейки си за Вас, за моята идея към Вас, та взех та сетих за песента, която се мъчех да си спомня в началото. Ама преди да Ви я кажа въпросът ми е и към двамата. Кога за последно сте се разхождали под лунна светлина? А след това сте се любили? Кога?

Защо ли Ви питам ? Вместо да се чудите като как да спасите връзката си и да ходите по така наречените специалисти в тази област, вземете да се разходите няколко пъти вечер и то тогава когато има лунна светлина. Знаете ли, има две светила на нашия човешки небосвод. Първото –Слънцето. То ни дарява с живот. А другото -Луната с любов. Та когато изплува луната нощем –светът около нас сякаш става друг И- звездите, огромните бисерни звезди на това теменужено лунно небе. Сякаш и ние сме част от тях. Тази луна можем и да видим и от балкона. Или от една горска хижа, или нощем, край брега на морето фантастична с лунната си пътека –тогава! Важното е да започнем да я търсим там зад облака бял. И когато я видим – ще се любим така, сякаш ни е за първи път. Опитай те! Сигурен съм, че ще се получи. Няма как! А как беше тази песен, за която не можах да си спомня в началото на днешната ни среща? Ами да – беше за онези влюбени, които гледат нощем небето... когато луната изплува. И се любят истински, тогава когато има вълшебните лунни лъчи над тях, носещи им едно любовно щастие, за което никога не са си и мечтали. Ами това е. Тази песен като стих я написа един трубадур на любовната лирика. Поетът и писателят Димитър Точев. Светла му памет. А невероятната музика на тази песен иде от душата и сърцето на най-големият магьосник у нас на тези любовни песни и то завинаги – разбира се композиторът Йосиф Цанков. Сигурно сега е и първи композитор за любовта, там горе при звездите. Сигурно... А бе изпята, както тогава, така и сега с вълшебния си кадифен глас от певицата Мими Николова. Ама вместо да Ви говоря за тази песен –вижте я и я чуйте в мрежата ..аз само за финала на днешното ни довиждане, за да спазя все пак нашата традиция, ще цитирам текста й по памет. И така:

Полека изплува от облака бял
Сребристия кръг на луната....
И грейна простора отново видял,
Че с обич е пълна Земята...-
Лунни лъчи , в колко очи
Капчица обич в тях запламтява ..
Лунни лъчи колко очи
Пият от вашата прелест тогава.
А който е тръгнал с любима в нощта
Той приказка сякаш сънува ,
ЧЕ ИМА БЕЗКРАЙНО
КРАСИВИ НЕЩА .
КОГАТО ЛУНАТА ИЗПЛУВА...

Красиво, нали? Всъщност това бе последния залък от онази медена питка на нашата приказка за днес. И точно той е най-сладкият, защото е пълен с този хем горчив, хем много сладък мед наречен любовна страст!

д-р Илия Врабчев - сексолог, психотерапевт