Здравен сайт на д-р Илия Врабчев за общуването, любовта, секса

Д-р Врабчев, имам следния въпрос към вас: Мъж на 28 години съм и често ми се налага да пътувам в командировки, което автоматично означава, че със съпругата ми често сме разделени. Докато съм по другите градове, нощем ми се налага да се самозадоволявам. За чужда жена и дума не може да става. Съпругата ми обаче оня ден видя петно от сперма върху боксерките ми и вдигна луд скандал. Изби я на ревност явно. Кълна се в детето си, че не съм посягал на чуждо. На ръба сме да си развалим семейството заради тези пусти командировки, ама работата ми е такава – не бива да търся друга, защото изкарвам достатъчно, за да живеем нормално. Казвам й, че няма лошо и тя да си доставя сама удоволствие, като ме няма, но явно се срамува. Пита ме как така при реален партньор ще мастурбира – не било нормално. Не знам как да я убедя. А се обичаме и друга не искам.

Боян

Здравейте Бояне,

Айде бе! Вашата съпруга не знае ли факта, че всяко полово зряло същество в Природата, за известно време поставено в ситуация на невъзможност да води полов живот, а има по-силен темперамент- мастурбира. Точно така. И точно така е и при нас хората. За съжаление у нас цари такава неправилна представа, каквато има и съпругата Ви. А когато фактите говорят и Боговете мълчат. И тази неправилност те наричат онанизъм. Глупости! В добрата стара книга–Библията е написано, че Онан общувал полово с вдовицата на брат си за да не бъде лишена от мъжка ласка. Но за да не забременява снаха му, той изливал семенната си течност на земята. Всъщност не е мастурбирал, а е извършвал така нареченото прекъснато полово сношение. Но виждайки това, Господ Бог се е разгневил и го наказал! Това е. А иначе мастурбирането, когато се прави поради липса на възможност за сексуален живот, поради различни причини при един полово зрял мъж или жена за един дори и кратък период от време е нормално. Повтарям – нормално е. Не са в ред нещата когато един полово зрял индивид имащ полов партньор и възможността да води полов живот с него, предпочита да мастурбира. И още нещо, което види се съпругата Ви пак не знае. Ами когато не сте си в къщи дори и да не мастурбирате, тогава може да получавате – така наречените мокри сънища, тоест полюции и пак да имате сперма по боксерките си. Точно затова Ви моля, сега да извикате съпругата си и да започнете заедно с нея да четете моят отговор до Вас. Точно така – заедно и то отначало. Иска-не иска съпругата Ви хич не е права. А не е права, защото не знае. Двата пола – женският и мъжкият са различни по структура, физиология и психосеексуалност. Ако знаеше как точно стоят нещата, не виждам защо да имате тези проблеми. И затова няма да се уморя да казвам, че правилно и точно информирания човек е истинския човек !

Това първо! Второ – има една неточна, да не кажа извратена обществена представа – какво вършат мъжете, че и жените в командировка. Според мен тази представа ни е „наследство" от строя на така наречения развит социализъм. Сиреч от нашето недавно. Това започна в края на шестдесетте и достигна своя максимум до края на седемдесетте години. Считаше се, че мъжете ходейки в командировка, най-важната причина за това е да изневеряват на жените си. И именно поради това мъжете правеха всичко което е възможно да ходят по-често в командировки. Макар че повечето, които ходеха в командировка хал-хабер си нямаха за това. И като вас си вършеха съвестно работата, решаваха си задачите най-добросъвестно и се прибираха в семейството при съпругите си. Не ми ли вярвате? Ами заедно със съпругата си гледайте три български филма от същия този период. Ето ги: „От нищо нещо", „Маневри на петия етаж", "Отклонение" и черешката на тортата –„ Мъже в командировка"! Иначе доста добри като комедийни и драматични филми със запомнящата се игра на актьорите и актрисите в тях. Иван Андонов, Невена Коканова, Нейчо Попов, Иван Налбантов, Бранимира Антонова, Жоржета Чакърова, Асен Ангелов, Анета Сотирова, Велко Кънев, Антон Радичев и разбира се и Ален Делон на българското кино- Стефан Данаилов! Замислени като комедийни и малко драматични всъщност тези филми „увековечиха" от една страна тази грешна представа, но от друга пък я разбиха на пух и прах с комедийните ситуации там. За съжаление не знам защо и до ден днешен си остана тази представа в обществото ни. Тръгне ли човек в командировка, бил той мъж или жена – не му е чиста работата. Особено, ако е мъж. И още по-особено, ако ходи в командировки през ден.

Чакайте! Ревност бива, ама мъничко. Защото казват, че този, който обича ревнува. Да, може ама мъничко. Като малка щипчица сол - за да се овкуси гозбата. А не да се сложи цялата солница там. Тогава какво става? Убива се любовта и се къса връзката. Ей така без нищо. Имам „светъл пример" - мои близки семейни. Всичко при тях беше добре и изведнъж – какво им стана започнаха да се надпреварват един друг, кой да ходи повече в командировки. Всъщност тази своеобразна надпревара предопредели и лошия край на връзката им. И сега още мъничко – спомнете си за Отело и Дездемона. Един апотеоз на ревността, която убива не само любовта, но и живота. Затова като лекар изтръпвам, когато чуя, че вече се търсят косми по бельото, капки сперма, следи от червило и смучки. Изтръпвам, защото зная добре, че това вече не е само щипчицата сол, а болестта на това безумие наречено болестна ревност. И точно при нея – тази своеобразна лудост – ревнуваният партньор с нищо, ама с нищо не е пристъпил верността си към своя брачен партньор. И веднага тук искам да добавя. Знаете ли народната ни поговорка: „куче, което не знае да лае – само вкарва вълка в кошарата". Иде реч затова как от нищо може да стане нещо. Ако на един човек, та бил той мъж или жена, непрекъснато му се натяква в къщи от брачната му половинка, че изневерява, то това му идва до гуша и той наистина вземе, да изневери. Ето това е моят отговор до Вас и вашата съпруга. А иначе Ви моля – забравете за подозренията и ревността – те не Ви трябват. Ще Ви кажа – купете си едно пясъчно часовниче – играчка. Продават се в магазините за сувенири. Погледнете и двамата малко по-дълго време в него. Когато от горната страна пясъка е в повече, той сякаш тече надолу по-бавно. Ама когато вече е в по-малко количество – сякаш тече по-бързо. Много по-бързо. Истина Ви казвам – така е. Сега сте млади и силни и не си вгорчавайте взаимно живота. Живейте го като млади хора и не отлагайте нищо. Винаги казвам – човешкия живот има два периода. В първия – се правят спомени, а във вторият се спомнят спомени. Какво чакате тогава? Ами правете ги! Но да са хубави и приятни и за двама Ви.

А за днешното ни довиждане – един любовен стих написан от несебърския поет, господин Иван Ненков. Когато го четете ще усетите в него една песен – изпълнявана от фамилия Тоника. Няма лошо – и стиха и песента са много хубави. Уверете се сами. И така:

СУТРИН РАНО, ВЕЧЕР КЪСНО

Сутрин рано ...Сутрин рано птица ме събужда с твоя глас.
И в росата сутрин рано твойте плахи стъпки търся аз....
Сутрин рано... Сутрин рано стига ми усмивката една
Искам само, искам само ти да си до мен, а не в съня.
Колко малко ни е нужно-тук, напук на всяка суета
Да замръкнем с надежда и посрещнем будни сутринта.
Вечер късно... Вечер късно търся те сред толкова звезди-
В бяла дрехи и на пръсти с мен танцуваш само ти.
Вечер късно... Вечер късно стига ми прегръдката една.
И възкръсвам, и възкръсвам в твоите ръце, а не в съня.

Хареса ли Ви ? И на мен ми хареса и не забравяйте никога, колко малко ни е нужно да посрещаме като мъже и жени, които се обичат - будни сутринта.