Секс след аборта ПДФ Печат Е-мейл

 


 

Докторе, пиша ви с огромна болка в душата. Приятелката ми през април забременя, аз много исках това дете, но тя отказа да го роди. Имала да учи (студентка е трета година), рано ни било... Ей такива ми ги говореше. Е, направи аборт, въпреки нежеланието ми. Оттогава обаче аз не съм същият. Все по-рядко се възбуждам, когато сме заедно в леглото, а я желая, разбирате ли? Обичам я до болка, но като че ли този аборт се отрази на секса ни. Как да се променя?

Дамян

 

Здравейте Дамяне,

Някога, когато изучавах като студент, а после вече и като практикуващ лекар медицинската специалност сексология, бях много учуден, че всъщност там бе определено, че половият живот при нас хората има своите две страни. Едната бе назована – хедонистична. Сиреч чувствена, емоционално–сексуална. И нейната същност е – даване и получаване на сексуалното удоволствие при половото общуване на двамата партньори в него. Мъжът и жената. А другата, бе наречена креативна, съзидателна, производствена. Има се предвид - производството и продължаването на самия живот при нас хората. Ама то си е така и в целия жив свят в Майката Природа. И точно за това жизнено важният инстинкт за продължаване, на вида, на рода и на самия живот за тях е кодиран във всяко живо същество като полов нагон, изразяващ се след настъпването на половата зрялост – като сексуално харесване, привличане, обич и любов, между двата пола - женския и мъжкия. Сиреч – половото влечение и неговото задоволяване. И точно може би заради това в добрата книга – Библията пише, че през Великия потоп случващ се на нашата планета Земя, старецът Ной за да спаси живота в Природата построил гигантски кораб, кой знае защо наречен ковчег и качил в него всички видови живи същества, но по двойки – женски и мъжки. И след намиране на земя всичките те слезли от него. Любили се и живота продължил, въпреки бедствието. Сиреч винаги животът побеждава чрез взаимната любов смъртта и продължава. Така е и при нас хората. Въпреки беди, бедствия и войни, живота продължава. И единственото условие за това е да има любов и любовни взаимоотношения между полово зрели жени и мъже.

И може би и затова мъдрият ни български народ казва: мъж, който не е служил войник и след службата не направи къща и поне две-три деца не е мъж. А жена, която не зачене, износи, роди и отчува поне две–три, че и повече деца – не се счита за пълноценна жена. Иначе как ще има българи и България? Как?

Та това в общ план. А сега конкретно за Вас самия. Знаете ли,че лично аз самият напоследък изпитвам много болка, за така създалата се ситуация. Напоследък в обществото ни битува обществено мнение, че момичетата не бива да бързат да раждат. Някогашното „поживей си мама, пък после" сега стана символ верую. И още –има само секс, а не любов. Сиреч възтържествува консуматорското общество в нас. Момичетата мечтаят да станат моделки, плейметки, телевизионни водещи, чалга певачки и какво ли още не. Може и да имат поне две или три "висшо" и да работят всичко друго. Но не искат да чуят за любов, брак бременности и деца. Ако считате, че бъркам отворете не само жълтите вестници, боя се че други вече не останаха, и там цветни снимки на дибидюс голи тела на момичета -16-17 годишни, които си казват имената и за какво мечтаят. Ами точно за това, за което казах по горе. И как искате Вие, вашето момиче да бъде по-различно от тях. Нали всичките други ще я вземат за нещо не в ред?! Казвам това защото виня всичко, което определя вкусовете, предпочитаният и ако щете и житейските цели на подрастващото поколение у нас сега. И то най-вече медиите. Вестници, списания и телевизионни предавания. Чалга и отврат. Нищо друго - във всичките. Няма любов. Няма песни и стихове за любовта. Няма песни и стихове за любимата. За любимия. За любенето им. За децата – рожби на тяхната любов и любене. Има само чукане, див и безразборен секс. Кой с коя спал? Коя с кого му изневерила? Наркотици и алкохол. Дрога, много пари , бесни коли и лесен живот. Идоли там са младежи с обратна сексуална ориентация, момичета с доста много силикон, по всички точки на тялото си, но за съжаление с малко умствен багаж, да не кажа – почти никакъв. И тези идоли греят от всички вестници и който и български телевизионен канал да пуснеш и то по всяко време на денонощието – пак тях ще видиш. Подчертавам още веднъж – чалга и отврат. И още – дълбока поквара. Това ли е духовното и човешкото сега при нас и във нас? Това ли са героите на нашето време?

И какво? Всички редактори – главни и не толкова главни в хор казват - ама секса продава! Този ли секс, питам аз! Ама като точно този секс опари децата им – тогава стой, та гледай!

Защото всичкото това убива човешкото в нас. И най-вече този любовен инстинкт за продължаване на живота, чрез нашата любов. И още повече и най-вече майчинския инстинкт у днешните девойки. Не случайно се казва, че битът определя съзнанието ни. И виждам как сега девойките не искат да раждат! Не искат, ама не знаят, че най-добрата възраст за жената да забременява и да ражда безпроблемно е между 19 и 29 година. Не че след 30 година не могат. Могат, но тогава, за съжаление на днешните жени, все по-често се среща патологията в бременността. И от тук и усложненията, които не рядко са с лош край! Не заплашвам никого с тази си реплика. Просто цитирам факти от живия живот сега.

А как е в белите страни? Там и в семейството и в училището, пък и ако щете в религиозните храмове бъдещите родители още като деца се подготвят за това. За кое това? За бъдещото си родителство.

Никой не пречи на девойките да учат и да правят кариера. Но обществото, сиреч държавата, насърчава семейството и раждането на децата. Защото майката вече получава и заплата и годините след раждането й се зачита като трудов стаж. Студентката може да прекъсне, да роди и да отгледа децата си. След това да продължи образованието си. Може и да не прекъсва, а да продължи обучението си под друга форма. Но всеобщата тенденция там е обучение, след това семейство и деца. След отглеждането им, а това е някъде около 30-35 година на жените там - вече и служебна кариера. И при кандидатстването това е голямо предимство. Дори и да не работи, както вече казах, жената получава заплата и годините и като домакиня за отглеждане на децата й се зачитат като трудов стаж. Така те не са евтини на брашното и скъпи на триците. Защото децата там растат под грижите на майката и бащата. И получават съответното възпитание от тях самите, а не във детски градини, както у нас. И затова много жени там раждат децата си съвсем спокойно. И то не само едно или две. И пак съумяват и да имат и образование и съответната служебна кариера. Разбира се, че тук е много важна и помощта на съпруга, бащата в това семейство.

При нас – какво? Жената прехвърли четиридесет години и изведнъж се сеща да ражда и да става майка. Не си ли спомняте онзи случай за 60-годишната родилка? Ама това вече е една напаст у нас с нейните фатални последици в близкото ни бъдеще!
И ми пишете конкретно за болката в душата Ви. Право да Ви кажа и аз изпитах същото като Вас. Защото тук при вас има едно прекъсване на бременност у вашето момиче. Има прекъсване на един живот, който е плод на взаимната Ви любов. Съвременната ни медицина сега твърди, че още в първите месеци на плода има един истински живот в него. Даже по-нататък вече и нервна дейност и емоции. Нещо по вече – говори се и затова, като как бъдещият човек още в утробата се развива така, като преживява случващото се с майка му тогава. Влезте в Интернет по тази тема и ще видите вътреутробни снимки на бъдещето бебе, как се мръщи, плаче или се смее.
Не, не съм против абортите по принцип. Но само тези по медицински или медико-социални показания. И тези показания не са едно или две и затова не ще ги коментирам. Иначе за мен това си е чисто убийство. Защото се прекъсва живота на един бъдещ човек. И аз питам вашата приятелка следното. Какво би ми отговорила тя ако и кажа: добре, ами ако майка Ви бе решила подобното – да прекъсне бременността си с Вас? Ами тогава Вас сега нямаше да Ви има момиче! Нямаше как сега да Ви има! Тогава?

И затова Вашето момче сега го боли! Затова. Защото сте отворила рана в душата му. Помните ли песента на Митко Щерев и „Диана –експрес" – „Душа"? Помните ли я? Изпълняваше я певецът Илия Ангелов.  Та там имаше стих (цитирам по памет): "...но защо в мен остана душа камбана - до смъртта под всеки удар в мен да звъни ..."!

 

 

Още по-добре млади човече да я чуете и Вие. Но най-добре е да я чуете и заедно. Най-добре !
Та затова млади човече – не се променяйте. В душата Ви звъни тази камбана и затова Ви боли. И как искате да се възбуждате сексуално и да се любите с това момиче, след като тази камбана там в душата Ви звъни и скърби силно за загубата на плода на любовта ви.
Според мен изчакайте. Дайте си време тази камбана да заглъхне. Защото е казано най-добре лекува ДОКТОР ВРЕМЕ! Чак тогава помислете добре за Вашето лично бъдеще. Дали да е пак с това момиче или пък с друго, което ще срещнете и ще се заобичате с него. Тук нямам правото да Ви се бъркам. Може пък и сегашното момиче, което толкова много обичате да разбере какво Ви е сторила и да се постараете и двамата да имате отново бъдеще с един нов плод на взаимната ви любов, а случилото се да бъде само една обица, за да не се случва за напред.

Може би. Но в никакъв случай не се променяйте. Останете си такъв, какъвто сте сега.
Защото в обществото ни, за съжаление – все по-рядко и все по-рядко се срещат младежи силни не само физически, но и душевно силно мъжествени, като Вас. Това го казвам съвсем сериозно. А причините – казах ги вече по-горе. Не искам пак да се връщам на тях защото ме боли. И то много за сегашното подрастващо поколение. И сега за нашето довиждане днес защо ли избрах един любовен стих на поетесата Станка Пенчева. Защо ли? Дали случайно? Или нарочно може би. Но по-добре да го чуем. Няма заглавие. Но ето го:


Такава власт над себе си ми даваш,
Че аз стоя изтръпнала, безмълвна .
...Косите ми със светлина са пълни,
От устните ми капе мед и вино,
Огньове еньовденски, сини
Играят на прострените ми длани...
Но то е страст,
Не е желание-
Ако ти нося болка, ще я вземеш:
И смърт да съм дори- ще ме приемеш.
Мълчиш.
А цялата земя крещи: Обичам те!
И аз, владетелката, тихо коленича
И гордостта ми като дреха пада....
Такава власт над себе си ми даде,
Че ти се покорих!


Е, млади хора. Някога в първите ми класове учителката след като ни прочетеше нещо, било гатанка, пословица, приказка, легенда, разказ или стихотворение ни питаше следното: „Деца, каква е поуката?". И сега аз Ви питам вас млади хора същото: Деца, разбрахте ли поуката от днешната ни среща? Разбрахте ли?


д-р Илия Врабчев, сексолог-психотерапевт

 

We use cookies to improve our website and your experience when using it. Cookies used for the essential operation of the site have already been set. To find out more about the cookies we use and how to delete them, see our privacy policy.

I accept cookies from this site.
EU Cookie Directive plugin by www.channeldigital.co.uk