Вие ме попитахте - 7 На море без секс
Здравен сайт на д-р Илия Врабчев за общуването, любовта, секса
Търсене
| На море без секс |
 |
 |
 |
|
С мъжа ми винаги почиваме в края на юли. Децата ни – вече на 17 и 19 г., отдавна не пътуват с нас до морето, имат си гаджета и свои компании. Погледнато реално, през тези десетина дни е редно с мъжа ми да се отдадем един на друг, да се любим всяка вечер, пък дори и на плажа нощем, когато няма хора. Това обаче не се случва, дори по-лошо, защото той и веднъж не ме пожела. Предпочита да пийнем бира с цаца в някое капанче, да поиграе белот с приятели, след което си ляга, обикновено с болки от изгарянията на плажа, и хич не му е до секс. А на мен ми се иска. Та нали затова е отпуската? Така я караме вече 5-6 години – на море без секс, а казват, че лятото отпушвало страстта. Няма такова нещо при мен. Как да си го обясня, докторе? Лина
Здравейте Лина, Няма нужда да си го обяснявате, а погледнете още веднъж онзи отдавна станал култов филм - „Оркестър без име". Спомняте ли си фразата на героя там, който по цял ден играеше карти на плажа, а съпругата му бе длъжна да ходи и му купува бира. Ето я: „Той ще ме цака мен с тази топла бира." Спомних те си я – нали? Добре. Ето за какво иде реч. Липса на възпитание и обща култура. И тук влиза и пълната липса и на сексуално възпитание и сексуална култура. Не случайно има приказката, че много са важни първите седем години за детето, което ще порасне и стане зрял човек. И лично аз бих добавил "и първите седем прочетени книги".
Защото познанието е нещо много важно. Да – много е важно. И ако едно порастващо момченце има пред себе си модела на поведение на любещ баща, който много обича и цени своята съпруга, сиреч майката на това дете, то това дете вече като мъж и съпруг –винаги ще бъде нежен съпруг и добър партньор на съпругата си в техните брачни взаимоотношения. Защото ако не любовта, то поне обичта и приятелството помежду им винаги ще са при тях двамата. И не ще са нужни никакви подсещания за любене, защото той, мъжът, винаги ще иска и ще желае взаимността в леглото. Говоря за една перманентна полова страст помежду им. Защото е казано – страстта в любенето при двама, които се желаят и обичат, има своето задоволяване, но не знае насита. А при героите във филма и при Вас самата – какво? Ако това момченце като малко е гледало непрекъснато едно неуважение на бащата към майката. Ако по-нататък, като съзряващ юноша, не е имал правилното и добро сексуално възпитание и в семейството и в училището, в което точка първа е любовта и взаимното уважение на партньорите, тогава като как у него ще има кавалерство и едно зачитане на бъдещата му съпруга и като негова сексуална партньорка. Никак, ама никак няма да я има. Просто жената не е дамата на неговото сърце. Сега вече това дете е пораснало и станало мъж. И като такъв се е оженил. Съпругата му е родила и отгледала децата. С това се изчерпва вниманието към нея. И тогава за какъв секс, за какво любене ще говорим. Просто тя вече е изгубила своето женско въздействие в него. Защо ще се поти в леглото след като е по-лесно да се поти на плажа и да играе белот. И понеже доста се е уморил през деня – за какви романтични разходки привечер може и да става дума. А тя, съпругата му, иска романтика и любене. Този мъж би рекъл - бабини дивитини, мен ме боли изгорелия гръб, пък тя секс иска. Не се вижда че станахме вече по на 40-50 години. И като краен резултат - всичкото това, за което Вие ми пишете. Не знам дали си спомняте скрития плач и скритите сълзи на героинята - съпругата на този мъж във филма. Една много кратка сцена. Но много силна. Даже лично аз, като гледах за първи път този филм - за миг си помислих, че филма от комедия ще се превърне в трагедия. Добре, че това не стана. Добре. Та това, горе-долу е символ веруюто на тези мъже „възпитани" по този начин. Това е тяхната житейска философия. И това е тяхното отношение към собствените им съпруги. Отношение към бездушни предмети. А сега лично за Вас. Права сте, много сте права, че лятото отпушва сексуалните страсти. Даже има една италианска песен. На български я пееше, светла му памет любимият ми – Георги Минчев. А сега я изпълняват „Акага". Много е хубава и като мелодия и като текст. Сигурно се досетихте. Казва се „ЮЛИ". И се говори за лято, море и любов. И сега ще сторя и едно намигване към тази песен с една перифраза от този филм. Ето я - „И сега ще Ви изпея една песен, в която се говори за море, чайки, плаж и ....още нещо." И от тук имам едни идеи за Вас. Това – защото никога в моята лекарска практика не давам съвети. Само идеи. Та ето ги тези две мои идеи. Първата – защо тази песен не си я запишете и да си я пускате в къщи от време на време. Втората – защо не се постараете малко да намерите отнякъде този иначе хубав, шеговит, но и много поучителен филм. И настоявайте, много настоявайте да го гледате заедно. Но с една предварителна заявка от ваша страна. Кажете му, че искате да не бъдете като героинята. И съвсем, ама съвсем не сте си и помисляла да изневерявате, като нея на съпруга си. Но му кажете, че занапред всичко зависи само и единствено от него. Та до къде стигнах ме с Вас. До песента „Юли" и до филма „Оркестър без име „Не знам защо, но имам в себе си чувството че това ще свърши работа. Не случайно може би баща ми, светла му памет, ме е кръстил Илия. Демек – имам дарбата да предчувствам. Може би! А сега за нашето днешно довиждане ето едни кратки любовни стиха на поета Петър Гелин от София. Аз лично много ги харесах.
ЖЕНА ТЪМНООКА ЗАМАЯН НЯКОЙ ПО СТЪПКИТЕ ТИ Да, така е любовта при нас хората. На пръв поглед всичко ни се струва предопределено предварително и нищо не зависи от нас самите. Но само на пръв поглед. Защото всичко зависи от нас и ще е такова, каквото самите ние си направим. Макар понякога думите ни да изгарят. Но винаги има смисъл защото след това позвънява онази капчица роса на взаимното ни щастие. д-р Илия Врабчев, сексолог-психотерапевт |
