Не секс, любов искам да правя ПДФ Печат Е-мейл

 


 

Реших да пиша до д-р Врабчев, защото не знам вече към кого да се обърна за помощ. Имам чувството, че само той ще ми помогне. С приятеля ми много се обичахме в началото, вече три години сме заедно. Напоследък обаче забелязвам нещо различно у него – единственото, което ми дава изцяло, е чист секс. Не мога да се оплача, хубаво ми е, но аз искам и още нещо – любов да правя, не само секс. Липсват ми чувствата, емоциите, страстта и извън леглото. А преди ги имаше. Винаги ли така става, докторе? Винаги ли времето обезличава и изхабява любовта? И само в книгите ли го има това за вечната любов?

Кремена

 

Здравейте Кремена,

Много се зарадвах на писмото Ви до мен. Ама много се зарадвах. Защо ли? Защото чак сега разбирам, че е имало смисъл. Имало е смисъл от часовете на нощите и дните на моя човешки живот, които съм отделил да разумявам жените и мъжете днес, че думата секс в българския ни матерен език – я няма. Просто я няма. И няма еквивалент в своя буквален превод на български. Ето защо. Казвал съм неведнъж и тук и къде ли не, че това слово секс произлиза от латинския глагол сексус. Ще рече – цепя, разделям на две. И от там думата пол. Иде реч за половината от човешкото ни общество. Била женската, била мъжката. Същото е и в Майката Природа. И там също женски мъжки животни, птици, риби и какви ли още – земни, водни и въздушни живи товари на планетата ни Земя. Това е.

И сега, какво? И като влезе тази дума секс в битието ни, в живота ни и къде ли още не – все за нея иде реч. От сутрин до здрач. Лошото е, че в нейния смисъл доста знайни и незнай ни ужким сексолози – лекари, психолози, педагози, журналисти, социолози, пък и ако щете водещи актьори и най-вече така наречените пиари вложиха едно съдържание, което на съвсем семпъл смисъл означава чукане! Повтарям – чукане! И успоредно с това чукане – теми за така наречените пози, за които би следвало да си цирков акробат или жената или мъжът – гума за да станат. Но да беше само това –здраве му кажи. Още – пак от сутрин до здрач иде реч за размери и при жените и при мъжете, тату на невероятни места, и кой с колко жени и коя с колко мъже. А може и кой с колко мъже и коя с колко жени. Та това е днес, което битува в ужким нормалното ни общество, като съдържание в думата секс.

Спирам се на всичкото това, за да разберат тези, които ще четат този мой отговор до Вас – защо Вие искате да правите любов, а не секс. Много просто – дами и господа, тази нормална жена, на която отговарям в този момент иска да се люби и да бъде любена. Тя иска любов, а не секс. Съвсем е естествено и нормално. И както казва дядо Вазов –„онова, което на клеветата строшава зъбът" е че и в белите страни не казват - правя секс, а правя любов. Ами джанъм - поучете се! Поучете се казвам – госпожо, ама не искат. А не искат – защото не им отърва. А не им отърва защото – това е общата им култура.

И ето пак да се върнем на темата ни днес. Нашия народ си има една бисерна дума. И то не от вчера, а от веки-веков! Повтарям бисерна. И тя се казва любене. Ще я напиша с главни букви, та дано избоде нечии очи, които не искат да я видят и чуят. ЛЮБЕНЕ! По съдържание е точно това, което мечтаем още като подрастващи деца – момичета и момчета... По съдържание е точно това, за което сме копнели по-после, като девойки и младежи. И е свързана с първите трепети и любовни стихове. Свързана е с първите ни любовни въздишки, целувки и преживявания. Първите ни любовни актове. И първите предателства, разочарования и раздели. Но е свързана и с тези незабравими интимни мигове на сливане на телата и душите ни след което сме си казали – искам ти да си бащата на моите деца или майката на моите синове. А след това идват годините на едно житейско партньорство, в което понякога точно това любене е нашето възкресение, и то всеки път, когато го правим. И възкръсваме пак двамата заедно в тези понякога тежки мигове на нашия живот свързан с какви ли не битови проблеми и несгоди. И едничката сила, която ни крепи тогава е – обичан и обичана. Незаменим и нужен. Незаменима и нужна. Това е госпожо.

Но не сте виновна нито Вие нито съпруга Ви, че с времето сте се отдалечили от тази бисерна дума. Станало е така защото сме се подали на навика, рутината и най-вече на актуалното за обществото ни – ЧУКАНЕ! А за бисерното любене изведнъж сме забравили. Изтекло е ей така – като вода между пръстите ни... Някои „ведущи авторитети" в сексологията биха ми опонирали - ама за какво любене иде реч, когато в дадена възраст вече няма романтика. Пък особено – в днешното ни общество, когато борбата за хляба и оцеляването е на първо място. Чакайте малко. Да не би да живеем на пустинен остров. Да не би над главите ни да няма небе? Небе, на което слънцето да не изгрява ката ден? Небе със своите приказни залези! Небе – нощем отрупано с хиляди звезди. Да не би на километри от нас да няма море. Със своята сол и романтика. Да не би да сме далеч от горски поляни. Поляни с цветя и аромат на диви плодове. Да не би да сме забравили като как расте тревата и песента на птиците, когато се любят напролет. Или сме вече много далеч от реката и дървото, под което сме си казали за първи път – обичам те?! Въпреки всичко – НЕ! Ето от тук започва и в това се състои любенето. Можем, когато се любим, а не чукаме, да отидем там, макар и мислено. Макар и само на ужким – в мечтите си. Точно тогава – когато се любим. Но още по- добре е и да го направим понякога и наистина.

И най-важното – мечтите! Мечтата у всеки от нас още от сутринта за вечерта, не – по-точно за през нощта – за това като как да се любим още по-страстно и още по-незабравимо. А когато тези мигове дойдат – иде реч тогава за ИМПРОВИЗАЦИЯТА! Това е пътя. Чрез импровизацията – всичко е неповторимо. И след това се запомня. Винаги се запомня и ни е хубаво. И вече желанието не бяга и не изчезва. Вече желанието – то само си напомня и иска.

Не, госпожо, не само в книгите има темата за вечната любов. Защото книгите са написани от хора като нас, но стига да има кой да ги чете. А тези хора никак не са си измисляли написаното там. Въпросът е друг. Искаме ли ние да се любим или да се чукаме. Какво точно искаме, подчертавам – ние двамата. И ако някой от нас е позабравил що е това любене – няма да е грешка другия, неговата сексуална половинка да му го припомни. Но без натякване и упреци – а само с връщане към онова бисерното любене. Не струва много, а и не трябва много...
А, за малко да забравя нещо важно. Много важно. И това е музиката. Иначе казано – хубавата музика си е една съпреживяване в любенето. Хубавото съпреживяване. Звучейки – тя отпуска, релаксира, настройва за хубавите неща, що следват занапред. Както в песента на Ваня Костова "Искам тази нощ нещо да ти кажа", музика Стефан Диомов, текст Михаил Белчев.

 

 

Човек бил той мъж или жена започва да търси интимната близост – иска не иска. От тук нататък - два варианта. Танцът или самото любене. Ако изберем танца, няма да сбъркаме. Защото танца е вид изкуство на самото любене. Горко на този или тази, които през живота си не са разбрали тази изконна истина. Горко! Но ако страстта вече е много силна – може и да се прескочи самия танц. Зависи от ситуацията. Но най-сладкото е накрая. Тогава – когато очите ни вече са се отворили, след като преди малко буквално сме изгубили не само дъха си, но и представата за това къде сме сега и тогава се гледаме един друг със погледа на току-що преживяното щастие. Дай Боже – то да е взаимно всеки път. Та това е уважаема госпожо пътя, буквалния път от чукането – до любенето. И това ще е, госпожо отговора ми до Вас.

А за щипка сол в днешния ни разговор - ето Ви „Ронливо"! Написано е от поета Петър Петров. И така:

 
РОНЛИВО
Лицето ти е сипкаво.
Отлято от копринена надежда
Е лицето ти.
Събуждаш се...
Минутите се увиват
около тялото ти
като прежда.
Водни лилии
Дублират нежността ни.
Сенките ни консумират любов.
Дават го обаче, че ще е слънчево.
Да се въоръжим с любов тогава!
Искаш ли?!

 

Такава е солта. Понякога горчи. Понякога е сладка. Важното е да е вкусна и за двама ни! Повтарям – и за двама ни!

 

д-р Илия Врабчев, сексолог-психотерапевт

 

We use cookies to improve our website and your experience when using it. Cookies used for the essential operation of the site have already been set. To find out more about the cookies we use and how to delete them, see our privacy policy.

I accept cookies from this site.
EU Cookie Directive plugin by www.channeldigital.co.uk