Здравен сайт на д-р Илия Врабчев за общуването, любовта, секса

 Пише ви младо семейство. Обичаме се много, желаем се, но има сериозна пречка да стигнем до края. Все не можем да се уцелим във времето. Аз, Мая, обичам вечер, като е тъмно, но Иво обикновено е изморен след работния ден, той е шофьор на автобус. Може би затова предпочита сутрин, преди да станем. Тогава на мен обаче адски ми се спи и никой не е в състояние да ме вдигне на крака преди 8 ч. Как да намерим допирни точки, д-р Врабчев? Как се прави компромис в такава ситуация като нашата?

Мая и Иво

Здравейте Мая и Иво,

Е, това е! Ако беше жива баба ми, а тя отдавна си отиде от този Божи свят, но бе много мъдър човек, би казала: „Виждаш ли сине - угодия и догодия – няма!".

Но пък Вие не се смущавайте и не губете вярата си, че няма да Ви помогна. Моля ви, само малко изчакайте. Ама, много малко.
И така – имало едно време.... Това, защото и друг път съм казвал - много обичам приказките. Още от дете. Та и досега на моите 66 години, които преди малко навърших. Защото в приказките можем да намерим разковничето на всичките ни проблеми. Та дори и сега...
И така – имало едно време... Имало една прекрасна девойка влюбена във своя принц. И то много влюбена. А и той също бил много влюбен в нея, но имало и лоши завистници, много лоши – които завиждали на тяхната любов (Ама напоследък – къде и за какво ли няма завистници. И то много злобни). Та след като се взели двамата млади – точно тези техни завистници и злобари им скроили най-жестокия номер. Те самите да не могат да се любят от сърце. Просто пренастроили биологичните им часовници за това. За да се разминават във времето, когато и двамата да се желаят. Защо ли това? Ами защото – когато на нея и се иска да има сърцето и душата му – той да е много уморен от професията си и да не може в чисто физиологичен план да я люби. Не че не я обича. Обича я, и то много. Ама точно тогава му е времето за почивка. Ала сутрин – след тази заслужена почивка, ранна сутрин когато е и времето за така наречената безпроблемна сутрешна ерекция при сексуално здравите мъже – точно тогава – тези зли магьосници са сложили лошото биле омайниче в душата на любимата му. И както се казва –и топ не може да я събуди. А камо ли да се люби с него. Нещо май ми намирисва този момент пък на една друга приказка. Пък тя се казва – спящата красавица. Изобщо в приказките – все спящи красавици или омагьосани принцове. Разбира се, че едничката причина за това са тези сили на злото, а не на доброто. Да, ама аз обичам много приказките – и сега и като дете – защото те всичките имат хубав край. Сиреч доброто побеждава злато. Добрите се обичат и тържествуват, а лошите са наказани и злобеят още повече. И винаги след това следва – и аз бях там, три дни ядох и пих и се веселих. А те – младите, деца си народиха. Е да де – ама би следвало да се любят. И тя да не е вече спящата красавица и той да не е вече омагьосания принц. Тогава.... Тогава пак–имало едно време...

Спокойно, ще спрем с приказките дотук. А заедно ще потърсим онази добра фея с магическата пръчка, която да направи щастливия край пък на нашата приказка сега. Е, ама докторе, ще кажете Вие двамата – пак приказка. Не е точно приказка, а ще бъде една много вълшебна приказка. Не вярвате ли? Само затаете дъх и слушайте. Но слушайте много внимателно.
И така ..имало едно време – едно вълшебно цвете, дето правило добри чудеса.... По-точно имало едно време една много добра фея, с една вълшебна пръчица – дето правила с нея добри чудеса. И тя се казвала – взаимност, обич и разбиране. Та тази фея идва сега при Вас двамата и Ви казва. Защо да страдат, когато толкова много се обичате. Ами нека всеки от Вас разбере другия. И тук не става въпрос за никакви компромиси. Само и единствено – взаимност, обич и разбиране. Как ли? Ами ето – вълшебната пръчица какво Ви казва. Не променяйте себе си. Бъдете такива, каквито сте. Ала сега – внимание. Ако очи, които не се виждат се забравят – то и тела, сърца и души – също. И какво сега? Ти принцесо, искаш да не се будиш рано и да спиш. Добре, но вълшебната пръчица ти казва – а какво ти пречи в тези ранни часове на твоя сън да рипаш и да се любиш с твоя принц. Не го прави. Но знаеш ли как можеш да му дариш и любовни ласки в твоя полусън, точно тогава когато твоят принц– най-много се нуждае от теб? Не е нужни непременно той да те обладава. Достатъчно му е само да го допуснеш до твоята сънна нега. Не знаеш тогава как изглеждаш в неговите очи? Като най-прекрасната Богиня на Любовта. Бяла и розова, ухаеща – истински на жена. На жена, чиято женска природа крещи – да бъде любена, точно тогава. Отпусната, истинска, блажена, която мърка в съня си като котка. И ще продължава да сънува най-прекрасния си сън. Това от твоя страна. А от негова ? Ама нали ти знаеш принцесо, че любовното щастие на твоя принц е в твоите ръце и устни. Да, той си идва много уморен. Ами отпусни го от умората му и преживения от него стрес. Да не би да нямаш тези способности. Имаш ги. Но не си се сетила за тях. А моята вълшебна пръчица сега ще ти ги припомни. Не само вечерята, а преди това една отпускащ баня или душ със съответните там процедури. И никакви битови въпроси за осъждане, ако го искаш. Остави ги за утре. И никакви проблеми, касаещи децата ви, ако го искаш. И тях остави за утре. След това го остави да заспи. И както се казва преди първи петли – поеми инициативата.Няма начин да не бъде твой. Няма начин. Ха на бас, че така ще дойде и момента, когато на него ще му заговори бодилчето. Няма да иска и хич да заспива. Та по първи петли ли казах. Да, съвсем не сбърках. Видяхте ли и двамата като как се събраха часовниците на любовното Ви щение? Видях те ли? Та това е, принцесо. Остави се да бъдеш спящата красавица за него – рано сутрин. Но която ще приеме с охота неговите любовни ласки. А вечер – бъде онази добра фея с магическата пръчица на ласките, добротата и на вече – топлата нежност и обич. Та така, Вие двамата –имало едно време.....-
Толкова ме разчувствахте, че аз самият вече плача. Аз самият, а не онази добра фея. Тя вече си замина. Отиде си. Ама имаше си смисъл. Нали?

И пак, за довиждане, имало едно време... Имало едно време един прекрасен поет - Веселин Ханчев. Та когато бил много влюбен, сърцето и перото му сътворили една страхотна балада за тази му любов. Нарекъл я –ПРИКАЗКА! И с право. Ала самата приказка продължава. Точно тогава един много талантлив и много голям композитор, вдъхновен от добрата фея на любовта, написал една прекрасно мелодия за тази Приказка. Ето я песента за тази приказка. И както Ви казах вече – хубавите приказки имат много щастлив завършек. И този завършек сътвори един голям вълшебник на българската естрада. Всъщност той изигра ролята на вълшебното цвете или на добрата фея. А това е Георги Кордов. Не знаете какво щастие изпитва човек когато чуе тази песен. А аз лично съм имал щастието точно чрез тази песен-приказка за любовта, да се обясня в любов на жената на живота си. Моята съпруга Таня, с която сме заедно и до ден днешен. Вече 44 години. И така – дами и господа:

 
ПРИКАЗКА

Под дъжда, който чука невидим в листата,
двама крачим без път и сами.
Няма вик на дървар, ни пътека позната,
Само тъмния вятър шуми.
Вземам тихо ръката ти, хладна и бяла
като гълъб, спасен от дъжда.
Отстрани на косата ти свети изгряла
една малка дъждовна звезда.
Стой така, стой така. Нека тя да ни свети.
Нека тя да ни води в леса.
Може би ще намерим вълшебното цвете,
дето прави добри чудеса.
Ще му кажем тогава: "Недей ни разделя.
Равнодушни недей ни прави.
Ако искаш вземи ни и хляб, и постеля,
топлинка само в нас остави!"...
Но в косата ти вече звездата не свети.
Мълчаливи вървим из леса.
Ах, къде да намерим вълшебното цвете,
дето прави добри чудеса?

И така –не е нужно да чакате добрата фея или да търсите вълшебното цвете. То е във Вас двамата и при Вас двамата. Всъщност – това е топлинката, нежността и обичта ви помежду Ви.

д-р Илия Врабчев, сексолог-психотерапевт