Със силикон в гърдите ПДФ Печат Е-мейл

 


 

Не знам как да започна писмото си, но ще се опитам да бъда максимално кратък и точен. Жена ми си сложи силиконови гърди и е много секси. Признавам, че аз я навих да го направи. Сега обаче ме е страх да я натисна по-силно, или пък да легна върху нея и да се отпусна максимално. Имам чувството, че ще ги спукам. Иначе, като я гледам, адски ме възбужда, но стигне ли се до леглото, работата трудно става. Какво ще ме посъветвате?

Борислав

 

Здравейте Бориславе,

Към моите читатели на тази рубрика в този вестник. Ама аман! Вече дами и господа не се ли научихте в тези години- от 1992-та до днес, на златното правило в медицината. А то е - лекарят не може и не бива да съветва.Той може само и единствено да дава идеи. Подчертавам - свои идеи по този или онзи въпрос касаеш здравен проблем на неговия или неговите пациенти. Това не един път съм го казвал. Защото личният живот на пациента и неговото здраве са негови - на пациента. И само той, пациентът, има правото да взима решенията си за това. Сиреч – отговорността за тях е лично негова. Но това правило все пак си има и своите изключения, на които тук аз не ще се спирам. Но както се казва –тези изключения все пак потвърждават самото правило. Иначе какво? Лекарят, водещ дадена рубрика във вестник и телевизия, че и по телефона съветва... И какво – вместо да изпише вежди.. знаем продължението на тази поговорка. Но най-важното- отговорността се взима от самия пациент, но след преценките на лекуващия го негов лекар. А живеем във времето на свободното волеизявление, нали?

И като пример за тази идея ще цитирам случилото се с Вас самия. В човешкото тяло, за добро или зло, понякога се правят медицински хирургични интервенции. Максимата е, че всичко е за добро. Добре ще е, ако това е наистина така. Но всичкото това се прави под един, единствен критерий - нарича се медицински показания. Сиреч – за благото и здравето (разбирай и физическо и психическо) на този човек. Бил той мъж или жена. И тези показания – преди това много внимателно се преценяват. Защото има и още един златен медицински принцип - преди всичко недей да вредиш. Добре – ето мъж с увредено лице. Прави се пластика. Жена с отстранена млечна железа. Същото: лице на жена – с крив и голям нос, или много голям и провиснал бюст - същото. И много, много още примери в тази насока. Тоест медицината идва на помощ когато има медицински показания и се действа със нейния доста развит клон напоследък- така наречената естетична и козметична хирургия. Но пак повтарям – преди това внимателно се преценяват самите показания и най-вече това – какво ги налага. И още по-важно: какви са индивидуалните не само физически, но и психологически особености на човека, на който ще се приложат. Ето, че дойдохме и до още един златен медицински принцип- три пъти мери – един път режи.

А вие самия, какво? Силикон. Модно, представително и престижно! Хубаво, но думата модно ме плаши. Даже и ме стряска. Защо ли? Ами спомням си много неща от живота си като лекар през които - какво ли не бе модно. Но си спомням също така и доста беди от това модно! Ще спомена само една такава беда от моята практика. Един летен и много скучен софийски следобед. На вратата на кабинета ми се позвъни доста настоятелно и тревожно. Нямах записан за този час пациент. Отворих. Пред мен стояха трима. Двама– така наречени мутанти, които кой знае защо обществото ни бе кръстило мутри и един доста елегантен мъж. Помоли ме да сподели с мен проблема си. Готово - заповядайте. И той сподели – свършвал бързо. И попаднал на един столичен професор–хирург. Медицинското светило му казало – има един начин, който ще те избави завинаги от проблема. И този начин се нарича – силикон. Защото и да свършиш, пениса ти остава в „ерекция" и можеш да си продължиш –съвсем спокойно акта. Речено - сторено. Само че злото не спяло под камък. Не след дълго - по време на едно свое полово приключение във вагината на партньорката се сътворил страхотен гръм. След това от пениса на този елегантен мъж бе останало само една роза от кръв, гной и урина. Това е. Всъщност историята има своето продължение и то не бе никак приятно за медицинското светило. Ама никак. Види се, че има основание една друга българска пословица, която тук не ще изпиша. Тя започва с думата – лакомо.... и продължава - кръв! Това е. И това днес е най-лошото в българската ни медицина - користолюбието. Но веднага казвам: И днес има и много предани на медицината и страхотно добри български медици, които слава Богу – все още не са заразени от този бацил. Иначе проблемът на елегантния господин бе могъл да се реши само с приема на малко таблетки, които събрани в една опаковка са на цената – на няколко левчета.

И така, вие самия - какво? Тогава преди силикона – не искахте съвет. А сега искате. Ами това е - там има силикон. И както вече разбрахте – гърми.

Съжалявам, проблемът си е лично Ваш и на съпругата Ви. Може тя самата да изглежда секси по така наречените модни представи– днес. Но аз се питам. Къде е истинският чар на една дама? Къде е онзи неин сексапил, който влудява мъжа до нея. Ще си помогна– сам. Казвал съм го. Чар– руска дума и значи магия. Е, дали размерите омагьосват или онова нейно сладко гласче, гарнирано с тази нейна дяволска усмивка. Дали не и с онзи теменужен дъх на косите й? Или с онази дълбока омая на очите й? А как се целува само. Ако те целуне, както само тя си знае, с малко притворени мигли и с леко отдръпната назад нежна главица, повече не са ти нужни никакви виагри и тем подобни! Направо полудяваш от страст и желание за любов. Както се казва, тук и сега. И пак се питам – къде е тук силикона? Няма го, защото по-хубаво от естествената индивидуална хубост няма. И най-важното – различността. Аз може да харесвам жени с по-големи бюстове, но ако една такава магьосница в любенето, макар и с малък бюст, макар и с много малък бюст, би сторила с мен това, което не съм сънувал и в най-мокрите си юношески сънища – доста време след това не бих могъл и дъх да си поема. Доста време след това ....
А силиконът си е силикон. Кой знае защо за него все още няма публикации ,че има чувства и душа. Може би един ден... но знае ли човек. А дотогава ще важи друго едно златно правило – каквото си направи сам човек, никой друг не би могъл да му го направи!
Та както се казваше в едно някогашно телевизионно предаване, пък и това бе заглавието на една театрална пиеса – краят остава за Вас. Сиреч Вие, драги господине, заедно със съпругата си вземете Вашето решение занапред И то заедно. То и без това силикона, сложен в женските гърди би следвало да се подменя в даден срок.

А сега, за малко оптимизъм днес – за нашето довиждане се спрях на „Най-нежното усещане", сътворено от перото на г-н Асен Ошанов от София. Чуйте го:

 
Целувката, най-нежното усещане,
Ни грабна със неземната си страст
И с нея любовта сама посрещна ни
И пламва, разгоряла се за нас ...
Целувката, най-нежното допиране,
Ни прави неразделни изведнъж !
И ето ни, един до друг се спираме
Една жена в прегръдките на мъж...
Целувката, най-силното изтръпване,
Което не познавахме преди,
Не може лесно с теб да се отдръпнем,
По-лесно беше тя да победи!
Целувката, най-нежно ме докосваше,
Светът се завъртя около теб !
И някой после някъде си спомняше,
Че с вятъра пътувахме напред!
Целувката, как нежно ми я даваше,
Не можеше тя нас да раздели!
Дъхът ни спираше. И страшно ставаше!
Ще оцелеем все пак двамата, нали?

 

А аз преди малко какво Ви казвах? За целувката и спрения дъх. Ами това е истинското в любенето, а не силикона!

 

д-р Илия Врабчев, сексолог-психотерапехт

 

We use cookies to improve our website and your experience when using it. Cookies used for the essential operation of the site have already been set. To find out more about the cookies we use and how to delete them, see our privacy policy.

I accept cookies from this site.
EU Cookie Directive plugin by www.channeldigital.co.uk