Търсене
Силните жени ме плашат |
Здравейте, д-р Врабчев. Не знам защо все така се получава, но жените, с които съм имал по-продължителна връзка, винаги са били красиви и с кариера. Сами са се оправяли в живота, и то доста добре. Аз съм инженер, с 860 лева заплата и това някак ме стопира да продължа по-натам с тях. В леглото уж всичко е наред, но понякога се случват и засечки – просто не ми става. Самата мисъл, че те са „по-„ от мен, ме кара да блокирам и ме плаши. На всичкото отгоре държат да си платят сметката в заведенията. Как да го преодолея този страх, д-р Врабчев? Кирил
Здравейте Кириле, Защо ли се замислих, след като прочетох писмото Ви до мен? Замислих се за пословицата: Страх лозе пази! И пак прочетох писмото Ви. И пак тази пословица дойде в акъла ми. Та си рекох тогава, ами да, ключовата дума тук е страх. И сам се амбицирах да намеря причината за този Ваш страх. Но едно е амбицията, съвсем друго да помислиш като един играч на шах - да помислиш с няколко хода напред, като как ще се развие играта. Да ама тук тези няколко хода най-напред са назад. Това, за да се види защо е този страх у Вас. И чак след това – тези няколко хода ще бъдат и напред. Това - пък Вие сам да проумеете, като как да сътворите Вашия личен интимен живот за напред. Има два пола - мъжки и женски. И двата пола живеят днес в една почти градска среда. Това вече е известно като метро–секс. Иначе казано –искаш не искаш би следвало да се съобразяваш със условията на една такава среда. Дори когато става въпрос за едно едничко любене между един мъж и една жена. Дори.... Второ, вече отдавна е епохата на уни-секса. Ще рече – няма вече чисто мъжки или чисто женски професии. Няма вече едно превъзходство на мъжкия пол над женския по отношение на финанси и икономика. Сиреч по-често жената носи не само панталони, но има и по-дебел и плътен портфейл. Да не говорим пък за банкови сметки. Погледнете само. Не са ли най-преуспяващите днес бизнесмени в своята област не бизнеса си жени? Ами да, така е. Защото Вие като мъж си имате само тази професия – инженер. Всъщност, чиновник с определена заплата. Не е много. Това ги отличава тези жени - че те не се примиряват никога със статуквото. И непрекъснато търсят начини как да го променят за по-добро. За по-добро за тях самите - разбира се. А нали знаете другата поговорка „Този, който търси намира". И това защото женският пол има едно силно предимство. А то е, че те жените по-лесно се адаптират и приспособяват от нас мъжете. А лично Вие заради много неща сте се примирили и това е. Не Ви упреквам. Но понеже срещате такива жени Ви го обяснявам това положение. Те просто не са над Вас, а са само финансово по-добре и по-независими. И затова си искат да си плащат сметките, а не за да Ви унижат. Това, защото точно това Ви потиска и точно това е причината за страховете и опасенията Ви от тук нататък. От тук нататък - да се чувствате недобре и несигурен, когато се любите с такава партньорка. И не Ви става. Ама като как ще Ви стане защото точно тогава е най-важното – след като дрехите паднат - мъжът да бъде мъж, а жената - жена... Какво има да кажа тук? Ами ерекцията на мъжа тогава е в ръцете и в устните на жената. Това е. И ще го повторя , даже и ще го потретя та дано всички днешни български мъже в епохата на метро - и уни-секса най-сетне да разберат веднъж за винаги - ерекцията на мъжа е в ръцете и в устните на партньорката им! И това е съвсем естествено и нормално. Съвсем.... А компетентните ужким специалисти от медиите днес ни вкарват в една противоестествена рамка на половото общуване. Сиреч и тук има състезание и конкуренция... И това се нарича – кой е по най! Но в Природата няма такова нещо. Няма! И в половото общуване между един мъж и една жена има едно златно правило - даваш удоволствие за да получиш удоволствие. И двамата -тя и той тук са равностойни като партньори. И тя и той. Понякога тя може да владее играта и да води, понякога той пък същото. Но най-важното е крайния резултат, който ще постигнат като партньори – взаимното задоволство. И повтарям –след като дрехите паднат –вече няма никакво значение кой или коя какви са в обществената стълбица. Няма. Защото тогава телата ни, сърцата ни и най-вече душите ни са в онзи огън на страстта, в който всичко що е тленно и земно – гори. Тогава няма сметки, няма цифри, няма оферти, няма заплати. Има само онзи миг на взаимното сливане на телата ни и толкоз. Онзи миг описан от гениалния поет и общественик великия Гьоте с думите изречени от главния герой в поемата му „Фауст"! А те бяха: "О миг, ти тъй прекрасен си- поспри!". И точно за тези си думи този Фауст бе заложил преди това душата си на Мефистофел. Сиреч на Дявола. Но според мен – нищо дяволско и богохулно няма тогава, когато както пееше някога Роси Кирилова – живей за мига. Да, живей за този миг. Да, живей в този миг. Миг, в който обичаш и си обичан и ти самия. Какво по-хубаво от това, когато ти си в този вихър от любов и страсти? Според мен –няма! Ето това е истината за Вас днес – уважаеми господине. Това е. Няма според мен никаква, ама никаква причина да се чувствате притеснен, потиснат и унижен –поради социалния Ви статус. Има неща, просто в този момент независещи от нас. И точно тези неща не бива да ни карат да се чувстваме непълноценни. Не бива! И само ако продължим да се харесваме и обичаме най-напред ние самите, само тогава ще ни харесват и заобичат и другите. И тогава няма никакво значение всичко останало. Пак ще кажа –това най-вече, когато дрехите паднат. Ето сега и един пример за това в едно любовно стихотворение написано от поетесата Камена Григорова – Величкова от София. Назовала го е: ОБИЧ
Ето я тук метафората. Както една лодка се нуждае от своя кормчия, така и една жена, колкото и преуспяла да е тя, се нуждае и то випиющо се нуждае от своя мъж до себе си. Така е. А Вие не забравяте онзи стих: "О миг, ти тъй прекрасен си – поспри!". д-р Илия Врабчев, сексолог-психотерапевт |