Здравен сайт на д-р Илия Врабчев за общуването, любовта, секса

Не знам към кого да се обърна за съвет, но проблемът ми е свързан със секса, затова смятам, че Вие д-р Врабчев ще може да ми помогнете.
Аз съм жена на 47 г., приятно чаровна, добре изглеждаща за годините си, омъжена от 25 г. Със съпруга ми бяхме почти прекрасната двойка. Той цял живот работи за жълти стотинки, а аз развивах бизнес, с който осигурявах всичко на семейството си. Допреди 7 години бях вярна, грижовна и всеотдайна съпруга, домакиня и майка. Всичко обаче се промени, когато изпаднахме в затруднено положение - тогава пък съвсем сама трябваше да се справям с всичко, независимо че имах съпруг. Така в момент на разочарование аз се поддадох на изневяра. Не съжалявам обаче за нищо. Колкото и невероятно да звучи, но аз на 40 г. разбрах какво е истинско удоволствие и оргазъм. Изневярата ми се превърна в огромна тръпка и връзката ми продължава до днес. Виждаме се често и се любим като за последно. Проблемът ми е страхът, че съм станала зависима от секса. Ако не мога да се видя с приятеля си, задължително маструбирам – нещо, на което пак той ме научи. А другият ми проблем е, че вече нямам желание за интимност със съпруга си. Предпочитам вибратора пред него. Ще подмина темата за размера и че той уж нямал значение. Ще кажа само, че мъжът ми нито е надарен (ама аз това преди нямаше как да го знам, защото не съм била с други), нито му е минавало някога през акъла, че неговият едноминутен полов акт ме задоволява. Имам усещането, че дори го мразя заради това - цял живот не помисли за мен, а гледаше само себе си. Не знам какво семейство ще сме занапред и как ще я караме. Синовете ни са големи и им прави впечатление, че вече не спя в спалнята, но не мога да си представя, че баща им ще ме докосва отново. В началото се опитах да променя нещата, молех го да се постарае да се задържи поне малко и да не свършва толкова бързо, да изчака и мен, но той не може. Започне ли, след минута е свършил, а после заспива.
Как ли ще е оттук нататък... За себе си знам едно - че без секс вече не мога. В същото време се страхувам, че вибраторът ми стана пръв приятел. Проблем ли е това, докторе?

 
С уважение: Пиперкова

Здравейте г-жо Пиперкова,

 
Много ме впечатлихте с писмото Ви до мен. Много! Защо ли ?

Емил Димитров, най-добрият и най-талантливият български певец в естрадната ни музика, нявга пееше една песен, която ме впечатли с мелодията си и с текста си. Помните ли: „Ако си дал.." ...Ето един куплет от нея: "Ти закъсняваш понякога истинно, но винаги идваш навреме..." Точно така, истината за Вашата женска сексуалност най-сетне е дошла и точно сега тази истина не Ви дава покой. Защо това? Отговорите са няколко. Но най-бодливият въпрос за Вас е „Какво ще кажат другите?". Ще се върна на отговора и на този въпрос, но най-напред ми позволете да направя една ретроспекция за интимния Ви живот. Може ли?

Благодаря Ви за съгласието Ви! И така, нека да разделя предварително моето изложение до Вас на три части. За да ми е по-лесно.

Първата част: Вашият сексуален живот със съпруга ви. Бракът ви е от 25 години. В началото, в началото е причината за всичко по-после. Айде, кажете ми кой се е родил научен? Кой? Няма такива люде. Човек може да има талант за това или онова, но без просвета не става, тоест Познание! И така – срещате се, харесвате си, правите семейство. Любите се и създавате синовете си. И след това продължавате да се любите. Ама как? В това е въпросът? Под така наречената егида – съпружески задължения. Сиреч – нещо като дълг, обязаност и тем подобни. Няма го удоволствието, а само задължението. А го няма, защото не знаем. А не знаем защото ни липсва конкретното и изчерпателно познание за човешката сексуалност и психосексуалност, и то както при мъжа и още повече при жената. Иде реч, както за сексуалното възпитание, така и за сексуалната ни култура. Като част от общото ни възпитание и като част от общата ни човешка култура. И в резултат – все последици със знак минус.

И така. Ако съпругът Ви знаеше, че не може от вратата за краката. Ако съпругът Ви знаеше, че жената обича с ушите си. И точно заради това – да Ви говори най-нежните думи, когато той иска да се любите. И най-важното - да създаде у Вас необходимото настроение за любене. Ако знаеше, че жената има хиляда и една ерогенни зони, а не само влагалището й. Ако съпругът Ви знаеше, че тези зони би трябвало да се стимулират достатъчно дълго време преди да започне самото полово сношение и да ги стимулира още по-дълго време след завършване на половото сношение, а не да се обърне и да заспи. Ако съпругът Ви знаеше точната поза, в която Вие най-лесно се възбуждате и която поза Ви носи най лесно необходимото Ви удовлетворение. И в тази поза тогава, наистина неговият размер няма значение. Ако съпругът Ви знаеше, че не може само режим – работа – в къщи и пак работа, то това е убийствено за Вашата сексуалност.
Ако съпругът Ви знаеше, че всичките битови, парични и други проблеми съсипват сексуалното желание у жената и не бива, когато се обсъждат, след това да иска секс от Вас. Ако съпругът Ви знаеше... Да, ама не знаеше!

Ако Вие, като невеста знаехте... Ако знаехте, че на по-зряла възраст ерекцията на мъжа не идва ей така от само себе си. А зависи от Вашето умение да я предизвикате с ласките си, милувките си и целувките си. Ако знаехте, че по чисто естествени причини представителите на ужким силния пол се изпразват не бързо, а предварително. И това съвсем не е болест, а една особеност. Справка – в Зоологическата градина може да направите справка на место и ще получите информация, че всички мъжки животни, даже и царят на животните, негово величество Лъв свършват за секунди време. Друг е въпросът, че ако знаехте.. има пози и начини на любене, чрез които да се компенсира това предварително свършване при съпруга Ви. И още – ако тези мероприятия не помагат има и доста артикули в медицината, като кремчета и таблетки които удължават значително това кратко мъжко време. И ако това не става, нищо не пречи и двамата с него да постигнете втора негова полова възбуда. И след това периода при него ще бъде непременно по-дълъг. И то значително по-дълъг. Но това само ако Вие знаехте. Да, ама не знаехте.

Това е, защото ако има сексуални проблеми в една сексуална двойка причините са не само у единия от партньорите, а и у двамата. Повтарям и у двамата. Защото сам човек сексуален проблем си няма. И още, ако има нещо не както трябва във сексуалната функция при единия от тях, а другия си чака най-спокойно, сиреч това не го засяга, нещата стават трагични. И бъркат, доста много бъркат моите колеги, които се заемат да лекуват единия партньор, а не двойката като цяло. Велика грешка!

Втората част на днешния ни разговор: Казвате – изневерих. Ваш проблем. Всичко се случва под това небе. Аз няма право и не искам да Ви съдя. Човек съм и нищо човешко не ми е чуждо. Друго – срещнала сте мъж, който знае. Дали е чел малко повече или има добър сексуален опит от практиката си - не знам. Но знам, че Вие понаучил на доста неща, касаещи Вашата сексуалност Според мен - за хубаво. Познанието си е познание. И ето завесата на незнанието се вдига и Вие намирате себе си. Тоест жената във Вас. Това е добре. Да, ама вече си задавате въпроса –А СЕГА НАКЪДЕ? Ха сега де?! Тук не важи извинението „млада бях – излъгах се". Не важи - зряла жена сте, зрял човек сте. И си носете кръста. А не търсете оправдания.

Трета част: Не – категоричен съм! Не сте зависима от секса! Категоричен съм! Знаете приказката за духа от бутилката. Този човек е отворил тапата и духът на Вашата женска сексуална чувственост е излязъл от тази бутилка. И тази Ваша сексуална чувственост сега е съвсем нормална. Казах по-горе за истината дето все закъснява, ама винаги идва навреме. Така е и при Вас. Когато сте се любила – няма нужда от мастурбиране. Но ако времето минава и обстоятелствата не позволяват любене с този човек, то тогава съвсем естествено е да мастурбирате. Вариантите за това при полово зрелите жени са различни. При едни жени са едни, а при други – съвсем други. И всичките те са съвсем нормални. Казвам, че когато един полово зрял мъж или жена са лишени поради различни причини да водят редовен полов живот – то е нормално да мастурбират. Види се, че при Вас главното действащо лице е вибраторът. И сега малко история. От както съществува човечеството – от тогава насам има и направата на изкуствени полови членове. Не ще се спирам на наименованията им през вековете. Само искам да спомена нещо твърде интересно. Някога в Средновековието, а и по-късно през Ренесанса в Европа тези изкуствени полови членове са се наричали УТЕШИТЕЛИ! Както се казва – без коментар! И още – в края на 20 и сега в началото на 21 век тези така наречени утешители си имат своята техника, която ги кара да вибрират и от това женското удоволствие е по-силно. А от тук и името им - вибратори! Казвал съм го много пъти и сега пак ще го кажа: вибратор – това е нещо хуманно! И е пръв приятел тогава, когато наистина има нужда от него! Сиреч нямате основание да се тревожите заради употребата му.

Мисля си , че горе-долу изчерпах темите за днешния ни разговор. И пак повтарям – занапред, каквото ще бъде при Вас - решението е единствено и само Ваше! А какво ще кажат другите – моля Ви, да не обръщате на това внимание. Този Ваш живот си е лично Ваш и Вие ще решавате как ще го живеете занапред!

А днес, за нашето довиждане – се спрях на едно стихотворение, родено от перото на поетесата Илиана Илиева от София. Ето го:

 
ДУМА БЕЗ ВЪЗРАСТ

 
Преди да остарея, си мечтая
Да не забравя никога детето,
Което спи в съседната стая
И не познава нищо, от което
Да се събужда в уплах посред мрака ,
Да се затлачва в чемерни въпроси
Или в съня си късо да приплаква-
Както щурчето къса сенокоса.

Преди за остарея, си мечтая
Да се усмихна блага, вдетинена,
Хлапашки да преметна леко тая,
Която все умираше у мене.
Умираше. Та как да не узная,
Че има свършек, тъй категоричен-
Една голяма огнена копраля,
Която ме пришпорва все да тичам?

Преди да остарея, си мечтая
Да се зарадвам, че съм още млада,
Че нямам мъдростта да разгадая
Стихията –да любя и да страдам:
С едното оправдание, че още
Заспивам и се будя, недорасла
За тайнството да виждам ярко нощем
Какво е щастие.
Какво е щастие?

Ако ме запитате лично мен с този въпрос, то отговорът ми ще бъде доста кратък: Щастие има само когато обичаме и ни обичат. Само тогава!

д-р Илия Врабчев, сексолог