Няма да се наситя на чудото, наречено Жена ПДФ Печат Е-мейл

 


 

Д-р Врабчев, ще ми е любопитно да чуя вашето мнение и обяснение за моята любовна сага, в която се забърках и то на преклонна възраст. Може и да сме връстници с вас, но нали за любовта възраст няма. Ако преди някой ми беше казал, че това чудо ще ми се случи, щях да му се изсмея, ама ето че и на мен ми дойде до главата. Разведен съм повече от 10 години, имам дъщеря студентка, а се влюбих като тийнейджър, направо съм влюбен-загубен. Признавам си, че никога през живота ми жени не са ми липсвали. Нещо повече – и досега не мога да се наситя на това чудо на природата, наречено ЖЕНА! Този път обаче е необяснимо - благодарение на „Лична драма" се запознах с две дами, които ми звъннаха по повод на мое публикувано писмо. По ирония на съдбата едната е на 56 години, а другата само на... 26. А сега, кажете ми вие, познавате ли друга дума за моята ситуация освен шах? Е, има – мат. В матово положение съм, докторе. Как ще разтълкувате тази моя сага – на тази възраст влюбен в две жени?

Густото

 

Здравейте,
Понеже казвате в писмото си репликата (цитирам): "и досега не мога да се наситя на това чудо на природата, наречено жена..", точно за това ще Ви припомня един друг подобен цитат, но този път изречен от великия писател и поет за всички времена, разбира се, че това е Уилям Шекспир. Та той бе написал някога следното (пак цитирам): „какво чудо на Природата е човекът ..". Види се, че ако човекът е чудо, то още по-голямо чудо е неговата нежна половинка – жената. И това несъмнено е така. Дето се казва – няма лошо. Лошото е, когато не откриваме това чудо в точния смисъл на тази дума, когато кръвта ни ври и кипи. Тоест в началото на нашата мъжка младост. Сиреч – тогава повлияни от младостта си и липсата на житейски опит в повечето случаи очите ни не виждат по-надълбоко. Те виждат преди всичко формата, а не съдържанието. Но пак се влюбваме. Но се влюбваме преди всичко в очи, коса, гръд и бедра на притежателката им. И чрез тях обичаме и самата нея. Може понататък да се влюбим в нейния глас, в звънкия й женски смях. Може и да харесаме до полуда нейния специфичен женски аромат (спомнете си романа и филма – „Мирис на жена". Но дотук... Иначе най-сакралното, най-важното за самата нея остава скрито за нас. Скрито, защото в младостта си не търсим и него. А то е много важно. Да не кажа най-важното. Чарът й. Ама този индивидуален неин чар е не само това което виждат очите ни. Не само. Има неща в нея, които би следвало да видим със сърцето си. И непременно и с душата си. Сторим ли го, вече наистина сме се влюбили в жената на мечтите си. Ама да Ви припомня онази приказка, в която се казва – „ако младите знаеха, а старите можеха". Да, ама аз не я разбирам в конкретния й смисъл. Тук има друго. И то е житейският опит. Този опит дава на вече доста „порасналия" мъж да търси и вижда със сърцето си и с душата си именно това - вътрешния чар на жената, която харесва. Тогава – физическите й качества са на по заден план. Не, че те престават да имат влияние, но сега искаш не искаш - огънят е запален от една чисто магия- чисто вътрешно обусловена пак от сърцето и душата на любимата жена. И този огън е много опасен. Пламне ли веднъж – гасене няма. Ти или ще се влюбиш до полуда или ще страдаш, за това че не си се влюбил. Както сам виждате - спасение няма. Между впрочем – думата чар е руска. И значението й в превод на всички езици, включително и на български, е МАГИЯ! Сиреч омагьосва ни любимото ни същество. Ама това става само, когато сме вече опитали това-онова. Опитали, но без да си намерим майстора. По-точно – майсторката. И идва онзи миг в живота ни, когато като философа доктор Фауст извикваме: „О миг, ти тъй прекрасен си – ПОСПРИ!" Защото вече сме омагьосани. Това е. И това обяснява всичко, защо ние мъжете в малко по-напреднала възраст, както се казва в една пословица „изгубил си е и ума и дума !"... И забележете, никой не е застрахован от това. И моля читателите ми да не се чудят, когато четат или гледат новини за вече възрастни мъже –полудели от любов. Както се казва – среща се. Та това в общ план.
А сега – конкретно за Вас самия. Най-напред Ви се чудя – защо не се радвате? Защо?

Това си е за радост. Защото вижда се, че живота ни поднася понякога и най-приятните изненади! Даже и такива, за които никога не сме си и мечтали! Даже ...

Второ, в никакъв случай не сте в мат, пат или цуг-цванг. Това са термини от играта шах –мат. Има само една ситуация при Вас наречена „дилема". Иначе – „право на избор". Ама вашият избор, не на някой друг вместо Вас. И тука е време за лично Вашата преценка. Така, че не чакайте за това съвет от мен. Както се казва – три пъти мери, един път режи. Направете си този избор лично Вие. И не чакайте дълго – защото как се казваше – от два стола – та на земята.Тука поговорката за кроткото агънце, дето бозало от две майки хич не важи. Защото всяка жена, когато обича – има голямо чувство за истината и много трудно би могла да бъде излъгана.

И още - ако неправите Вашия си избор, в никакъв случай не се правете на герой от филмите и най-вече като полов атлет. И този номер не би минал. Всяка жена, когато обича един мъж – то за нея той е най-добрият мъж на света. Заложете на това и сам ще се убедите в правотата на това златно правило. Та така, бъдете този, който сте. Защото точно такъв обичащата Ви жена Ви е видяла. И такъв Ви иска за нея.

А това, че имате дъщеря-студентка и не бива да обичате пак - това са си направо скрупули. Всеки има право на щастие. Всеки има правото да обича и да бъде обичан. Но преди това да направи точния избор за себе си. Казвам точния –защото в практиката си съм срещал доста мъже, които страдат в конкретния смисъл на тази дума по много, много по-млади жени от тях. Но това за мен си е вече чиста карикатура. Но това си е лично мое мнение и не важи за Вашия случай.

Иначе казвам Ви – живейте и се радвайте на живота, с това, което Ви предлага. А за нашето довиждане, ето Ви поетесата Гюлшен Алиева от Плевен с нейното любовно стихотворение:

 

ЛЮБОВ


Сърцето си забравих във дъжда
По ситните стъпки в себе си се върнах,
Глухарчета в дланта ми и луна
В зърна от перли шията загърнах.
Сърцето си забравих в дъжда
В един замислен лунатичен дъжд,
Застлах покоите си с резеда
Сънувах се в окъсаната ръж.
Сърцето си забравих във дъжда
По риза пропълзях до одаята,
В очите ми се палеше дъга,
Какво, че съм прашинка от раята,
Сърцето си забравих във дъжда
Белязах се със циганската нежност,
Сладнеше по небцето ми следа,
Ръцете ни се търсиха до лудост.
Сърцето си забравих във дъжда
Полупияна от любов се върнах,
Добрах се в миндерлъка на нощта
И закопнях за бялата му риза,
Оставих си сърцето във дъжда
Във пазвата си носех дюлев мирис,
Родопски чанове навързах в песента,
Оставих сърцето си в лунен ирис.
Ах, този дъжд, със лапи ме заля.

 

Е, какво Ви казах по-горе? Какво? Дъжд, сърце, душа и мирис на сочни дюли... Мирис на влюбена жена! Това е! Друго – няма ...

 

д-р Илия Врабчев, сексолог

 

We use cookies to improve our website and your experience when using it. Cookies used for the essential operation of the site have already been set. To find out more about the cookies we use and how to delete them, see our privacy policy.

I accept cookies from this site.
EU Cookie Directive plugin by www.channeldigital.co.uk