И досега споменът за дъртия мръсник ме преследва ПДФ Печат Е-мейл

 


 

На 42 г. съм, женен съм от 15, имам красива жена Ева, син и дъщеря. На пръв поглед всичко в семейството ми е наред. Но аз знам, че не е.
Винаги съм бил ревнив до лудост и ако вкъщи има мир, то е защото Ева ми е по-вярна и от куче. Примири се, че у нас аз нося парите и аз давам разрешителните - за всичко. От нея се иска да ми гледа дома и децата, да ме посреща и изпраща, да ме възбужда и да ме удовлетворява като супер добра любовница. Взех си я девствена и си я направих такава, каквато я исках. Аз я научих на най-хубавото, което могат да правят един мъж и една жена.

Може би обаче мозъкът ми е болен, защото от време на време си я представям как се чука с някой идиот и едва понасям адреналина, който ми носи тази фантазия. Не съм педофил, не си мисля как 10-годишната ми дъщеря някога ще прави секс с някого, но само като се сетя, че и това ще се случи, главата ми все едно се взривява. Така реагирам и на мисълта как синът ми ще легне върху някоя... В същото време ужасно желая жена си и страстта, с която правим секс, ни най-малко не е намаляла през годините.

Много умувах защо с мен се случва така и намерих едно единствено обяснение. Когато бях на 8 г., майка ми ни напусна. Отначало ме гледаха баща ми и баба ми, а след като тя почина, останахме с дъртия сами. Знаех от комшии, че си има любовници. Чух дори да казват, че бяга от работа и ги води вкъщи, докато съм на училище. Веднъж се чупих от физическо и ударих един спринт до нас. Заварих го в спалнята облечен, само гащите му бяха свалени, да пъшка и грухти върху някаква дебела леля с вдигната рокля...

Тази картина ме преследва и до сега. Искам да се отърва от спомена за дъртия мръсник, но не мога. Понякога дори чукам жена си така, както той чукаше онази. Трябва да има някакво спасение от всичко това, надявам се доктор Врабчев да ми помогне.

 

Сбъркания

 

Здравейте приятелю,

Винаги съм казвал, че не всичко започва от днес. И това особено касае Вашият случай. Защо така? Ами напоследък има много публикации, така както в научния печат, така също и в популярния, че зародишът още в началото на вътреутробния си живот не само се храни и живее от майчината плът, но в своето развитие също така и чувства, радва се и страда. Чувства, радва се и страда защото точно бъдещата му майка – също се радва и страда, когато го износва в утробата си. Практически емоционално то повтаря и попива всичко, което бъдещата родилка преживява. И това все още не дете, защото още не се е родило като човек, вече има своите добри и не толкова добри емоции. А веднага след раждането му това същество е вече човек. И ще стане такъв. Обаче, както казват мъдрите стари хора – всичко зависи от първите му седем години. Но аз съвсем скромно бих добавил и за първите седем прочетени от него през тези години книжки. И в тези седем години това дете пак попива. Попива това което гледа това, което вижда. И гледа и вижда и попива всичко. Със своята детска душа. От която нищо не може да се скрие. И това остава трайни отпечатъци в неговата още не зряла психика и в неговата оформяща се вече бъдеща психосексуалност. В случая на бъдещия мъж. Точно така – в тези ранни години освен растежа му има и наченки за създаването на неговото мъжко Аз. Аз –към кой пол принадлежа и Аз какъв ще бъда като мъж когато порасна? И точно тогава са създава –така наречения бъдещ модел на сексуално поведение на тази бъдеща човешка личност като мъж. Разбира се, че и пубертета има своята решаваща роля – в това оформяне по-сетне. Веднага бързам да кажа своята максима. Има три вида сексуална зрялост. И те са – физическа, психическа и социална. Последната е тази зрялост, когато личността вече сама си печели хляба и носи своята социална отговорност пред обществото за половия си живот, който води. Но не ще се спирам на този въпрос повече. Достатъчно съм отделял внимание за него в предишните си публикации. И пак се връщам на психичното сексуално съзряване. Внимание- тези така наречени сексуални зрялости и тяхното оформяне много зависят от това какво вижда детето около себе си. И това е ролята на майката и на бащата в семейството му. И от тук насетне идват бъдещите добри и не толкова добри неща в оформянето на неговата психосексуалност.

За съжаление, за голямо съжаление Вие в детския си живот сте извадили късата клечка. И знаете ли защо ? Ами онези личности - нашите родители хич не ни питат искаме ли да бъдем заченати и да се родим. Ако това бе възможно - нямаше да има толкова човешки трагедии по света. Нямаше да има при живи родители деца-сирачета. Нямаше да има толкова сълзи и нерадости в детските очи. Нямаше и да има и това, което го има при Вас, като психосексуален проблем.

И какъв е този проблем у Вас. Може да прозвучи банално – но аз го наричам „спомен от бъдещето"! Защо? Ами в детските Ви ранни години, а и после в пубертета Ви, има една липса на едни родители, които да Ви научат с личния си пример тогава, какво е човешка топлота и обич. Още – какво е да си мъж и със своята мъжка обич не само да харесваш и да обичаш жената до себе си но и да се грижиш за нея и рожбите и. И също така да имаш и една мъжка закрила за тях.

А при Вас какво? Липса на майка. Баба Ви в никакъв случай не може да замени тази майчина роля. А баща Ви – Ви показва, нещо много различно и не толкова естетически приятно как един мъж може да люби сексуално. И от тук проблема Ви. И този проблем се е вгнездил като неканен гост във психиката Ви. И не само това – продължава да Ви тормози и до днес. И не Ви дава и капка покой. Особено, когато имате мигове в които се любите със съпругата си. И още - още. Онези натрапчиви лоши представи за бъдещия сексуален живот на децата Ви. Защо това? Ами да не би като станат зрели люде да имат същите преживявания като Вас?

И сега - внимание! Вие нямате болен мозък! Нямате! Това вече си го избийте от главата. Психически и психосексуално сте здрав и нормален! Имате нормално полов влечение и го задоволявате съвсем нормално. Чест Ви прави че сте научили жена си като добра сексуално партньорка за Вас. Но мъничко ме безпокои Вашата голяма ревност към нея. Защото може да има обратния ефект –точно тази Ваша ревност да постигне нежеланото. Сещате се нали? Аз лично смятам, че даже и съм сигурен, че тя и не ще помисли за изневяра при такъв добър учител като Вас за секса. Защото какво е любовта в семейството? Едно партньорство. Както в леглото, така и в живота. Той и тя. Като партньори. Той като мъж, а тя ката жена.

Това от което обаче страдате е една липса на еротика в половия си живот. Не че я няма. Има я разбира се в половия Ви живот със съпругата Ви. Но я няма достатъчно добре оформена във Вашата психосексуалност. Причината – вече я казахме по-горе. Не, не сте виновен вие за това. Но това вече е било. И няма смисъл винаги да се връщате към тези несъвсем приятни преживявания и свързаните с тях натрапчиви опасения . Вижте, еротиката е затова –най напред да се отпуснем, след това да се настроим на вълна –полово преживяване и общуване. И най вече да си дарим сексуална обич и сексуално удоволствие един на друг. Тук всичко е добре дошло и като фантазия и като варианти на изпълнение. Нищо повече.

Не разбирам, че още се връщате натам, където няма обич. Натам, където няма тя и той. Натам където има само пошлост. И нещо много важно – боязън, много силен боязън – това да не се случи както с Вас самия, така и с децата Ви.

Вижте има поверие. Ако един човек много силно иска, желае нещо -то в края на краищата винаги ще стане. Но ако човек много се опасява от нещо и винаги мисли за него – има и тази вероятност това пак да стане. Е, сега Вие какво искате? Разбира се, че не искате лошото. В това съм убеден. Но не мога да Ви забраня да не мислите за лошото. Знам само, че ако тогава, когато идват тези неканени опасения, може съвсем без проблемно да направите така, че при любенето със съпругата си да имате много добри еротични преживявания, които да ги изместят. А после да мислите за тези хубавини, а не за лошите неща. И още малко – да се стараете тези хубавини всеки път да са различни и да са още по-страстни и горещи ! Това е. И точно така ще си имате и вашата лична еротичност във Вашата психосексуалнот. Разберете – тя се научава и не се дава на готово. Вие сте тръгнали по правилния път и продължете с този път А за децата Ви – нямайте грижа. Предостатъчно е за тях това , което виждат детските им очи. А и чрез тези очи и душите и сърцата им. Вашата взаимна обич със съпругата Ви. Подчертавам – че от това по-добро лекарство за всички Ви няма.

И сега –какво? Ами КРАСОТА! Точно така – красота. Само че е песен. Написана като текст от поета Димитър Василев, а като музика, разбира се от композитора Митко Щерев. И ха познайте от кого е изпълнена? От групата „Трамвай № 5". Ама каква група само. Петко–трамвая със своите чаровни мустаци и глас и около него – четири красиви момичета. Ама много красиви българки. Особено Оля-момичето с кожа с цвят на мляко с кафе. Та ето текста на тази песен:

 

КРАСОТА


Колко малко трябва в този свят
За да бъда влюбен и щастлив
Малко вярност, малко топлота,
Близък глас, твоя глас, моят зов

 

И тогава всичко покрай нас
Ще изглежда много по-добро
По-богат ще стане всеки миг
По-красив –този свят

 

Красота
Красота като звук
Красота
Красота като цвят
Като истина за теб и мен
Като вяра чиста и добра
Като нежност и любов
И любов ...

 

Трябва хубавото да е в нас
В мислите и в честните слова
В дрехите и в сълзите дори
С дъх и вкус на живот и любов
...КРАСОТА ...

 

Та това, според мен, е най-доброто лекарство за Вас. С дъх и вкус на живот и любов.

 

д-р Илия Врабчев, сексолог

Здравейте приятелю,

           

Винаги съм казвал, че не всичко започва от днес. И това особено касае Вашият случай.   Защо така? Ами напоследък има много публикации, така както в научния печат, така също и в популярния, че зародишът още в началото на вътреутробния си живот не само се храни и живее от майчината плът, но в своето развитие също така и чувства, радва се и страда. Чувства, радва се и страда защото точно бъдещата му майка – също се радва и страда, когато го износва в утробата си. Практически емоционално то повтаря и  попива всичко, което бъдещата родилка преживява. И това все още не дете, защото още не се е родило като човек, вече има своите добри и не толкова добри емоции. А веднага след раждането му това същество е вече човек. И ще стане такъв. Обаче, както казват мъдрите стари хора – всичко зависи от първите му седем години. Но аз съвсем скромно бих добавил и за първите седем прочетени от него през тези години книжки. И в тези седем години това дете пак попива. Попива това което гледа това, което вижда. И гледа и вижда и попива всичко. Със своята детска душа. От която нищо не може да се скрие. И това остава трайни отпечатъци в неговата още не зряла психика и в неговата оформяща се вече бъдеща психосексуалност. В случая на бъдещия мъж. Точно така – в тези ранни години освен растежа му има и наченки за създаването на неговото мъжко Аз. Аз –към кой пол принадлежа и Аз какъв ще бъда като мъж когато порасна? И точно тогава са създава –така  наречения бъдещ модел на сексуално поведение на тази бъдеща човешка личност като мъж. Разбира се,  че и пубертета има своята решаваща роля – в това оформяне по-сетне. Веднага бързам да кажа своята максима. Има три вида сексуална зрялост. И те са – физическа, психическа и социална. Последната е тази зрялост, когато личността вече сама си печели хляба и носи своята социална отговорност пред обществото за половия си живот, който води. Но не ще се спирам на този въпрос повече. Достатъчно съм отделял внимание за него в предишните си публикации. И пак се връщам на психичното сексуално съзряване. Внимание- тези  така наречени сексуални зрялости и тяхното оформяне много зависят от това какво вижда детето около себе си. И това е ролята на майката и на бащата в семейството му. И от тук насетне идват бъдещите добри и не толкова добри неща в оформянето на неговата психосексуалност. 

За съжаление, за голямо съжаление Вие в детския си живот сте извадили късата клечка. И знаете ли защо ? Ами онези личности - нашите родители хич не ни питат искаме ли  да бъдем заченати и да се родим. Ако това бе възможно - нямаше да има толкова човешки трагедии по света. Нямаше да има при живи родители деца-сирачета. Нямаше да има толкова сълзи и нерадости в детските очи. Нямаше и да има и това, което го има при Вас, като психосексуален проблем.

И какъв е този проблем у Вас. Може да прозвучи банално – но аз го наричам „спомен от бъдещето”! Защо? Ами в детските Ви ранни години, а и после в пубертета Ви, има една липса на едни родители, които да Ви научат с личния си пример тогава, какво е човешка топлота и обич. Още – какво е да си мъж и със своята мъжка обич не само да харесваш и да обичаш жената до себе си но и да се грижиш за нея и рожбите и. И също така да имаш и една мъжка закрила за тях.

А при Вас какво? Липса на майка. Баба Ви в никакъв случай не може да замени тази майчина роля. А баща Ви – Ви показва, нещо много различно и не толкова естетически приятно как един мъж може да люби сексуално. И от тук проблема Ви. И този проблем се е вгнездил като неканен гост във психиката Ви. И не само това – продължава да Ви тормози и до днес. И не Ви дава и капка покой. Особено,  когато имате мигове в които се любите със съпругата си. И още - още. Онези натрапчиви лоши представи за бъдещия сексуален живот на децата Ви. Защо това ? Ами да не би като станат зрели люде да имат същите преживявания като Вас ?

И сега - внимание! Вие нямате болен мозък! Нямате! Това вече си го избийте от главата. Психически и психосексуално сте здрав и нормален! Имате нормално полов влечение и го задоволявате съвсем нормално. Чест Ви прави че сте научили жена си като добра сексуално партньорка за Вас. Но мъничко ме безпокои Вашата голяма ревност към нея. Защото може да има обратния ефект –точно тази Ваша ревност да постигне нежеланото. Сещате се нали? Аз лично смятам, че даже и съм сигурен, че тя и не ще помисли за изневяра при такъв добър учител като Вас за секса. Защото какво е любовта в  семейството?  Едно партньорство.  Както в леглото, така и в живота. Той и тя. Като партньори. Той като мъж, а тя ката жена.

Това от което обаче страдате е една липса на еротика в половия си живот. Не че я няма. Има я разбира се в половия Ви живот със съпругата Ви. Но я няма достатъчно добре оформена във Вашата психосексуалност. Причината – вече я казахме по-горе. Не, не сте виновен вие за това. Но това вече е било. И няма смисъл винаги да се връщате към тези несъвсем приятни преживявания и свързаните с тях натрапчиви опасения . Вижте, еротиката е затова –най напред да се отпуснем, след това да се настроим на вълна –полово преживяване и общуване. И най вече да си дарим сексуална обич и сексуално удоволствие един на друг. Тук всичко е добре дошло и като фантазия и като варианти на изпълнение. Нищо повече. 

Не разбирам, че още се връщате натам, където няма обич. Натам, където няма тя и той. Натам където има само пошлост. И нещо много важно – боязън, много силен боязън – това да не се случи както с Вас самия,  така и с децата Ви.

Вижте има поверие. Ако един човек много силно иска, желае нещо -то в края  на краищата винаги ще стане. Но ако човек много се опасява от нещо и винаги мисли за него – има и тази вероятност това пак да стане. Е, сега Вие какво искате? Разбира се,   че не искате лошото. В това съм убеден. Но не мога да Ви забраня да не мислите за лошото. Знам само, че ако тогава, когато идват  тези неканени опасения, може съвсем без проблемно да направите така,  че при любенето със съпругата си да имате много добри еротични преживявания, които да ги изместят. А после да мислите за тези хубавини, а не за лошите неща. И още малко – да се стараете тези хубавини всеки път да са различни и да са още по-страстни и горещи ! Това е. И точно така ще си имате и вашата лична еротичност във Вашата психосексуалнот. Разберете – тя се научава и не се дава на готово. Вие сте тръгнали по правилния път и продължете с този път А за децата Ви – нямайте грижа. Предостатъчно е за тях това , което виждат детските им очи. А и чрез тези очи и душите и сърцата им. Вашата взаимна обич със съпругата Ви. Подчертавам – че от това по-добро лекарство за всички Ви няма .

И сега –какво? Ами КРАСОТА! Точно така – красота. Само че е песен. Написана като текст от поета Димитър Василев, а като музика, разбира се от композитора Митко Щерев. И ха познайте от кого е изпълнена? От групата „Трамвай № 5“. Ама каква група само. Петко–трамвая със своите чаровни мустаци и глас и около него – четири красиви момичета. Ама много красиви българки. Особено Оля-момичето с кожа с цвят на мляко с кафе. Та ето текста на тази песен

 

КРАСОТА

Колко малко трябва в този свят

За да бъда влюбен и щастлив

Малко вярност, малко топлота,

Близък глас , твоя глас ,  моят зов

 

И тогава всичко покрай нас

Ще  изглежда много по добро

По- богат  ще стане всеки миг

По красив –този свят

 

Красота

Красота като звук

Красота

Красота  като цвят

Като истина за теб  и мен

Като вяра  чиста и добра

Като нежност и любов

И любов……

 

Трябва  хубавото да е в нас

В мислите и в честните слова

В дрехите и в сълзите дори

С дъх и вкус на живот и любов

…КРАСОТА ……………….  

 

Та това, според мен, е най-доброто лекарство за Вас. С дъх и вкус на живот и любов.