Кое да избера – любовта или страстта ПДФ Печат Е-мейл

 


 

Д-р Врабчев, чувствам се като на кръстопът. Имам сериозен приятел вече шеста година. Винаги се е държал много добре с мен, всеотдаен и щедър е, но сексът с него ми е някак равен, спокоен, традиционен. От близо година обаче познавам и друг мъж – той като че ли е неговата противоположност – много страстен е, невероятен любовник. С него разбрах какво е оргазъм, докато с предишния – не. И понеже вече ми е време да помисля за семейство и дете, се чудя кой ще е по-подходящият за семейство, кого да избера. Единият ми дава страстен секс, другият сигурна опора. Кое според вас е по-важно за брака, докторе?

Светла

 

Здравейте Светла,

Има една френска поговорка и тя гласи следното: "На война, като на война!" Защо започвам с нея? Защото именно в такива моменти всеки главнокомандващ на армия следва да вземе съдбоносното си решение. Решение, както за изхода от настоящата битка, която в никакъв случай не може де се отложи, така и за съдбата, както за самия него, така и за войниците и офицерите, които той командва. По точно – какво ще се загуби и най-вече какво ще се спечели. И като ще се спечели, каква ще е цената за тази победа. Защото понякога загубата се преглъща, а понякога – и колкото това да Ви се струва невероятно - победата горчи. Ама много горчи. Защото точно тази горчилка не може, и няма как да се преглътне!

Но за добро ли, за зло ли - често на самите нас се налага същото. Както е и във Вашият случай. Имате една алтернативна ситуация, в която Вие самата сте въвлечена. Да точно така. И причината за тази вече конфликтна ситуация, сте си самата Вие. И никой друг! Това защото - ако спечелите при разрешаването на този Ваш вътрешен конфликт – може и да загубите и то много фатално. И реципрочното.
Ха сега да си направим малко разбор на тази Ваша алтернативна ситуация. Пишете ми, че вече шест години имате сериозен приятел. Вашето определение за него – сериозен! Ще рече – всеотдаен и щедър. Види се, че този Ваш партньор, за да Ви спечели е наблегнал на такта, кавалерството, вниманието, грижата за Вас. И точно за това неговата сексуална практика с Вас е много нежност и внимание към Вас. Затова тук, в любенето с него присъстват само спокойствието и нежността към Вас. Не че взимам страна, но според мен той се е страхувал, много се е страхувал да не би да Ви уплаши или разочарова от самия себе си, ако практикува с Вас малко по сладострастен хард секс. Сигурен съм в това. Обаче точно това му е изиграло една лоша шега за самия него. Защото ето Ви Вас самата в една нова паралелна връзка с друг един мъж. Той, обаче не е страда от такива „морални скрупули като дългогодишния Ви партньор. Просто и двамата сте го ударили на един доста еротичен секс. Без никакви задръжки. Ето защо сте преживели с него и оргазма си. Повтарям – нямало е задръжки. И морални. И междуличностни. Защото в другата си връзка, Вие сама, искате или не, също сте се проявявали сексуално малко в по-целомъдрена светлина. Та и затова не сте била в ситуация да получавате и изживявате Вашия женски оргазъм.

Ето сега, лично аз имам няколко въпроса към Вас. Защото ако успеете да си отговорите и самата Вие на тях, то може би да успеете да вземете точното и правилно решение на Вашата дилема. Кое точно да изберете – любовта или страстта. Според мен - тези две алтернативи не биват да се противопоставят, а да се допълват. Разбира се, че това е идеалното. Но за да се постигне това, зависи само от Вас. И от никой друг.

Ето ги въпросите. С кого се чувствам добре и уютно като жена? С кого се чувствам обичана като жена. От кого искам да родя децата си ? И най вече – с кого искам да остарея заедно?! Но моля Ви, не бързайте с отговорите на тези въпроси пред сама себе си. Дайте си време. Но не дълго. Колкото по-скоро го сторите, толкова по-добре за Вас.

Та, докато правите Вашата съдбоносна преценка за Вашето лично по-нататък, ето нещо, което би могло да Ви помогне. Не, това не е съвет или рецепта на д-р Врабчев. Това е стих от една българска поетеса Елена Биларева, която живее в Нюшател, Швейцария. Ето го:

 

ДЪЖД
В тишината на синьото утро
Се разкъсва гласът на авлига.
И догонват ме облаци мътни-
Многоръкият дъжд ме достига.

Носи упрек в ронливия глас,
Като клетва над мене виси.
Този дъжд е неверен компас ,
Но умело насажда вини.

Аз ли сбърках ? Кога и къде ?
Тишината на топка се свива
И дъждът я подретвя към мен,
Както камъкът грешник убива.

Ала знам- ти изпрати дъжда,
Аз пък няма къде да се скрия.
Чакам слънце със цвят на ръжда
Твойте тежки следи да изтрие .

В тишината на утрото синьо-
Само звук от пълзящи сълзи.
Тишината ,натежала от виното
Дето снощи до глътка изпих.„

 

Знам, звучи доста миньорно. Доста тъжно. Знам, че понякога и в любовта може да бъде студено. Знам. Но любовта идва независимо от нас. Идва и си отива независимо от нас. Но продължаваме да сме щастливи, когато тя ни оставя вместо нея – приятелството ни. И продължаваме да сме щастливи заедно.
Но знам и друго. Че сладострастие може и да се научи. И това зависи само и единствено от НАС!

 

Д-р Илия Врабчев, лекар-сексолог