Блокира преди самото сношение ПДФ Печат Е-мейл

 


 

Здравейте! Ето, че дойде моментът, в който и аз имам нужда от помощ, затова искам да се обърна лично към Вас, д-р Врабчев. Аз съм жена на 42 години. Извинявам ви се, че ще остана анонимна, но мисля, че за мен така е по-добре. Отскоро имам приятел, който е на 49 години и сме много щастливи. Чувствата ни са взаимни, но винаги има едно "но". При нас това е, че той е много притеснителен, и когато стигнем до самия полов акт, той "блокира". Опитвам се по различни начини да му помогна, но не се получава. Много се надявам, че като прочете вашия коментар, ще се чувства по-спокоен и всичко ще се оправи. Зная, че и друг път сте коментирали това, но аз не мога да намеря точния брой на вестника. Боли ме, че той страда. Много ви моля за коментар на нашия случай. Благодаря ви предварително. Ще се подпиша като

Една вече щастлива жена

 

Здравейте,
Винаги, ама винаги у всеки нас, когато възникне проблем в интимният ни живот, то макар и този проблем вече да е бил у друг мъж или жена, сега той си е само мой и дълбоко индивидуален. Казвам това, защото една и съща рецепта не може да лекува различните хора, които имат едно и също заболяване. Не може и не бива!

Но това – в общ план. А сега – конкретно за Вас самата. Знаете ли, че много се зарадвах на вашето послание към мен, подписано с мотото – една щастлива жена! Много се зарадвах!

Защото, какво е един човешки живот в нашето съвремие сега? Низ от проблеми. Низ от несгоди. Низ от самота в тези наши несгоди и проблеми. Да, ама решението на тези проблеми си е в нашите ръце - само и единствено от нас самите. Простете ми една перифраза на авторите Илф и Петров в една табела на плажа край морето: „Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи!". Знаете ли, някога колко много са се смели над този девиз. Да, ама сега, в нашите дни - то това си е един много добър съвет. Иначе казано, аз нарочно го споменавам пред Вас. И най-вече, за да разберете,че оттук нататък всичко, ама всичко зависи единствено и само от Вас самата! Защо това? Ами сега ще се спра на така наречените: "некои съображения по отношение на мъжката сексуалност в наши дни". Разбира се, че това е едно намигване от мен самия към една вече ужким отминала епоха. Та там, в нея властваха такива термини като тезата: "Некои съображения„! И кои са те?

Първото и най-важното – че в любенето мъжкият пол е слабият пол. Помислете малко и аз считам, че веднага ще се съгласите с мен. Особено за това допринася неговият най- важен орган за мъжкия му организъм - пенисът му! Неговото най-лесно ранимо място. Защото се вижда от партньорката му по време на тяхното любене. И щем не щем – се преценява лично от нея това мое индивидуално секс-качество. И точно по това проявление на сексуалната функция на този мой орган аз съдя, искам или не искам, за това като как съм възприет от страна на моята полова партньорка. От жената, която обичам. От жената, която аз много силно желая и се старая много да дам от себе си на нея. Кое? Моята мъжка част от нашето любене! Да, ама не винаги мога да постигна това, което и двамата искаме. Защото вече отдавна съм излязъл от годините когато моето мъжко качество се е проявявало ей така почти от само себе си. Визирам възрастта на мъжа след неговите 25-30 години. Тогава – поради съвсем биологични възрастово определени и съвсем нормални причини, мъжът иска не иска, се разделя с тази негова полова възможност, която аз кой знае защо определям и свързвам с някогашния пионерски поздрав. И той гласеше: „винаги готов„! За съжаление, ама за голямо съжаление, от тук насетне важи един друг принцип, базиращ се на това, което партньорката направи с него. За да бъде можещ, като неин сексуален партньор. Стоп – какво казах преди малко? За да бъде можещ! Но кога това? Когато и двамата се отпуснат и после се научат като как да се любят. И ето тук е главната и най-важна ГРЕШКА, която се допуска. А след това тази грешка винаги се повтаря и повтаря. И точно при тези, които най-после са срещнали щастието си в живота. Повтарям пак – за голямо съжаление! Защо? Ами точно тогава има една и единствена и то благородна цел. Сиреч – да се любим и то непременно да се любим единствено и само чрез половото сношение. Защо ли? Ами така е прието! Прието от кого? Няма отговор. Пак повтарям – в младежките години за един мъж това е много възможно. Но по-после - не. Не става ей така от прима виста. Защото винаги, ама винаги, за един мъж, когато му предстои да се люби с нова за него партньорка – на него винаги в психосекуалната му сфера стои напрежението, като че ли му е за първи път. За първи път. Запомнете моля Ви това. Защото при него винаги тогава има голямо психическо напрежение - дали ще се справи както трябва или не? И точно поради това се ражда у него и емоцията "страх от излагане пред партньорката„!
И точно поради това на него не му става. Или ако му е станало по-после той губи ерекцията си. И като казвате Вие: "той всеки път блокира„! Не е приятно, нали?

Добре! Сега едно послание от мен към самата Вас. Вижте – при него има и още нещо. Това, което моите колеги невролози наричат с термина "над пределно задържане". Сиреч при една много силна нервна възбуда у дадена личност, която възниква винаги, когато има един труден за решение проблем, тогава задейства един странен по своята същност нервен процес. Тази много силна вътрешна нервна възбудимост у него – изведнъж изчезва. Няма я. За да щади организма му и да запази живота му. Сигурен съм,че точно това става и при Вашия приятел. Само че това се счита както от него, така и от Вас за един пореден негов сексуален неуспех.

Е, ето я моята рецепта. Но много силно подчертавам – тя важи и за вас двамата. Но преди това – малко думи за Вашето поведение в тази връзка. Знаете: не се превзема крепост отвън. Най-лесното е – винаги от вътре. Ето защо Ви, моля за следното. Измислете предлог, да речем за Вашето женско здраве едно банално настиване на Вашите яйчници. Или друго – пак свързано с Вашето женско здраве. Няма значение какво. Важното е, че на Вас ви е препоръчано от лекуващия Ви лекар едно не правене на полово сношение в срок да кажем от два – три месеца. Но само неправене на самото полово сношение. Но са Ви подсетили, че в това време можете да правите секс с настоящия Ви приятел по всички други начини, известни на човечеството ни. И знаете ли тогава, какво ще се случи с Вашият партньор? Знаете ли!? Ами камък ще падне от душата и сърцето му. Ще престане да се страхува от секса с Вас. Даже сам ще го иска повече и все повече. Тъй като неговата като качество ерекция повече не е важна и необходима за половото общуване помежду Ви! Разбрахте ме, нали?
Е, точно тогава, когато най-малко очаквате Вие и най-вече Той, чудото би станало – ей тъй от само себе. Сигурен съм в това.
Някога, ама много някога – в ония мои млади години, когато все още имах хубава черна коса и много младежки жар в себе си, тогава имаше един естраден шлагер.Та в него се пееше следното: „Да можеш да чакаш, да знаеш да чакаш - това е любов!".

Та питам се днес. Днес, когато от черния ми перчем няма и следа. От онзи младежки огън в мен – също няма и помен! Защо тогава не го разумях? Е, няма лошо. Утешавам се с това, че човек се учи докато е жив!

 

Д-р Илия Врабчев, лекар сексолог.