Искам да е само моя ПДФ Печат Е-мейл

 


 

Докторе, въпросът ми сигурно ще ви прозвучи егоистично, но не мога да се променя. Зодия Близнаци съм и казват, че това е нормално – в смисъл да сме крайни в исканията и принципите си. Та въпросът ми е следният: Защо винаги, когато спя с жена, искам тя да е само моя и никой друг да не я притежава? Говоря дори за семейните си приятелки и за тези, с които вече съм се разделил. Имам някакво странно чувство за притежание и се побърквам, когато разбера, че тя вече е с друг и той я възбужда, а не аз.

Николай

 

Здравейте Николай,
Според мен може, но само при едно условие. И то винаги, без и най-малките изключения. Вие пък да сте само неин. Иде реч – за момичето или жената, с която сте в момента. Ето и как точно. Като се събудите сутрин – първата Ви мисъл да е единствено и само за нея. След това да скочите от леглото и да и направите чай или кафе със закуска, която да бъде поднесена на нея от Вас - още докато тя е в леглото. Разбира се, че със закуската ще има и вазичка, в която е потопено любимото й цвете. И всичкото това гарнирано с много, много целувки и много, много Ваши – обичам те! По нататък – през целия ден, когато сте на работа – да мислите единствено и само за нея. И на всеки кръгъл час – по телефона да й казвате: „Обичам те много"! А на всеки половин час – SMS със същото изречение. И още нещо много важно. Докато сте в офиса си, в местоработата Ви – никакви, ама никакви разговори с представителките на нежния пол. Няма никакво значение възрастта им, служебното им положение и най-вече служебните Ви взаимоотношения с всяка една от тях. Има си служебен телефон и толкоз! А това - един случаен разговор с някоя от тях изобщо да не се случва. А участие заедно в служебни командировки или в така наречените служебни купони - абсурд! По-добре ги забравете за винаги! И още - когато чуете по телефона нейното познато: „Къде си ..какво правиш", да следва Вашето: "жадувам те много дете мое ...ти само кажи и аз веднага ще дохвърча до теб"! По-нататък. Винаги когато сте на маса в заведение - винаги Вашият поглед е фиксиран само към нея. Даже и за момент да няма отклонение. А много естествено е, че когато в това заведение се танцува – то Вие танцувате само с нея. Даже и при дами канят – в никакъв случай с друго момиче. И още понататък – на рождения си ден приемате само нейния подарък. А сутрин тя, когато тръгва на работа непременно и дайте Вашата персонална дебитна карта. А когато се любите с нея не преставайте да и казвате колко е съвършена в красотата си. Да не говорим пък, че в сънищата Ви присънва само тя и никоя друга. Има и още, но според мен и това е достатъчно.

Е, струва ми се, че май не Ви хареса много моето предложение. Май не Ви хареса. Защото и на мен хич не ми харесва. И се моля Богу никога, ама никога да не попадам в една такава ситуация. Каква ситуация – то си е направо КОШМАР. А защо е така? Добре – ще Ви кажа. По-точно ще Ви покажа. Когато един човек – мъж или жена обича истински, то заедно с любовта му в душата му има и ревност. Макар и мъничко, но винаги я има. И що е то – ревност. Натрапчивото чувство, че не те обичат достатъчно силно, натрапчивата мисъл, че ти изневеряват с други .И така ти изневеряват и то съвсем незаслужено от твоя страна, че ти ставаш смешен пред целия свят. Защо ревнуваме? Ами за да сме единствените във връзката си. Да няма други, с които да делят обичта ни. Да не бъдем пренебрегвани, отхвърляни и изоставяни! Иначе казано наред с обичта ни, като сянка на тази ни обич е ревността в нас. Чул съм да казват любов без ревност не може. Добре. Но колко? И веднага правя аналогия с кулинарното изкуство. Едно ястие винаги се нуждае от подправка. Колко? Ами конкретно за солта като подправка. Най-много щипка и толкоз. Иначе ако сложим цялата солница – ястието вече не е възможно да се консумира. Така и любовта и ревността. Ако обичам без капчица ревност – то другата страна може и да се разсърди, че не я желая и обичам достатъчно. Въпреки, че според мен обич без ревност също е възможна. Но недей си Боже тази малка щипчица да се превърне в един тъмен облак и да превземе душата ми. Човек тогава направо се побърква. Вече говорим за една патологична ревност, която меко казано си е лудост. Тормозя непрекъснато себе си,че ми изневеряват. Тормозя и любимото си същество. Великият Шекспир ни е дал ярък пример за патологична ревност във трагедията си „Отело".

Според мен има нещо, което непрекъснато забравяме. Не знам защо. А то е, че в една връзка, в едно приятелство не може да има задължение. Не може. Може само взаимност. Точно така. Взаимност на чувствата. Взаимност на желанията. И взаимност и на свободата в тази връзка. Свободата на всеки от партньорите да се чувства пълноценен и да живее живота си без притеснението на зависим и подчинен. Той като мъж и тя като жена. Само крачка встрани от тази вътрешна свобода и хармонията в тази връзка се нарушава. А наруши ли се идва ред на патологичната ревност.

Има и другиго. А то е: така да се обича, че когато не сме заедно единият партньор съвсем осезаемо да чувства липсата на другия. Тогава ревността става мъничка, мъничка дотолкова, че съвсем се стопява и накрая изчезва.

Разбрахте ме, нали? Просто частна собственост в любовта не може. Не може. Има само и единствено взаимност. Взаимност на обичта. И затова :" Не – къде си и какво правиш?!", а само: „липсваш ми....много ми липсваш.."! Това е.

А още по-голям абсурд е – когато сме се разделили, независимо по каква причина и да продължаваме да ревнуваме другия след раздялата. Това вече си направо болест от където и да погледне човек. Казват, че свободата е осъзната необходимост. И аз така мисля. Тогава гледам на всичко което е било като на едно хубаво приятно преживяване. Аз обичам сега и за в бъдеще. Не миналото. А за нашето довиждане - днес пак град Бургас и пак поетесата Нели Вангелова с нейната „Рецепта за любов". Ето я:

 

РЕЦЕПТА ЗА ЛЮБОВ


С една шепа милувки ти замесих
Погача,
С щипка ревност и дозичка смях
Споделен,
А любов сложих много – пълна чаена
Чаша,
И накрая добавих и поглед зелен.

 

Аромат на стаена задъхана нежност,
А за вкус – килограми непресъхваща
Страст,
Капнах две – три сълзи, резен плаха
Надежда
И лъжичка мълчание, скътано в нас.

 

После дълго я пекох - цели двадесет
Години
И подклаждахме огъня с любов и
Инат.

Тази вкусна погача е нашето минало,
Настояще и бъдеще... Нашият свят!"

 

И както казваше моята учителка в първоначалните ми класове: „Каква е поуката деца?"
Според мен е : „щипка ревност и мъничко смях и още - много любов"!

 

We use cookies to improve our website and your experience when using it. Cookies used for the essential operation of the site have already been set. To find out more about the cookies we use and how to delete them, see our privacy policy.

I accept cookies from this site.
EU Cookie Directive plugin by www.channeldigital.co.uk