Здравен сайт на д-р Илия Врабчев за общуването, любовта, секса

Здравейте, д-р Врабчев! Винаги съм се възхищавала на вашите съвети и мисля, че сте помогнали на много хора. Затова сега се допитвам до вас. Аз съм на 22 г., от 2 г. имам сериозен приятел. Обичаме се много и сексът с него ми харесва. Правим го всяка вечер или през вечер. От 6 месеца обаче си имам бебенце и когато приятелят ми прави френска любов, аз не усещам нищо. Понякога не усещам и когато е вътре в мен. Нормално ли е това или причината е в мен? Предварително ви благодаря и доскоро!

Касандра

Здравейте Касандра,

Не съм отговарял скоро на такъв въпрос, но както се казва нищо ново под слънцето. Защото на много жени се случва след бременност и раждане същото като на Вас. Причината е в Майката Природа, а не във Вас самата. Така че на първо място Ви моля да се освободите от всякакво чувство за вина. Повтарям - от всякакво чувство за вина.

Не случайно нашият народ има приказката, която аз често споменавам тук. И тя е следната. Най-важното за една жена в нейния живот е да зачене, износи, роди и отчува рожба. Не знам защо, но напоследък тази народна мъдрост се забравя. Имам чувството, че днешните момичета сякаш живеят в едно сънно състояние, чието съдържание в общи линии е следното. Да заприлича или ако може да стане „Мис едикакво си"... Да завърши две три „висшо". И накрая - да има престижна кариера. Я в някоя телевизия, я в някоя модна къща, или в банка, или в прочута търговска верига. Разбира се, че ще има и престижен приятел до нея, който ако не друго поне да е известен футболист. А за бременности, раждане, както и отглеждане на бебе - дума и да не става. Изобщо за тях – това са кошмари, които ги стряскат и на сън! И изведнъж годинките минават и след това се хуква по клиники за забременяване „ин витро"! Точно затова аз моля – момичета събудете се! Иначе нацията си отива.

А за Вас моите адмирации затова, че сте станала майка. А сега би следвало да напиша няколко реда с чисто медицинска терминология, но няма да го сторя. Ще се постарая доколкото мога да избегна това.

И ето. Вижте, има в нашите организми вещества наречени хормони. Без тях не става нищо. Чрез тях ни зачеват. Чрез тях се раждаме. С тях растем и поумняваме. С тях обичаме или страдаме. С тяхната помощ се любим и създаваме децата си. Кръговратът се затваря. Но не би! Защото, когато остареем и чрез тях умираме. И който не го е разбрал досега – много е загубил. Нека все пак да се постарае и да го разбере!

Та така. При Вас самата, след зачеването Ви Майката Природа започва да се труди. За какво? Ами от девойка, вече бременна да Ви превърне в родилка най-напред. А след това в любяща майка на рожбата си. И то пак чрез хормоните. Тъй, ставате съвсем друга. Като физика, характер и психика. А в това време бъдещия Бебчо у Вас си расте. И то за девет лунарни месеца. И става бъдещият човек. Момиче или момче. Каквото дал Господ. И когато му дойде времето да се появи на белия свят и да изплаче, да поеме своята първа глътка въздух - Вашият женски организъм е вече готов за това негово пътешествие. Иначе казано матката Ви, която до този момент е неговата люлка у Вас, започва своите контракции за да се стори това негово пътуване. Но то е вече улеснено, защото вече костите на таза Ви са се разширили. А вагината Ви от полов орган вече е родов път. Внимание! Тук вече има два варианта. Единият е нормалното раждане. А другият, така нареченото „цезарово сечение". Иначе казано раждане чрез операция, което не знам защо сега се прави под път и над път. Да, но това само по медицински показания. Защото, според мен когато се ражда по нормален път болките секват когато Бебчо е вече излязъл и тогава няма по-щастливи женски сълзи на жената, която току що го е родила. Не знам защо, но човечеството ни, по-точно художниците и скулпторите, писателите и поетите, досега не са увековечили този иначе върховен момент в живота на всяка майка. Раждането. Рождеството на новия живот, което е всъщност победата над смъртта. Нека си помислят и по-скоро да се поправят!
Но независимо по какъв начин е станало раждането промените в женския организъм са настъпили. Подчертавам - пак благодарение на съответните хормони. Те са потиснали половия инстинкт в жената и са събудили в нея майчинския инстинкт. Няма лошо – за добро е. А иначе като неприятност са възможните разкъсвания на меките тъкани при раждането. Има шевове и следва период на възстановяване. На всичко там. Колегите акушери дават един период от поне два–три месеца за възстановяване след раждането. И чак след това да се започне полов живот с полово сношение. Но при всяка жена това е различно. При едни по-рано, а при други по-късно. Индивидуално е. И още – пак един хормон, продукт на хипофизната ни железа е отговорен за отделянето на кърма от гръдните млечни жлези на родилката, която вече е майка. И за да има кърма този хормон е вече в по-големи количества. Да, ама той също потиска половото желание и половите усещания. Според мен - не бива да се бяга от кърменето. Бебчо се ражда с имунитет, който в първите няколко месеца след появата му на белия свят отслабва значително. И именно кърмата му помага на Бебчо да си изготви свои имунозащитни сили. Само Ви припомням една наша приказка за юнака, що бозал 10 години или повече години. Не съм сигурно точно колко. Но е бил юнак. В това съм сигурен!
Та искам отново да Ви кажа: има време и Вие отново ще станете в леглото сексуална жена. Такава каквато бяхте преди бременността си. Че даже и повече. Няма лошо, защото Великият Мечо Пух казваше:"Колкото повече – толкова повече". Затова засега – не се отчайвайте! И продължете да се любите с приятелят си. Но подчертавам – с никакви претенции към Вас самата – за Вашата все още не събудена сексуалност, както от Ваша страна, така и от страна на приятеля Ви. Ще мине време и всичко пак ще си дойде на мястото си! Сигурен съм в това.

Но аха – да забравя за нещо много важно. А то е, че най-великият детски лекар, доктор Бенджамин Спок е на мнение, че още веднага след раждането си Бебчо трябва да спи в отделно свое легло и непременно в друга стая отделно от спалнята на родителите си. Като една от причините за това, той изтъква потискането на сексуалността на родителите му, особено тази на майка му. Аз лично Ви моля да спазите това негово златна правило. Убеден съм в тази негова правота. Ако не сте в състояние поради битови причини, то спазете поне условието, когато се любите с приятеля си – тогава да не сте в една и съща стая с Бебчо. Сама ще се убедите в това златно правило.
И накрая, ама съвсем на края се сещам и за още нещо. Това по време на моята младост се наричаше аеробика. Може и сега пак така да се нарича, макар че чувам и думата каланетика. От практиката си знам, че наскоро родили жени, чрез практикуването на тези спортове по-бързо възстановяват сексуалната си форма. Какво пречи да опитате!? Нищо!

А за довиждане с Вас, специално подбрах стихотворението на поетесата от град Варна Галина Георгиева. Нарекла го е "ЛЮБОВ". И според мен има защо. Чуйте го:

ЛЮБОВ
Пристъпвам в утринната гора-
Храм на душата.
Простира в клоните зора
Воал от чисто злато.

За вярата си диря дом
След силните дървета,
Които твърдо и без стон
Подпрели са небето.

С корени като ръце
Прегърнали земята-
Те пазят в нейното сърце
На мъдростта змията.

От клоните библейски плод
Откъсвам, за да вкуся
От опита на своя род.
Отхапвам и се уча.

Богиня виждам да сияе,
Отправям взор към нея.
Тя има много имена –
Венера и Изида, Гея.

Не искам много богове.
И рая не желая.
Като изгубено дете
От ласка се нуждая.

Откривам пристан и уют
На чувствата в гората.
Потъвам като в нежен скут
В покоя на тревата

Целувам топлата земя,
Заравям длани в нея.
Знам вече съм си у дома
И през сълзи се смея.„

А къде е любовта? В нас самите, когато сме сред Природата. Не Ви ли казах – тя прави всичко в нас. И не иска нищо друго от нас освен Любов!