Здравен сайт на д-р Илия Врабчев за общуването, любовта, секса

Докторе, ще ви кажа направо какво ми се случи. Влюбих се в бисексуален колега. Призна ми го от самото начало, че има връзка и с мъж, но много обича и мен, дори иска да му родя дете. Как така, д-р Врабчев, може да има хора, които да харесват и мъже, и жени? Иначе аз адски го обичам. Ужасно ми е гот в леглото с него.

Весела

Здравейте Весела,

Казано е: „Свят голям - хора всякакви". Демек - различни сме. Много сме различни. Дотолкова различни, че чак не ни се вярва, че е така.. ..като палитрата на художника.Там цветове всякакви – силно червено и черно, топли - зелено и жълто, студени – синьо и бяло и така нататък. Че има там, в тази палитра, още и нюанси – цветове не точно определени. А малко така загадъчни, преливащи един във друг. Гледаш го – ужким жълт, прелива към оранжево. Даже ти се струва, и че е малко зелен... Така сме и ние хората – като цветовете на тази палитра. Творецът - само Той избира цвета на всеки един от нас. И сме такива от раждането си та чак до сетния си час. Ех, разбира се, че родителите ни доста се стараят, докато сме деца, да ни „пребоядисат" в други цветни тонове, които им харесват на тях самите. Обществото, в което живеем - също. Пък и ние самите доста се мъчим понякога с тази наша цветност, когато тя не ни харесва. И не рядко всуе се стараем да я променим. Но не би! Човек е такъв какъвто е ! И лично той е винаги щастлив когато е той самия. И харесва себе си, такъв какъвто е. А дали другите го харесват или не – това си е лично тяхна работа, която не го касае. Това е!

По отношение на нашата човешка сексуалност нещата стоят горе-долу така. И как ли не се мъчат колеги сексолози всякакви,че даже и психолози и социолози да сложат нашата човешка сексуалност в точно определени рамки. Тоест в точно определен цвят. Както се казва: „Прости им Господи – те не знаят какво вършат"! По-точно – какви ги вършат! И по телевизионни канали и по останалите медии - тръбят едно и също.Този или тази е такъв или такава. И готово. Що не вземем тогава да се гласува закон в личните ни карти да се впише задължително кой с каква сексуалност е. И пак готово. И така срещат се двама харесват се и следва показване на личната карта. Там, ако е написано едно, а в другата карта друго - чао, не сме един за друг. Може и още – на шията на всеки един от нас да виси табелка,на която да е отразено – кой с какви сексуални предпочитания е. Това май ми"харесва„ повече. Не знам!

Вижте, Творецът ни е създал двата пола за да му помагаме. Демек – работата му да е по-лесна. Как? Много простичко и лесно. Раждаме се момчета и момичета. Дотук добре. Идва пубертета и съзряваме. Съзряваме телесно. Съзряваме и психически. Ставаме мъже и жени. Вече зрели и самостоятелни хора. Дотук е още по-добре. И харесвайки се един друг и привличайки се един друг, влюбваме се, заобичваме се. Толкова много,че не можем да се търпим отделно.Така любовно сливаме телата си /а понякога и душите си / и хоп готово! Готово я – ето я рожбата на това привличане. Нашата рожба, която Творецът създаде чрез нашето любовно общуване. Възтържествува Природата в нас. Възтържествува обичта в нас. И в краен резултат – живота продължава. Така – всичко е О.К.!

Но ... но и в тази наша човешка сексуалност има и хора – различни от нас. И причините за тази им различност, събрани и изброени заедно са по обем като един телефонен указател. Да –толкова много са и физиологични и психични. И вродени биологично и придобити социално.

И това е факт, който не е от вчера . Имало го е и ще го има. Тези хора са част от нас. И мъже и жени. Аз лично не съм против тях, тъй като до болка ми е позната тяхната вътрешна душевна трагедия. Да, за съжаление те са инакви и независимо от това колко е толерантно обществото в което живеят, щат не щат изпитват душевната горчилка на тяхната инаквост. Но пак казвам, ненавиждам медийната днешна направо казано пропаганда за да се превърне в мода тяхната инаквост! Това НЕ!

А сега лично за Вас самата. Да има и такива мъже и жени. Бисексуални. Срещнали сте в живота си с такъв мъж. Чест му прави, че не е Ви излъгал за неговата сексуална същност. Чест му прави – защото в лъжа не се живее. А и една човешка връзка – в никакъв случай не бива да започва с лъжа. Рано или късно истината идва и тогава бедите наистина са опостушително ужасни.

Много добре знам,че сега очаквате от мен подходящия за Вас мой съвет, въпреки че много добре знаете вече, че аз лично съвети не давам. Винаги съм бил и сега ще си остана верен на себе си. Много държа на това което се казва личен избор. Думата личен е съществената. Ключът! Защото само ти, която си всъщност своето АЗ. Само Ти и твоето АЗ в теб следва да прецени твоето лично решение за твоя живот занапред. Аз самият не се безпокоя за правилността на избора Ви. Защото виждам,че дълбоко у Вас има обич. Защото няма нищо по-хубаво в този наш човешки свят от обичта. Има ли я - тогава винаги изборът ще е правилен!

Много съм Ви задължен за искреното Ви писмо до мен. Много Ви благодаря. И Ви моля към тази моя благодарност да чуете и стихотворението на поетесата Дима Политова от град Пловдив. Перото и е много любовно. Ето го:

ТЕМБЪР

Когато чуя гласа ти
Новоизлюпени мравки
Плъзват
Близват топлата влага
В слуха мравучат.....
Никой не изрича
Името ми
Като теб...
Чуя ли го-
Настъпвам стремената
На буен кон
Преминава весела вода
И пита
Облечена или гола е
Душата
Има ли място там
За някой
С топъл тембър
Името да ми изрича.....
На буен кон"

Написано е точно, по женски. Но много истински разкриващо една обич разцъфнала след топлата мелодия на мъжкият глас. И чудо– само тази тембър, а не нещо друга е достатъчно силно за да я има любовта на това момиче.