Чувства или разум? ПДФ Печат Е-мейл

 


 

Тежък е животът ми, д-р Врабчев. Обичам много приятеля си и с него правехме невероятен секс. Само че той се хвана със сериозен бизнес, започна често да пътува, докато накрая изчезна за около 4 месеца, без да се обажда къде е. Страдах много, бях и с други мъже, но с никой от тях не се почувствах така добре в леглото, както с приятеля ми. Преди две седмици ми звънна, че се е прибрал в България, видяхме се, любихме се и аз пощурях от кеф. Сега той ми иска прошка, че ме е изоставил заради бизнеса, а аз не знам какво да правя. На кое да заложа – на чувствата си към този мъж, или на разума, че щом веднъж ме е изоставил, пак ще се повтори?

Пепа

 

Здравейте Пепа,
Както казват някой водещи на предавания в някои телевизии: "много интересен въпрос"! И още, както казва един водещ, чието малко име е „професор": "чудо невиждано „!

А аз бих казвал – нито е чудо, нито е кой знай колко много интересно. И още бих казал: нито са чувства, нито е разум! Запомнете това драга моя, запомнете го завинаги! Тук при Вас и Вашия приятел има само едно и единствено нещо. И то се нарича съдбовна предопределеност. С две думи казано "родени един за друг". Че като как Майката Природа или Дядо Боже сторват това, тази предопределеност за този мъж и за тази жена? Някой го наричат химия в любовта. А други - биохимия на любовта. Добре де, няма да влизам в спор с тях. Но все пак ще припомня, че в химията или в биохимията има химични съединения с предварително определени валенции. И ако валенциите на две от тях съвпадат толкова много, то връзката между тях е съвършена. В Природата това се нарича генна предопределеност. Сиреч – родени един за друг. И ако този мъж и тази жена имат невероятния късмет врабченцето на успеха в любовта, да кацне на рамото и на двамата - тоест да се срещнат и намерят, то те стават невероятните любовници един за друг. И любенето помежду им отваря за всеки от тях рая на земята. И това го могат винаги когато се любят те. А с никой друг това не става. Както той с други жени, така и тя с други мъже. Не става, защото магията се казва –родени един за друг. Това е. Друго няма.

Но има и още нещо. И то много важно. Ако те двамата по тази или онази причина изпуснат пиленцето на тяхното вълшебно щастие да отлети, тоест по една или друга причина се разделят, то и двамата вече, искат не искат слизат в ада на нещастието. И за това такива партньори би следвало много да внимават за това тяхно пиленце. Да пазят любовта си от раздели!

Примери ли ? Колкото искате: Елена и Парис, Жулиета и Ромео, Дездемона и Отело, Офелия и Хамлет, Жозефина и Наполеон, Лора и Яворов. Страстна Любов и жестока Смърт. А защо смърт, а не любов. Защо?

Разбирам добре притеснението Ви, че пак може да има раздяла помежду Ви. Преди да продължа се сещам за едно едничко нещо. За една песен на групата Ел Зет, изпълнена невероятно хубаво от солистката на тази група Силвия Кацарова. Припева на тази песен, цитирам по памет, бе :" Обичам те, обичам те....тази вечер ..."! Ако не се сещате за тази песен, то я потърсете в Интернет или помолете някой, който я знае да Ви я изпее. А още по хубаво е да я намерите записана на диск. Защото Ви моля тогава да я чуете поне няколко пъти. Това, защото тези няколко слова, кой знае защо сме ги забравили днес. И защото сме ги забравили вече не ги казваме изобщо. Велика грешка. Не на изразите: „много яко, много се кефя, да бе да, верно „..! ДА на вълшебните думи:
ОБИЧАМ ТЕ, ОБИЧАМ ТЕ, НЕ МОГА БЕЗ ТЕБ...ОБИЧАМ ТЕ!

Ако не ми вярвате, то поне ви моля да ги казвате на Вашия любим не всеки ден и не всеки час, а всяка минута, дори всяка секунда. Това е моето лекарство за Вас. Защото ви желая от цялото си сърце да бъдете щастлива с приятелят си завинаги!

И няма как днес за довиждане да не добавя едно вълшебно любовно стихотворение написано от този страхотен поет и млад мъж от Лясковец – господин Красимир Монев. Вижте го:

АНГЕЛ МОЙ

Знаеш ли колко боли ме, когато
Толкова много далеч си от мен.
Как съм сърдит на съдбата, която
Тъй те краде - ден подир ден.

Знаеш ли как със ръка на сърцето
В обич кълна се и вярност една...
Да, аз кълна се във нещо, което
Ти си любима и нежна жена.

Помниш ли с колко любов те целувах
Вплел във косите ти топли ръце;
Как в очите ти влюбено плувах,
Как ти предложих самотно сърце...

Тук си, до мен дори само гласа ти
Чувствам, усещам дъха ти,
Страстта;
Даваш ми огън, копнеж, нежността
Ти
И ме спасяваш от таз самота.

Ангел си, знай обожаван, жадуван;
Огън, зеница, сърце и копнеж....
Ти ми помагаш да съществувам,
Ти си единствено моя стремеж!„

 

Какво друго? Освен пак да повторя вълшебните думи: "ОБИЧАМ ТЕ, НЕ МОГА БЕЗ ТЕБ!".

 

 

We use cookies to improve our website and your experience when using it. Cookies used for the essential operation of the site have already been set. To find out more about the cookies we use and how to delete them, see our privacy policy.

I accept cookies from this site.
EU Cookie Directive plugin by www.channeldigital.co.uk