Здравен сайт на д-р Илия Врабчев за общуването, любовта, секса

Малко ме е срам да напиша тези редове, но ще го направя. Приятелят ми явно си пада по по-грубия секс, а на мен това не ми харесва. Определено ме възбужда, но после, когато усетя болка, се отдръпвам, а той се сърди. Говоря за това, че когато свършва, не се усеща и ми стиска силно ръцете, до посиняване, заклещва ми краката да не шавам, а после и те ме болят. Понякога пък от страстните му целувки устата ми е синя дни наред. Не знам как да го укротя. Като че ли е някакъв насилник.
Веселина, 23 г.

Здравейте Веселина,

И така. Отварям „Синонимен речник в съвременния  български книжовен език". Чета там думата НАСИЛА. И срещу нея пише – „принудително, насилствено, с потъпкване на волята на някого, въпреки съпротивата и нежеланието на някого, и то със заплаха и груба сила".

Разтварям сега класификацията на болестите на Световната здравна организация. Глава –психически и поведенчески разстройства. Чета АЛГОЛАГНИЯ, от алгос - болка. Садизъм – предпочитание към сексуална дейност, която включва причиняване на болка, унижение, принуда с цел да предизвика сексуална възбуда в извършителя/насилника, след това удовлетворението чрез насилствени действия, причиняващи болка и страдание.

Знае се, че любенето при нас хората има двете страни на една монета. Едната е продължаването на живота ни. А другата – хедонистичната, сиреч чувствената.  Да дадем за да получим УДОВОЛСТВИЕ, когато се любим с любимия ни или любимата ни. Точно затова в любенето ни всяко насилие е изключено. А камо ли да причиним болка и страдание! Също е изключено и немислимо. Затова в сексологията, като медицинска специалност има едно златно правило. И то гласи: В секса, като условие номер едно са: желанието и съгласието. Когато ги има и двете – всичко е ОК. Следващото златно правило е: Какво си правят двама в любовното си ложе, е лично тяхна работа. Но стига единият да не уврежда другия физически и психически. И ако има желания при единия партньор, но няма съгласието на другия – това вече на медицински език се нарича патология, а в наказателното право –ПРЕСТЪПЛЕНИЕ. Точно така, защото се нанасят физически и психически рани. А какво да кажем – когато човешкият живот на другия е вече в опасност. Точно на тази тема един български писател и общественик, Богомил Райнов написа своята студия озаглавена „Ерос и Танатос". Можеше и да се казва –Любов и Смърт. Но той си има своето авторско право за заглавието. Основното (ако не ме лъже паметта) не винаги може да има само обич. Но понякога Ероса може да бъде следван и от Танатоса. За това писателят е посочил доста примери в поезията на поети, пишейки поезия за любовта. Всъщност и татко Фройд е писал в своите студии на тази вечна тема. За любовта –като изграждащ процес и смъртта като разграждащ такъв.

В моята практика съм се срещал с какво ли не. Говоря за насилието в секса. Има и такива люде, които го избират съвсем съзнателно и нарочно. Няма да се впускам в подробности, но ще кажа че има и мъже и жени, които пък изповядват реципрочната сексуална девиация. Мазохизма. Те без да изпитат болка и страдание не могат да получат сексуално задоволство. И в края на краищата –  ето ги тези две групи – садисти и мазохисти. Никога няма да забравя човешката и бащинска мъка на човек, който загуби  първородния си син, след като този му син е практикувал така нареченото задушаване при полов акт. И там границата между получаваното удоволствие и смъртта е само няколко милиметра и секунди! Ще повторя пак – Ерос и Танатос.

И сега моят призив към младите – Деца, моля ви, пазете се! Помните ли онази детска приказка „От играчка – плачка". Да, ама плачката понякога е и трагедия. Никога не забравяйте това!  Никога! Справка – зачестилите напоследък убийства на млади жени. още момичета. И то след като са правили секс. Не разчитайте на приказката „Точно на мен ли ще ми се случи"! Не разчитайте! Пазете се!

Та това в общ план. А сега конкретно за Вас самата. Не разбирам, ама никак не разбирам защо Вие срам? Защо? Та тук няма  причина за това. Има само опасения. Защото самата сте обект не само на силни чувства, а на насилие. И то насилие съвсем реално, когато се любите с приятеля си. Разбира се, че има мъже и жени, които обичат по един своеобразен начин. Тук има малко по-силни прегръдки и малко по-силни сладострастни целувки. Но само толкова. Не се стремят към болката. По-точно болката отсъства. Няма я. Но когато вече я има тази болка – тогава нещата излизат от обикновеното. По-точно, стремежът да господстващ над партньорката си и да я владееш физически и психически, като тя страда, вече не е любов, а болест. Да не кажа –престъпление.

Това Ви го казвам за да си помислите малко. Дали да продължите тази си връзка. Ако все пак чувствата към приятеля Ви надделяват, то разговорът с него се налага от само себе си. Темата е, че го обичате и не заслужавате насилие от негова страна. Нито капка насилие! Затова, ако той иска може да  посети сексологичната консултация. Помага се. Помага  се обаче, ако се помага на време. Иначе – не се лъжете повече! Казвам, че изборът занапред си е само Ваш!

Смятам до тук всичко е достатъчно ясно. И затова пристъпвам  към моето довиждане. Ще го сторя заедно с поетесата Зоя Василева и с нейните:

ГОРЧИВИ ДЪЖДОВЕ

Внезапен дъжд площада прекоси.

Протяжно по витрините прозвънва .

Отивам си от теб. Не ме търси.

Заклевам се, че ще ти се присънвам.

Открадната, потайна, на бегом,

Завързана, неповторима, грешна –

Каква любов оставихме без дом!

Бих я познала, само да я срещна.

Прецапваме внимателно калта.

Не питай нищо мили мой. Не зная.

Сега със теб сме две палта,

Които се изпращат до трамвая.

В услуга на развръзката – вали,

Разсича на тирета тишината .

Все пак така ужасно ме боли,

Че тялото отскача от душата.

Бих казал великолепно, но и мен ме заболя. Не обичам разделите и горчивите дъждове. И затова се питам и продължавам да се питам: Кой от Вас драги мои читатели ще пусне онзи топъл дъжд на любовта с прекрасната пъстроцветна дъга на любовното щастие под него. Кой? Или по-скоро - коя?

 д-р Илия Врабчев, сексолог-психотерапевт