Всяка нощ еротични фантазии ме разлюляват ПДФ Печат Е-мейл

 


 

Малко странно ще е писмото ми, но с никой не мога да споделя това, което ме измъчва всяка нощ. По-скоро ме е страх, че напоследък жена ми почна да ме подозира. И то с право. Ето за какво става дума.
Преди година случайно попаднах на филм по телевизията, дори не му помня името, но еротичната сцена и до днес е пред очите ми - актьорът нежно разсъблича жена, която стене от удоволствие и възбуда. Тя го целува, гали го навсякъде, вие от екстаз. Едва ли има мъж на земята, който не би искал такава жена до себе си. Това е ясно. Друго обаче не мога да разбера. Защо образът на актрисата ми се запечата дълбоко в съзнанието и всяка нощ се появява в сънищата ми.
Със съпругата ми нямам никакъв проблем – любим се редовно и бих казал, качествено, уж нищо не ми липсва, но сцената от филма ме разлюлява. Дори буквално – жена ми твърди, че все по-често се въртя в леглото, не спя спокойно, а като се събудя, съм възбуден. Естествено, тя намазва. Не че ми е зле, но не бих искал да се будя от еротични сънища. Все пак не съм тийнейджър, мъж на 36 г. съм.
Ако д-р Илия Врабчев може да ми даде отговор защо се получава така, ще му бъда безкрайно признателен.

Христо, 36 г.

 

Здравейте Христо,

Малко ме затруднихте в моя отговор на писмото Ви до мен. Защото както се казва на медицински език тук симптоматиката е много образна и с доста подчертана причина. Важното е да успея да разделя  плявата от зърното. Не съм сигурен че мога да бъда достатъчно  перфектен в отговора си до Вас от гледна точка на психологията, но ще се постарая да опитам и ще го сторя. Защото човек ако не опитва и не прави нищо, то тогава за какво живее?

Винаги съм казвал, че сексът не е между бедрата ни, а между ушите ни. И не само аз, а всички колеги сексолози по света. И така ще бъде во веки веков. И всички ние визираме главния ни мозък. Та той е седалище на централната ни нервна система. И още, на психиката ни. А тя включва – съзнание, разум, воля и емоции. Иначе казано – тук се будим и заспиваме. Тук разсъждаваме, разбира се за нас самите, кое е добро и кое е лошо. Тук се влюбваме и обичаме. Но тук и страдаме. И тук ни боли, понякога много. Но понякога много се радваме. Какво да се прави – емоции, добри и лоши. Дай Боже повечето да са добри. И най-важното тук са възприятията ни за това, което се случва с нас. И то пак е – добро и лошо. Както пееше преди време певецът Георги Христов песента за черно и бяло. Искаме, не искаме е така. Но понякога това, което сме изживели наяве, се отпечатва във нас. По-скоро в психиката ни. И от там потъва в онези дълбини, които някои, кой знае защо, наричат подсъзнание. Може би са прави. Не знам. Но благодарение на многогодишната ни практика съм се убедил и знам много добре, че така наречената ни памет е много избирателна, излиза наяве, а както е при Вас самия – понякога насън това, което сме преживели преди това и ни носи добро настроение, задоволство и най-вече щастливо преживяване. А след това искаме - не искаме, то винаги напомня за себе си. На кого? На нас самите. Като е при вас – хубавото преживяване от  любовните сцени на този филм се отпечатал в съзнанието, а може би има и съответният отпечатък и в подсъзнанието Ви. И от тогава насам не ви дава мира. Всъщност иска себе си. Това напоследък, не знам защо, но го наричат с една дума – идол, а на английски (видите ли) звучи – айдъл. Няма лошо, защото в нашата човешка природа искаме, не искаме се стремим към съвършеното. Съвършеното за мен. Защото за друг същото това съвършено може и да не е. А аз бих  го нарекъл мечта. Ето това е! Да търсиш, да намираш и да осъществяваш мечтите си. От това по-хубаво няма, или както казва нашия народ „Здраве му кажи!".

Не, не си фантазьор. Защо смятам така? Ето две-три думи от речника за чужди думи в българския език. Фантазия - въображение, странност, каприз, хрумване, понякога , подчертавам понякога и мечта. А сега – какво пише за думата фантазьор. Човек със силно въображение, несериозен човек.

Ето защо не съм съгласен, че си фантазьор. Ти просто имаш една мечта. И забележи – една неосъществена мечта. И това което много те е впечатлило в онзи хубав филм е следното. Първо – онзи начин на любене на главните герои във този филм. Кажи ми – сега какво показват филмите по телевизиите и в кината. Нищо, ама нищо такова. Показват – да ме прости Господ, едно единствено така нареченото чукане. Отврат, отврат – защото и при животните го няма това.

Второ как актрисата, като партньорка в тази любовна сцена от филма върши нещата. Сигурен съм, че ги върши както никой мъж даже и не може да си представи и в най-горещите си фантазии. А защо точно нейния еротичен образ те е впечатлил толкова много. Цитирам те: "Тя го целува, гали го на всякъде, вие от екстаз".  И още твои думи: „Едва ли има мъж на земята, който не би искал такава жена до себе си!". Да, това са твои думи, а не мои. Разбери, приятелю, че това са думите ти, които определят случващото се с теб. Сънуваш актрисата, като жена с която копнееш да изживееш онази любовна сцена, между един мъж и една жена, която както се казва е върхът на сладострастието. Да ама наяве – имаш настоящата ти съпруга. Ето ти го вътрешния ти конфликт. Казваш, че се любите перфектно със съпругата ти. Не ти вярвам! Перфектното за теб е във видяното във филма и в неканения за тебе еротичен сън. Защо ли си мисля, че не би поискал да имаш същото такова преживяване в любенето със съпругата ти? Считам, че точно това е необходимото за теб!

Да, ама те е страх. Много те е страх. Ако изведнъж поискаш това от жена си. Разбирам те, но не е необходимо да го поискаш изведнъж, защото така можеш да пожънеш конфликт. Казвам ти го в прав ред. Опасяваш се да не я нараниш, с това че я считаш, че не е добра любовница в леглото.  И си прав.

Но има друго. Никога не е изтъркано правилото, златното правило, че съпругът е своеобразен учител на жена си в любенето. Но стига това да става с такт, търпение и много обич. Повтарям,  такт търпение и много обич. Това жената се отпуска и е склонна да направи какво ли не, за да зарадва и ощастливи мъжа до себе си. Да ощастливи мъжа до себе си.

И така приятелю, опитай с тази моя рецепта. Повтарям – с такт, търпение и много обич и нежност. Но и с много човешка топлина. Няма начин сънят ти, който кой знае защо те измъчва,  да не стане наяве. Тогава, сигурен съм в това, този  сън ще се промени. Или ще го няма изобщо. Или вече ще сънувате жената, с която наистина сте изживели  онова въжделение.

А то е любовни ласки, навсякъде изпъстрени с любовния стон на задоволство, вече и на двамата партньори. На Вас и съпругата Ви. Както се казва, може да звучи невероятно, но ще бъде факт. Пожелавам Ви го от сърце.

А за днешното довиждане избрах любовен стих написан от поета Марко Недялков:

 

 
„Сега разбирам, колко си красива,

Къде съм бил до тоя ден, къде!

Навън спокоен залез се разлива,

Гори в стъклата  златното  перде.

Гориш и ти в ръцете ми,

Ще падна

От удара  на своето сърце.

На чувствата  вълната безпощадна

Облъчва сякаш  моите ръце.

В очите  ни неистов пламък светва

Лежи дланта ти в мъжката ми длан.

А залеза  с вълшебната си четка

Рисува  ни на звездния  екран!

 

Защо ли си мисля, че любенето ни ще бъде това, което си го направим самите ние. И ако го направим така, че да бъдем щастливи в него, то непременно ще го сънуваме. И двамата.

 

 

 

 

 

 

 

 

We use cookies to improve our website and your experience when using it. Cookies used for the essential operation of the site have already been set. To find out more about the cookies we use and how to delete them, see our privacy policy.

I accept cookies from this site.
EU Cookie Directive plugin by www.channeldigital.co.uk