Нова тръпка ми трябва ПДФ Печат Е-мейл

 


 

Семейна жена съм, на 34. С мъжа ми нямаме проблем в леглото, но напоследък усещам някаква рутина. Знам, че д-р Врабчев е отговарял на подобни теми, когато прозата и скуката се настанят в леглото. Затова следя редовно рубриката му и доколкото мога, измислям нови пози, нови места, правя понякога и по-цинични неща, само и само той да не си потърси друга жена. Ама като че ли вече се изчерпах. Ако ви кажа какви и колко неща сме опитали, ще се изчервите от срам. Усещам обаче, че ми трябва още някаква тръпка, но не знам каква... Моля за някаква идея, която да не е свързана с пози, места и забранени неща. Опитали сме всичко. Ще ви бъда благодарна.
Биляна

 

Бързам веднага да кажа: Моля Ви, ама това за дето би следвало да се изчервявате от срам –моля Ви избийте си го от главата! Тъй като нашата човешка съдба е да търсим винаги онова, което ни трябва. И то не е срамно. Понякога на мен много ми коства, ама адски много усилия , да се сдържам, когато се обявяват органи от нашите човешки тела, мъжки и женски, за срамни. Даже и любовното ни полово общуване – също е срамно. Как така и защо ? Ами ако не беше това общуване как щеше да се продължава живота. Макар и да има сега някаква си епруветка а да помага на тези, които имат здравни проблеми за да родят рожбите си, и при тези хора е необходимо много, ама много както взаимна обич, така и обич след това и към рожбите си, независимо от пътя, по който са дошли на бял свят. Независимо. Децата са на тези, които са ги отгледали и възпитали. Защото са дали не част от себе си, а всичко от себе си  на тези си рожби. Извод: без обич и то взаимна нищо хубаво не става в този наш човешки свят, в този наш тъй кратък човешки живот. Старите казват „Дърво без корен", сиреч без другарче в живота. Някои ще кажат „Ама не е така". Не сте прави – точно така е. Човек, ако има до себе си жена, която го обича и гледа децата му. Точно това е дърво с корен. Него никакви бури,  несгоди и кризи не могат да го сломят. Никакви. Даже напротив – от тях този мъж излиза по-силен и по-закален.

А какво е тогава любовното полово общуване? Едно едничко нещо, което Майката Природа ни е дала за да ни бъде хубаво на този иначе, да кажем понякога, горчив наш свят. Но само дала. Защото пътя към взаимното удоволствие иска усилия да се намери. Понякога  е много лесно. Но понякога, и то нерядко, е много трудно. И усилията за това изморяват. Но все пак се случва , тогава , когато най не очакваш самото удоволствие те намира. Божа работа как го прави. Но лично аз сега коленича пред Вас и ви целувам ръка. Защото го заслужавате. И затова ви моля да не спирате на средата на пътя. Моля Ви. Не спирайте!

А сега няколко мои изречения за ретроспекция. И ви моля –да не ми се разсърдите. Просто за малко ще погледнем назад във живота Ви. Но това е необходима все пак за да тръгнем от някъде. Но ще тръгнем и в никакъв случай не ще се връщаме назад. Имам една мисъл и тя гласи така – човешкият ни живот е като реката. А реката върви само напред. Назад не се връща. Но спре ли – става блато. И така. Уморена сте от търсенето на хубавото в половия си живот със съпруга  Ви. Прекрасно Ви разбирам. Ала защо това? Струва ми се, струва ми се, че сте станали жертва на един ритуал – който може да се нарече Рутина. Сиреч откриваме нещо за себе си. И го правим след това  точка по точка. Какво ни липсва. Една дума само, но много ВАЖНА. ИМПРОВИЗАЦИЯ. Същото е и в онзи музикален жанр, който обичам много – ДЖАЗ. Да джазовата музика. Вярно е, че има предварително ноти за пиесата, която музикантите ще изпълнят. Но това е основната тема и толкоз. Изсвирва се темата и след това  започва магията. И тя се нарича пак също – импровизация. Всеки джазмен там импровизира със своя инструмент и внася такива нюанси към основната тема, че шапката да ти падне. Прекрасно, но не съвсем. Защото следващия път тези джазмени пак  ще свирят същата тема, но импровизацията на  музикантите днес е съвсем друга и няма нищо общо с вчерашното им изпълнение. Точно за това всяко изпълнение на този оркестър на тази или онази мелодия е неповторимо. Днес е така, а утре по–така. И не само не омръзва, а те кара да го желаеш пак да го видиш, да го чуеш и съпреживееш. Съпреживееш ли казах? Ами да, всяко хубаво нещо си иска съпреживяване. От любимия човек до теб. Защото съпреживяното е основата пак да го пискаш. И днес и утре, че и още по–утре. Важното е да има импровизация. Тоест в рамките на нотите на мелодията да влязат и неща, за които дори и не сме мислили, даже и не сме мечтали! Даже ...

Но това в общ план. А сега конкретно за Вас самата. Благодаря Ви за доверието Ви към мен. Това за мен е нещо много. Не може да се обясни с думи. Не може. И сега започвам с това, от което се нуждаете. Според мен и двамата. От почивка. Почивка, ама за кратко. В рамките на две – три седмици. Не повече.И най-вече почивка в любенето Ви. За горе долу –същото  време. Като вариант – Вие или той ,а може и двамата – някъде на екскурзия за няколко дни. Но подчертавам – поотделно. И само за няколко дни. Но при едно условие – след взаимно съгласие и разбиране. И това съвсем не значи, че всеки от вас да хукне да си търси нов партньор. Съвсем не значи и аз даже и Ви го забранявам. Ако и двамата ми дадете дума за това –ще продължа нататък. Вижте защо искам това. Защото народът ни казва – очи ,които не се виждат се забравят. И още – дългите раздели убиват любовта, а кратките я възпламеняват отново. И още, още – когато човек макар и за миг няма нещо до себе си, което е било цял живот до него –точно тогава го оценява отново, като значимост за себе си.

Може би ми да кажете – ама ние много пъти сме били разделени един от друг за кратко. Може, ама този път е за съвсем друго. Казва се, макар и вече този израз малко да е изтъркан – презареждане. Презареждане у мен и у него. Как ли? Ами да си помечтаем малко един за друг. Най-напред ей така. А после за това като как ще се любим като отново сме заедно. Няма лошо. Защото няма да се уморя – да казвам за любенето би следвало да се мечтае. И двамата да си мечтаем. Още щом се събудим сутрин. А вечерта уморени от любенето да си кажем като как сме си мечтали сутринта и тази си мечта съм си я изпълнила, като импровизирах преди малко. Същото като в джаз–пиесата. Същото. Тогава хем е същото, хем не е точно същото. Ето началото. Това ще ни накара пак и пак и пак .. и никога няма да ни омръзне....защото е нещо като джаз  в любовта ни. И тогава – нищо друго няма значение... Нищо друго. После само от нас двамата зависи да сменим джаз пиесата. Но и там ще импровизираме. Нали ?

А за да не съм много, много хартиен и голословен – някак съвсем случайно, може би, въпреки че много философи казват, че в този наш човешки живот случайни неща няма, срещнах се с едно любовно стихотворение на поетесата Ружа Матеева. Не знам защо, но тя си го е озаглавила така „Ако бях,  ако беше ..."

И знаете ли каква мисъл е цитирала преди стиховете си? Ето я: "Човек винаги се стреми към това, което му се изплъзва", авторът й е Милан Кундера.

Ето го  самото стихотворение:

 

„АКО БЯХ ...

Ако бях малко по-лекомислена,

Ако нямах спирачки от чувства,

Ако бях с гладък гръб ....като пистите,

Ако бях без ръце – да те пусна.

Днес навярно би слушал гласа ми

Като звук от бръмчащ телевизор,

Щях да бъда безцветно оскъдна,

Ти – с  емблема: "Затворено. Влизай!"

Щяхме, щеше ... съдба, орисия!

Пък понеже все дълго премислям,

По гърба ми нанадолнище вие,

А ръцете ми знаят да стискат.

Днес не съм оглушал телевизор.

Ти не си етикетен. И тръгващ.

Обичта  е в живяната липса.

И......в това , дето  все се изплъзва."

 

И  е  хубаво, ама не чак дотам. Защото можем да си го помечтаем най-напред и само от нас зависи мечтите да станат реалност. Това в джаз музиката освен импровизация се казва  суингиране. Свириш основната мелодия и същевременно импровизираш така, че вече си в рая. И то жив все още! И Господ (да ми прости, че го споменавам) е затаил дъх и те слуша. А около вас само звезди! И небето е толкова синьо. Синьо - любимият цвят на джазмените. Ех, защо, ...защо не съм малко по-млад. Защо? Но слава Богу, аз се постарах на младини – и моето вино си го изпих. И така – мечтайте и импровизирайте! Това е!

 

 

 

 

 

We use cookies to improve our website and your experience when using it. Cookies used for the essential operation of the site have already been set. To find out more about the cookies we use and how to delete them, see our privacy policy.

I accept cookies from this site.
EU Cookie Directive plugin by www.channeldigital.co.uk