Здравен сайт на д-р Илия Врабчев за общуването, любовта, секса

Здравейте, д-р Врабчев! Дано ми помогнете да смъкна от плещите товара, който усещам напоследък. Имам много хубава връзка с Дамян, живеем заедно от 2 години, но от 2-3 месеца той започна да ме разпитва с колко мъже съм била преди него. И какви са били те. Понякога ми се иска да му разкажа всичко, не искам да имам тайни от него, но как да му кажа истината – че във всички мъже (може би 10-15 за моите 30 години, една от които беше дълготрайна връзка) АЗ бях влюбената, Аз ги обичах, Аз си ги избирах. Той едва ли ще разбере, че за мен не бройката е важна, а стойността на мъжа. Не смея докрай да му призная всичко – може да ме помисли за лека жена, макар че не съм на 18 или 20 години. И още по-лошо – как да му кажа, че аз съм обичала тези мъже? Как ли ще прозвучи това в неговите уши?

Габи

Здравейте Габи,

Ама, чакайте малко. Защо това? Защо? Днес, буквално днес живеем във време на една хуманна социална сексуална ситуация. В половия ни живот, в сексуалната ни практика, когато нещо не се получава, да имаме възможността да сменим партньора си! Това вече е правило, а не другото... Другото е вид частна собственост. Даже някои люде от нас искат не само да е частна собственост, но и задължение до гроб. Сиреч едно сексуално робство. Ето това е проблемът! Това е! И то е от край време. Милион пъти съм го казвал досега. И пак ще го кажа. В любенето има само партньорство, а не частна собственост, не притежание. И няма никакво значение какво е било преди. Ама няма... Защото какво е човек, когато не търси и не намира това, от което се нуждае цял живот...? Превръща се в една безличност . Точно така, в една безличност, която сама се захвърля, в края на краищата, край кофите с боклук. Не ми вярвате?! Може, ама се огледайте малко и около вас самата... И ще видите, че съм прав. Ще видите и мъже и жени, които сякаш са на сто години, а са само на тридесет или четиридесет. И треперят. Много треперят, само да зърнат нечий човешки поглед... много треперят. И не само да зърна, а и да разменят с някого и една човешка дума... Да разменят... да си кажат. Ама не става. Ама не се случва в този наш забързан, ама много забързан живот. И са много нещастни, защото са самотни. А са самотни, защото са се отказали да търсят.... Чакат, ей така врабченцето само да дойде и да им кацне на рамото. Ама не знаят горките, че всъщност са изпуснали всички възможни влакове. И няма как, на самотната им гара наречена и то с главни букви, САМОТА, да светне така чакания зелен светофар и да пристигне поне последния за тях така желан влак! А вече не става! Не се случва.. Защото искаме или не искаме след нас растат все нови и нови поколения. И то млади и хубави. И те не търпят конкуренция и не чакат. А си вземат! Вземат и хич не се съобразяват с това или онова. И най-важното – не са придирчиви. И хич не се тормозят - от това – дали си била и с колко си била, и с кои си била... Ама хич... Сякаш са по-мъдри от нас.... И наистина според мен са по-мъдри... Защото знаят великолепно, че важното е не какво и било преди, а сега. Сега с кого си ти? И искаш ли това наше сега да продължи... Ако не искаш, просто е – ЧАО! Ако искаш остани до мен, за да сме заедно! Като мъж и жена – заедно. И като секс-партньори – пак заедно. Тогава нашият съвместен живот тече хубаво. Въпреки нерадостите и трудностите в него. Но когато сме заедно – винаги ни е по-леко, сто пъти ни е по-леко, от това да сме самотни.

Точно за това лично аз, когато вървя по улиците, умирам от радост, защото виждам млади и не само млади хора да се държат за ръка, както дечицата в детската градина. Умирам от радост, когато същите те се целуват и се наричат с най-нежните имена. Ех, колко е хубав света тогава! Колко е хубав! Няма значение дали е студена зима или горещо лято. Защото нашата, човешка любов едновременно стопля и охлажда. Голяма и велика магия е тя. И най- важното – да я има винаги у нас! Най-важното! Иначе и зимата и лятото са непоносими... Защото едно е да се гушнеш у любимия или съответно у любимата, за да се стоплиш... Или пък да се разхладиш в хладните завивки на любовното ложе. А съвсем друго е ако всичкото това ти липсва. Няма го. Тогава пътят ти е към кофите. Онези там – на улицата.
И сега конкретно за Вас самата. Ама това не е една индулгенция за Вас от мен. Не е. Вие сте имала връзки с този или онзи. Не са ви допадали в това или в онова отношение. И вълшебната думичка „Чао" си е свършила работата си.

Сега сте срещнала настоящия Ви партньор. Това е добре. Дето само той като Ваш настоящ партньор проявява едно чувство за собственост към Вас и иска да знае с колко мъже сте била преди него. От какъв зор, се питам? Ами от тази чисто мъжка характерна особеност – все да сме първи във всичко. Във всичко. И то не само да сме първи, ама и да сме най, най, най... И то пак единствените. Ама с какво ще ни стопли това. И ние не знаем. Даже още повече ще се задълбочи онова чувство в нашата мъжка психика, че не сме първи и не сме обичани първи. И пак червеят на съмнението е на работа. Кажи, само мен ли си обичала истински...? Само мен...? Сиреч – следва лавината не само на съмнението, но и на собствеността. И понякога на робството. Робството подклаждано от една велика ревност! И то само защото преди мен си имала други! Ми ще имаш, защото търсиш добрия за теб партньор. Като и в леглото, така и в живота. Беше, отдавна мина онова време, когато един мъж на към 30-те решава, че е вече време да се задоми... Защото до тогава си е поживял добре в сексуално отношение. И решава да си вземе девойче на около 18 години, ама девствено. Сиреч не пипната от мъж! Защото, видите ли той е почтен мъж! Ха сега де! За каква почтеност иде реч тук - за никаква! Защото още след втората бременност на жена си, той – този същия „почтен" мъж вече си е намерил любовница! Вече... Значи какво? За едни може, а за други не може! Та затова – такъв тип по характер мъже – са толкова много любопитни и настоятелни с въпросите си към сегашната си партньорка. Защото не искат да ги сравняват. Защото искат те и само те да се единствените! Никой друг преди тях, а и след тях! Това е!

Е, аз бях дотук! Защото съвети не давам. Само идеи, мои идеи. А вие самата ще си вземете решението с коя моя идея ще си помогнете, за да си решите проблема.

Вижте – какво ще постигнете ако започнете да му разказвате всичко? Ами ще събудите у него още по-силен собственик. Тогава той ще изживява, че Вие самата непрекъснато сте му изневерявала. Въпреки, че още не сте се познавали. Въпреки... И тезата му ще бъде – защо не си се запазила за мен? Защо? И ще се счита прав в това си твърдение. Може друго! Виж какво скъпи – в този мой чувствен живот съм била по своему много наказвана. Срещам този или онзи, ама те търсят като мъже само секса с мен, а не любовта ми. С теб сега е друго. Имаме взаимна обич. Защо ме караш да се връщам назад – там където не съм била щастлива като жена. Защо? Не е ли достатъчно за теб, че сме заедно. Не е ли достатъчно за теб, че се обичаме истински. И че ти си в най-съкровените ми мечти и сънища. Защо ме правиш нещастна сега, когато много те обичам! За какво да ти разказвам тези ужасни глупости... Нима не искаш да съм щастлива, защото те обичам? Нима?

Това е момиче! Друго няма! Каквото и да сторите друго – не би го задоволило. И пак ще пита и пак ще се съмнява. Защото е мъж.
А за да е спокойно на душите Ви – и на двама Ви, което аз от цялото си сърце желая – защо не се вречем в една истина. И тя започва от тук нататък. И се нарича – хълмът на сините боровинки. Сиреч хълмът на влюбените и то завинаги. Даже двама, някога написаха текст и музика за този хълм. За хълма на боровинките. Те бяха Винсет Роуз и Джон Роони. А тази песен я изпя незабравимия Луис Армстронг-Сачмо. Помня я и до ден днешен. Защото, може би и аз бях там на този хълм. Защото бях влюбен. Не че и сега не съм. Но сега е малко по-друго. Не както беше някога. Но не съжалявам за нищо! За нищо. Защото бях там на този хълм! Хълмът на сините боровинки .
Та ето оригиналният текст и след него превода на български. Ама само да знаете как Сачмо изпълнява тази песен. Разбира се, че с много любов! И така:
 

„I found my thrill on Blueberry Hill
On Blueberry Hill when I found you
The moon stood still on Blueberry Hill
And lingered until my dreams came true

The wind in the willow played
Love's sweet melody
But all of those vows we made
Were never to be

Though we're apart, you're part of me still
For you were my thrill on Blueberry Hill

(I found my thrill) Come climb the hill with me, baby
(On Blueberry Hill) We'll see what we shall see
(On Blueberry Hill) I'll bring my horn with me
(When I found you) I'll be wit' you where berries are blue
(The moon stood still) Each afternoon we'll go
(On Blueberry Hill) Higher than the moon we'll go
(And lingered until) Then, to a weddin' in June we'll go
(My dreams came true) Ba-ba-da-de-buzz-buzz va-de-n-da-day

The wind in the willow played (do you really love me)
Love's sweet melody (as I love you?)
But all of those vows we made (will you still remember)
Were never to be (when the night is through?)

Though we're apart, you're part of me still
For you were my thrill on Blueberry Hill

Аз открих моя трепет на хълма на боровинките
На хълма на боровинките когато аз те намерих
Луната стоеше неподвижно на хълма на боровинките
И се спираше дълго докато моите мечти се сбъднаха

Вятъра във върбата свиреше
Прелестна мелодия на любовта
Но всичките тези обети ние направихме
Никога не биха трябвали да бъдат

Въпреки че ние сме отделно ти си част от мен все още
За тебе бяха моите вълнения на хълма на боровинките

(Аз открих моя трепет) Ела изкачи хълма с мен скъпа
(На хълма на боровинките) Ние ще видим какво ще разберем
(На хълма на боровинките) Аз ще донеса моя рог с мен
(Когато аз те намерих) Аз ще бъда с теб където боровинките са сини
(Луната стоеше неподвижно) Всеки следобед ние ще ходим
(На хълма на боровинките) По високо от луната ние ще отидем
(И се спираше дълго докато) Тогава на сватба през юни ние ще отидем
(Моите мечти се сбъднаха) Ба-ба-да-де-бъз-бъз ва-де-н-да-дей

Вятъра във върбата свиреше (Ти наистина ли ме обичаш)
Прелестна мелодия на любовта (Както аз те обичам?)
Но всичките тези обети ние направихме (Ти все още ли ще помниш)
Никога не биха трябвали да бъдат (Когато нощта е без прекъсване?)

Въпреки че ние сме отделно ти си част от мен все още
За тебе бяха моите вълнения на хълма на боровинките

Та затова, драги мои читатели, днес се разделям с вас с мисълта за тази песен. Прекрасна е. И само истинските влюбени могат да я разберат! Само те!

д-р Илия Врабчев, сексолог-психотерапевт