Три години ли трае влюбването? Печат

 

 


 

 

Здравейте, докторе! Имам към вас следния въпрос: Вярно ли е, че влюбването трае 3 години и после изчезва? Питам това не само защото съм го чел, а и защото напоследък го усещам на свой гръб. С приятелката ми сме заедно от 3 години, любехме се почти всеки ден, а от два-три месеца тя започна да се дърпа – все е заета, все ангажименти има... А нито работата е сменила, нито е почнала да учи, както мислеше. Дори се отказа да следва висше. Аз обаче не съм мъж, който може да издържа без секс, затова ви задавам този въпрос. И най-важното – обичам я. Предварително ви благодаря за отговора.

Асен

 

Здравейте Асене,
Да, теории за това какво представлява човешката любов много. Даже твърде много. И написани от кого ли не. Писатели, поети, социолози, историци, психолози, журналисти, общественици и политици, че даже и от сексолози като мен. И така има теории най-различни за любовта при нас - хората. И отговори на какви ли не въпроси. Даже и на Вашия към мен.

Но щом задавате такъв въпрос към мен, то аз ще отговоря, съгласно моите разбирания за това. И като човек и като лекар-сексолог. Защото едно е теорията, сиреч това, което е написано в книжките, а съвсем друго е това, което се случва в живия живот. В теорията отговорите на този въпрос са като в приказките от 1001 нощ - безброй много. А в практиката на живота са ограничават до следното: любовта може да трае и три секунди, но може и да трае цяла вечност. И всичко, всичко зависи и от нас самите и от късмета ни, и от съдбата ни. Но най-вече от нас самите. Защото какво е любовта?...

Та ще почнем с написаното за нея от нашия поет, писател и мъдрец – възрожденецът ни дядо Петко Славейков:

 

Сладък балсам налива
Люти рани открива...
Ето любовта каква е:
Ни добро, ни зло е –
Една слабост отровна,
Една нужда световна.

 
А безспорно големият титан на мисълта Александър Дюма–син казва: „Любовта е пролет, но цяла година, че и повече." До него се нарежда индийският философ и писател Рабиндранат Тагор: „Тя, любовта се ражда от нищото, а може да умре от всичкото!". А големият наш мислител професор Кирил Василев в трактата си за любовта пише: „Любовта е прастара, дълбока и вълнуваща, вечна тема в изкуството, ала недостатъчно зачитана и уважавана от науката за човека". Има и още, но и тези са предостатъчни.

А моята теза е: „Любовта е вълшебно богатство, но богатство-призрак. Имаш го истински –тогава, когато обичаш и си обичан истински. И това може да продължи безкрай време. Но когато дойде фалша, тогава това богатства вече го няма. Остава само неговия призрак. Да те мъчи с това, че вече любовта я няма!" И хич не се учудвам, че в писмото си пишете „дали любовта продължава само три години?". Защото доста е модно напоследък да се пише, че любовта продължава само три години!? Не знам, знам само, че тя може и са продължава безкрай време, но придобива други измерения. Пак е любов, ала то вече е обич, приятелство и неможене един без друг. И е пак любов.

Та точно затова един поет от Бургас, Недялко Йорданов, има едно стихотворение, по-късно станало песен. И то се именува: „Не остарявай любов!". Ето го:

 

Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети.
Ах, неуверена нежност все още в душите ни свети
и подозрително блясват шпаги от минали страсти,
звън на решителна битка за невъзможното щастие.
Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга.
Опроверганото време ляга унило на хълбок.
Нека все тъй да гризем на надеждата острия залък -
късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш.
Не остарявай, любов, чуваш ли, много те моля.
Кой те гримира така в тази изтъркана роля,
кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл -
всичко е само игра, всичко е само спектакъл.
Не остарявай, любов! Ето, завесата пада -
кратък поклон и тръгни - гола, нахална и млада.
С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай.
Не остарявай, любов, моля те, не остарявай!

 

 

 
Та това е в общи линии истината, ако може да се нарече така това призрачно богатство. Ето тук е дилемата – хем го имаш, но и хем го нямаш. И най-лошото е, че не всичко зависи само от теб. А и от другия до теб. И не можеш нищо да сториш, когато в другия до теб любовта вече я няма. Тогава тя вече е призрак. Няма я и само спомен за нея остава за теб. Любовта Ви е отдавна остаряла. И тогава, както казва Недялко, телата ви не са вече топли и слети, а и в душите ви вече неуверена нежност не свети! Уви... уви, защото тогава мечтите умират, а и съдби се разбиват. Уви...

Та това е в общи линии, приятелю. А сега конкретно за Вас самия. Вижте – едно момче среща едно хубаво момиче и се влюбва в него. А и момичето също. По-хубаво от това няма – двама млади, които са влюбени един в друг. И се любят. И сега спомнете си един израз от една реклама. Любовта дава крила! Да, дава крила. Дава крила на мечтите у всеки влюбен. И тези мечти тогава са, както се казва на една ръка разстояние. Ала трябва да протегнеш ръката си. Трябва, за да ги постигнеш. Защото това са мечти, които си споделял с любимата, съответно с любимия си. И ако не ги сториш тогава вече със същите тези крила отлита и самата любов помежду Ви. Причината, че тези несбъднати мечти, те кара вече да не харесваш другия до теб чак толкова много. И ако Егото ти е по-силно, почваш да търсиш причините не в себе си. А в него. А камо ли да искаш вече да се любиш се него. Вече главата все ще те боли, или пък ще се оправдаваш с многото си ангажименти... Така че първият признак за липсата на любов е точно този. Сиреч вече я няма взаимността в силата на чувствата, емоциите и най-вече в абсолютната липса на желанието за любовно общуване. Иначе казано – насила хубост не става... Един мъдър човек бе казал: „Природата измислила секса, а човекът – любовта". Моята скромна личност го допълва: „Да, ама за това са нужни двама". И още – какво ще сторите по-нататък в живота си решението си е лично ваше. Но пак си мисля, че без любов не се живее. Да, не се живее, защото от самотата по–страшно няма. И точно за това не бива да има и отчаяние. Не зная дали помните един от „Щурците". Той написа песен по текст на поета Александър Стоянов. Нарече я: „Вдигни очи". И я изпя. Това е песен за тези, които като вас са изгубили нещо хубаво и скъпо за тях в живота си. Ала да имат куража в тях и да потърсят пак. Та за днешното довиждане ви давам стиховете на тази песен. Ще вдигнете и вие очите си. Ето я:

 
Това е вече края
на дългата измислица
че сме живели в рая
на всички времена.
Това е вече края
на тази сива приказка,
която ни остави
на края на света.

Отлетелите мечти
връщат се при нас.
Вдигни очи,
виж този свят,
животът днес върви
напред, а не назад.
Вдигни очи,
светът е с нас!
Вдигни очи и
знай, ти имаш шанс.

Реката виж - и тя върви -
по своя път, край своя бряг.
И бентът се руши и днес,
днес няма път назад.
Отлетелите мечти
връщат се при нас.

 

 

Защото в живота си човек може да има много любови или пък само една. Но само една е истинската!

д-р Илия Врабчев, сексолог-психотерапевт

 

We use cookies to improve our website and your experience when using it. Cookies used for the essential operation of the site have already been set. To find out more about the cookies we use and how to delete them, see our privacy policy.

I accept cookies from this site.
EU Cookie Directive plugin by www.channeldigital.co.uk