Все търся връзка с някой друг ПДФ Печат Е-мейл

 


 

Пише ви жена на 30 г. Миналата година се омъжих за Петър, като преди това имахме връзка 4 г. В секса между нас всичко е наред. Обичаме се като всяко младо семейство и като хора, които отдавна се познават. Дете още нямаме, но не бързаме, защото той е безработен и ще ни е трудно да го гледаме. Мен обаче друго започна да ме притеснява. Като изляза от работа, към 16 ч., вече не ми се прибира вкъщи. Той е отчаян, все повече се озлобява и от най-малкото нещо правим скандали. Затова обикновено отсядам в близкото кафене с приятелка. От зимата насам 3 пъти вече ми се случва следното – обърне ли ми внимание някой непознат, който и на мен ми харесва, се запознаваме, пием по още нещо, флиртуваме и... започваме неангажираща връзка. Отиваме в близък хотел за час-два и се любим. Не го правя за пари, повярвайте ми, но не знам каква е тази моя страст да бягам от проблемите си, като спя с непознати. А държа на мъжа си. Каква според вас може да е причината да търся връзка с друг? Дали не е бягство от безпаричието ни и от това, че мъжът ми не може да се справи с битовите проблеми? Те го променят толкова много, все едно не е той.

Милка

 

И защо така, Милке?

Нали се обичате? Нали?... И пак питам, защо така? Не, аз в никакъв случай не ви съдя. Опазил ме Господ! Но от писмото Ви до мен лъха, не, а крещи за помощ едно неразбиране, едно пренебрегване, едно даже и противопоставяне помежду Ви, със съпруга Ви.
Но хайде най-напред да използваме думата броеница. Точно така. Този атрибут, който дядовците ни, излезли на мегдана или в кръчмата и най-вече пред портата на уличната пейка там държаха в ръцете си. И прехвърляха непрекъсната едно след друго зърната на тази броеница в една посока, а после – пак същото, но в другата посока. И мълчаха. Толкова жестоко мълчаха, и брояха, брояха ли, брояха. Тези зърна, в тази броеница брояха. И очите им се насълзяваха... На тези стари мъже очите им се насълзяваха... Защото брояха часовете, дните и месеците, че даже и годините на вече отминаващия им живот. На вече отминаващия им живот... брояха и плачеха. Защото точно тогава си припомняха не само хубавото, но и лошото, което бяха сторили в този отминаващ им вече живот. А това не е било никак малко, защото точно заради това плачеха, тези стари и обрулени от живота мъже. И толкова дълбока мълчаха. Претръпнали, но знаещи твърде добре, че вече нищо не може да се върне назад, та да си поправят грешките. И пак брояха, та да може с нещо малко да се залъжат, че да им олекне на душите им. И то не тук, а там горе. Белким Господ се смили над грешните им души. И брояха... А аз като малко хлапе, тогава клечах пред тях и много се чудех, защо тези вече зрели мъже, плачат като деца и броят. Понякога се престрашавах и ги питах: „Защо?". Но никога не получих отговор. Никога...

Та види се и днес всички ние, макар и вече съвременни хора пак имаме нужда от тази броеница. Като своеобразна психотерапия за сърцата и душите ни. Види се ...

И сега конкретно за Вас самата. Набързо с малка ретроспекция на историята Ви дотук. Пред няколко години срещате Петър и се омъжвате за него, защото Вие, а не някой друг вместо Вас самата сте решила, че това е мъжът на живота Ви. Прекрасно. Нашия Господ Бог е казал: "Любете си и се плодете!". Да, ама Вие казвате: „дете още нямаме защото той е безработен и трудно ще го гледаме". Да, ама от както се помни българския народ, винаги е живял в кризи, войни и природни бедствия. И за да ни има днес нашите прародители и родители никога не са разсъждавали така. Ако бяха... нас днес нямаше да ни има. А децата са най-голямото богатство. Ама точно Вие жената, която е предопределена от Майката Природа да ражда живот, бягате от това чрез едно извинение –бедни сме. С което никак не съм съгласен. Но

Вие считате, причината за това е Той, а не Вие.

Да, ама аз Ви питам ако бе се случила реципрочното: Той да има добра работа и финансово заплащане, а точно Вие да бяхте безработната - как щяхте да се чувствате и как щяхте да разсъждавате за Вашата връзка с него. Абсолютно съм убеден, че ако ролите бяха разменени, нямаше да пеете тази песен. Щяхте да говорите друго, съвсем друго! Ето го: „Вижте, аз съм добра съпруга, обичам си го, ама той защо не се прибира в къщи след работа. Казва, че взима извънредни задачи и затова остава след работно време за да ги изпълни. Нали ни трябват пари. Да, ама понякога улавям ухание на тежък женски парфюм или миризма на тютюн, пък той не е пушач. Искам да му вярвам и не му вдигам скандали... Непрекъснато го карам да ми казва, че ме обича и че няма секс-срещи с други жени... непрекъснато... ама той напоследък го прави вяло и сякаш по задължение. Даже избягва да говорим за нашите бъдещи дечица ... казва да изчакаме още малко... но аз не знам до кога да чакаме, защото казват че най-добрата възраст за забременяване и раждане на жената е до 29-30-та й година ... а той казва, че имаме още време... аз вече много се ядосвам и вече съм озлобена към целия свят за неговата несправедливост към мен... даже чувствам напоследък, че и към него изпитвам неприязън ... защото той има работа и има много добро самочувствие ... а аз се чувствам като парцал...

Сега още няколко думи за социалния Ви статус. Започвам с това... няма работа, защото не искам да работя нещо друго, което е под образованието ми. Точно, затова аз лично казвам, че всеки труд е добър и заслужава уважение. Какво от тава, че вчера съм бил директор , а днес ми се налага да работя като таксиметров шофьор или пощенски раздавач. Пречи ми гордостта. Да, ама никой не обещава работа, когато почваш да учиш за нещо. Има пазарно търсене. И точно тук вие жените сте облагодетелствани. Поради всички възможни причини за това. И мъжете –вече си стоят в къщи, а жените работят. Ама това докога? Докато палачинката пак се обърне. Е, така ли ще живеем? Вместо да сме приятели и партньори и точно за това да си помагаме и да си даваме кураж един на друг. Изпитваме нещо като отвращение към човека до нас. Защото видите ли – той е непълноценен! А пък аз си имам работа. Не, той не е непълноценен, но е в тази ситуация. И още по-лошото е, че точно липсата на Вашата подкрепа го кара да се чувства още по-унизен. И още повече става изнервен. Та затова не Ви се прибера. Та затова си търсите сама лекарството. И сте си го намерила в едни епизодични сексуални връзки с непознати мъже. Кой знае утре дали няма тези мъже да Ви станат твърди познати, че даже и да почнат да Ви помагат и финансово. Ама това вече си е чисто изповядване на най-древната професия в света. Не знам дали ще Ви се случи и това, но вече сте поела по този път. И хич не се заблуждавайте сама, че това не е възможно за Вас. Ама хич!

Сега най-важното – всички живеем в един свят, който си го създаваме самите ние. Ние си пишем правилата. Но ако в един момент се случи събитие, което ни прекара през огледалото на нашето ежедневие и там в този обърнат огледален свят разбираме колко е нетипично е било нашето поведение –оттатък , в реалния свят. Защо ли това ми напомня една детска ужким сага „Алиса в страната на чудесата"!? Но къде е решението на вашия ребус? В самата Вас. Ако държите на съпруга си и искате да родите неговите деца, излезте от този обратен огледален свят и влезте в реалността. Днешната реалност. И знайте добре, че колелото на живия живот се върти. И то много и неочаквано бързо. Днес Вие сте силната, а утре той. И затова сме двама – за да си помагаме, когато единият от нас има вопиюща нужда от другия. А не да се извиняваме с неговата временна неудачност. И една латинска мъдрост – „Помни, че си смъртен!" Винаги помни. И тогава в дните на прага в края на живата ни, пак ли ще броим? Пак ли ще броим тези недобри неща, които сме сторили на най-близкия човек до нас? Стига да има с какво?

Иначе, пак се връщам към децата. Най-лекуващият мехлем за всички житейски рани у нас самите. Те са не само настоящето, но и бъдещето ни. Даже тогава, когато ние вече няма да сме тук. Когато ги имаме тези наши ангелчета - няма нужда от никаква броеница .
И така, все пак да останем с добри впечатления един за друг подбрах за днешното ни довиждане един „Усет за пристан". Сътворен е от сърцето на едно момиче от Тетевен - Николина Милева, балканджийка, която пише за морето. Ето го този неин усет за пристан.

 

УСЕТ ЗА ПРИСТАН

Преброи ми летата от
От нула до трийсет.
Прекоси ми моретата ,
Нямат посоки.
Нарисувай ми чайките с
Чувство за пристан.
Набери ми лимони от
Много високо.
Разкажи на светулките някаква
Приказка.
Разкажи я на глас, да си идат
Щастливи. Издълбай ме от пясък, каквато съм-
Истинска,
И горчива, и мокра, и жълта и жива .
Измисли ми летата след трийсет
Нататък .
С малко думи.... почти абсолютно
Мълчание.
Да са дълги напук на живота ми
Кратък.
Да са къси напук на едното страдание.
После пак ги преброй, не от нула до
Трийсет,
А от трийсет на горе, но в права посока.
Ако нямах чайките усет за пристан,
Те не биха летели така, на високо.
И накрая млъкни...в името на
Лимоните.
Спри сега да броиш, нито нещо да
Правиш.
Ако някога пак си разкажем сезоните,
Пропусни ми летата... преди за
Намразиш.
Аз тогава ще мога и твоя и истинска
Да удавя моретата в близкото блато,
Да покажа на чайките – аз съм им
Пристана
И красивата приказка в кукуво лято.

 

Ако това не е една притча за любовта на една жена на 30 години, нямам повече думи. Тя, вече знае прекрасно всичкото за нея. Мечти, любов, но и най-важното , че Майката Природа й е предопределила да бъде един тих и сигурен пристан за мъжа на сърцето й!
И накрая една песен на Асен Масларски по стиховете на Милена Лилова, изпълнена от Кристина и Михаил Белчеви – Късна любов" – „..защото от всичките земни пристанища, само в моето има спасение"!

 

 

д-р Илия Врабчев, сексолог-психотерапевт

 

We use cookies to improve our website and your experience when using it. Cookies used for the essential operation of the site have already been set. To find out more about the cookies we use and how to delete them, see our privacy policy.

I accept cookies from this site.
EU Cookie Directive plugin by www.channeldigital.co.uk