Пийвам, имам желание, но не мога да я обладая ПДФ Печат Е-мейл

 


 

Здравейте, д-р Врабчев. Надявам се да ми помогнете да разреша проблема си, а именно: С жена ми се оженихме преди година, деца още нямаме. Единственото време, през което сме заедно, е вечер след работа и ни е много хубаво. Хапваме и си пийваме - кога 50-100 г водка, кога и повечко. Споделяме един с друг какво ни се е случило през деня, гушкаме се и след първата чашка усещам неистово желание да я любя, направо се възбуждам. След като пийнем обаче още две-три малки, желанието ми не изчезва, дори се засилва, само че – вече в леглото – нищо не се получава. Не се напивам и искам да я любя, но мъжкото ми достойнство отказва. Как да си обясня този факт?
Калин

 

Здравейте Калине,

Види се, че днес основната тема пак ще бъде секс, сексуални възможности и алкохол. По-точно – що е това алкохол и имали място той в любенето. Няма лошо, но все пак искам да знаете, че не заклеймявам употребата му, а припомням една стара максима „всичкото, колкото е нужно и нито капка в повече"! Дали това ще бъдат само 50 грама или само 100 - това е строго индивидуално. Защото зависи от човека и организма му, защото за едни и капка стига, а за други малко повече. Но нека все пак да караме нещата по реда си.
И така, ще започна с няколко стиха на великолепния поет Робърт Бърнс:

 

Но пак сме с теб в едно
Ръката ми хвани
Налей от старото вино
За миналите дни.

 

Налей и чашите не брой
Догоре ги пълни
Да пием с теб, друже мой, за миналите дни.

 

За старата любов докрай
За миналите дни
Ти чаша нежност ни подaй за миналите дни.

 

 

И ето дилемата за днес – дали наистина алкохолът е афродизиак, както има такава стара слава, и дали алкохолът не е ли вреден за човешкия организъм.

От чисто медицинска гледна точка алкохолът е една физиологична отрова. В учебника по сексология пише: алкохолът приет в токсична доза уврежда нервните пътища, нервните синапси, трофиката на кръвоносните съдове, уврежда структурата на половите жлези и тяхната функция и от тук се получава един дисбаланс на половите хормони, както при мъжа, така и при жената, и от това страда човешката сексуалност, като цяло.

Има и още увреждания на други органи и системи, при злоупотреба с алкохол, на които аз тук не ще се спирам. Това са здравните неприятни последици. Има и социални, най-тежката от тях е социалната деградация на личността. Хората, считайки че с една прекомерна употреба на алкохола могат да си решат нерешените социални проблеми, все повече затъват в тях и стават непоправими алкохолици. Справка - нежният и деликатен Екзюпери, и неговият Малък принц, който намирайки се на планетата на пияницата пита алкохолика: „Защо пиеш?", отговорът, който получава е: „За да забравя!". А на следващия си въпрос: „Какво да забравиш?", отговорът е: „Да забравя, че пия!". Нещо подобно срещам и в моята лекарска практика, мои пациенти твърдят, че пият за да забравят, че не ги бива в секса, а не ги бива защото пият.

Е, ето пак днешната ни дилема: Алкохолът бич божи ли е за човешката сексуалност или пък е сексуален стимулант?

Според мен въпросът опира до мярката. Колегите фармацевти казват, дозата прави отровата.

А сега малко история думата алкохол има арабски произход. Обаче мюсюлманската свещена книга Коран забранява употребата на алкохол, но самата дума кохол е имала съвсем друго значение - това е термин обозначаващ фина козметична пудра, за разкрасяване на женското лице.

За първи път думата е свързана със спиртната напитка през шестнадесети век от алхимика Парацелз.

Индоевропейския аналог на думата кохол е спиритус, което буквално означава – дух. Може би нашите древни предци са вярвали, че в алкохолното си опиянение човек общува с отвъдното. Може би!

И започваме от древния Египет. Да, точно така, египтяните са произвеждали и вино и бира. Само, че ако бирата е утолявала жаждата на обикновените простосмъртни, то виното е било божествената напитка за богоизбраните и божествените - фараона и семейството му, приближените и жреците.

В добрата стара книга Библията пише, че преди 3500 години преди Христа Ной, спасявайки се от потопа, след като стигнал спасителния бряг и излязъл от прочутия си ковчег, намерил грозде и направил вино. Историците считат, че в долината на реките Тигър и Ефрат, в някоя древна цивилизация, най-вероятно за първи път е открит способът за правене на вино.

Древна Елада е продължила традицията. Виното вече е част от една общочовешка култура и винаги присъства както на делничната, така и на празничната трапеза. Елините са се показали и майстори в производството му, като към гроздето са прибавяли чудни ароматни треви и лековити билки. Нещо повече, те са търгували с него, като са го съхранявали в запечатани амфори, които днес намираме обилно по нашето Черноморие. И съвсем закономерно виното навлиза и в религиозните схващания на древните гърци. Спомнете си преданията за бог Дионис, елински бог на лозарството и винарството, както и празниците свързани с неговото честване, наречени вакханалии, където опиянени вакханки танцуват безумни танци с еротично съдържание. Историците твърдят, че на основата на тези празници по-късно възникват древногръцките трагедии, всъщност театъра. Думата „ТРАГЕДИЯ" на старогръцки означава „песен на козлите".
Не на друг, а на елинския поет Алкей принадлежи популярната фраза "Във виното е истината", която по-късно римлянина Плиний ще преведе на латински и ще звучи така: „Ин Вино Веритас!". А древногръцкия историк Плутарх ще каже: "Което е на трезвия на сърцето, на пияния е на устата". Хитрият Одисея с помощта на виното ще се отърве от опасния Циклоп.

Древен Рим продължава традицията от древна Елада на производството и употребата на вино. И не само това, там където стъпи крака на римския войник, там веднага влиза в употреба производството и консумацията на вино.
А пък моряците на Колумб пренасят тази традиция и в новооткритите територии на Новия свят.
У нас, по нашите земи първите три дни на месец февруари се наричат Трифонци. Според легендата свети Трифон не се отрекъл от християнството и затова се раздели мъченически с живота си. У нас той се счита за покровител на лозята, и в първия ден на месец Малък Сечко (февруари), лозарите под неговото благоволение зарязват лозята, като обилно ги поливат с вино за берекет.
В Българско няма интимен празник без напитка, която да сгрее сърцата и да отпусне душите, както няма кръщене, годеж и сватба, без блага ракия и руйно вино.
А на изток, в Япония, Китай и Индия и там ще намерим алкохолни напитки, които както виното на Европа, да служат за релакс и улесняване на едно сексуално общуване.
Нека си припомним една фраза на великия Шекспир, изречена от негов герой в "Макбет", че "Виното усилва щението.."!
Ясно ни е вече, че откакто съществува човечеството ни наред с възхвалата на човешките любовни взаимоотношения, успоредно с тях е имало и възхвала на една или друга алкохолна напитка, като секс-стимулатор. Ще рече, несъмнено откакто свят светува на човек винаги му е било необходимо нещо малко, което да го отпусне и релаксира, за да може по-бързо и лесно да преодолее, смущението и притеснението в себе си, да преодолее съвсем леко и границите на своето АЗ, и да се слее с любимото си същество!
За различните напитки, като афродизиак е написано твърде много, и аз сега не ще правя това. Само телеграфно ще отбележа, че някой от тях, като уискито, водката, джина, рома и текилата, са добри афродизиаци - но приети не на екс, в малки количества, за по-продължително време и със съответните разредители и мезета, най-вече ядки, бадеми, орехи, фъстъци. Други специалисти в тази област твърдят, че алкохолни напитки, които съдържат в себе си еретични масла - като шартрьоза или анасон - като мастиката, са много добри секс-стимуланти, защото внасят лека нервна възбуда в областта на тазовото дъно. За бирата, тези специалисти са категорични, че тя се пие силно студена и не повече от халба, като количество.

Има спор обаче, кое вино е по-добро за афродизиак - бялото или червеното. Аз лично считам, че всяко от тях си има своите предимства стига обаче умело да ги използваме във връзка с обстоятелствата, в които се намираме като любовници. Въпреки това, все пак специалистите дават предимство на бордото, кабернето и мавруда. Ала световната практика е доказала не веднъж, че няма по-добър секс-стимулант от чаша искрящо студено шампанско, поднесено на свещи. И то със ягоди!

Но това дотук бе в общ план. А сега конкретно за Вас самия. Види се, че с Вашето момиче използвате „средството за разкрасяване" като средство за отпускане на напрежението през деня. Но след първата напитка, струва ми се, че количеството за Вас самия – нараства. Дето се казва – минава се границата на възможното. Сиреч до тук се релаксирате, до тук се заражда и сексуалното Ви желание. До тук и се възбуждате. Ама по-нататък? Ама по-нататък нараства количеството на консумирания от Вас алкохол. И съответно расте и желанието. Расте и желанието, ама са блокира сексуалният възбуден процес. Краен резултат – ерекцията Ви я няма. Сиреч пак стигаме до сър Уйлям Шекспир. Стигаме до неговото „виното усилва щението, но намалява възможностите". Във Вашия организъм ензимите на разграждане на алкохолните групи не са толкова ефикасни и затова приетия от вас алкохол, макар че засилва половото желание подтиска. Подчертавам дебело – подтиска! Подтиска възбудния сексуален нервен процес при Вас. И в краен резултат- няма никой!

Та, струва ми се, че в общи линии отговорих на въпроса Ви. Макар написаното по-горе да си е цяла лекция. Но нека четат хората. Защото днес малко четат. А дядо Вазов е казал: „Чети! То прави сляпото окато! Чети!".

И както се казваше в едно телевизионно предаване на един мустакат водещ: „да вървим нататък... и изборът и изводът си остават изцяло ваши.."! Та, драги ми господине, оставам извода, сиреч поуката от днешната ни среща, изцяло на Вас! Само пак ще припомня – дозата!
А за днешното ни довиждане – нещо хем познато, хем не познато. И това е любовен стих на един английски поет - Пърси Биш Шели (1792-1822). Много известен за времето в което е живял, не толкова със стиховете си, колкото с любовите си и гуляите си. И сега- неговото „Лека нощ". Може би тези, които помнят певеца Вили Кавалджиев, светла му памет, ще си припомнят и песента, изпята от него по тези стихове. А превода на български език дължим на Цветан Стоянов.

 

ЛЕКА НОЩ

Ти „лека нощ" ми каза, мила,
Но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
Тогава ще е тежка тя!

 

Макар душата ти любяща
Да чака края на нощта,
Ти с „лека нощ" не ме изпращай,
Защото ще е тежка тя!

 

Блазе на тез, които знаят,
Че двама ще са през нощта!
Те „лека нощ" не си желаят,
Но винаги е лека тя!

 

 

 

И сега – колко? Толкова, колкото да можем да се отпуснем и да прекараме любовно нощта! Сиреч - да съхраним възможността в нас!

 

д-р Илия Врабчев, сексолог-психотерапевт

 

We use cookies to improve our website and your experience when using it. Cookies used for the essential operation of the site have already been set. To find out more about the cookies we use and how to delete them, see our privacy policy.

I accept cookies from this site.
EU Cookie Directive plugin by www.channeldigital.co.uk