Здравен сайт на д-р Илия Врабчев за общуването, любовта, секса

Здравейте, докторе. Ще бъда съвсем конкретен – съпругата ми, с която сме женени от 9 години, никога не ми е изневерявала, сигурен съм в това. Аз на нея също съм й верен. Много ми е любопитно обаче да прочета вашето мнение по въпроса – защо почти всички стигат до изневяра? Какво ги кара да търсят чуждо? И възможно ли е една жена да си умре само с един мъж?
Симо

Здравейте Симо,
Много Ви Благодаря за писмото Ви до мен. Вижда се от пръв поглед, че темата в него Ви е присърце. Но това е за хубаво, според мен. Ала това ще стане ясно – малко по-късно, в този мой отговор до Вас.

И така... харесване, привличане, обич, че даже и любов, заради която свързваме живота си и се кълнем, че тя ще е завинаги... за цял живот. До тук, хубаво, че даже и много хубаво. Бих добавил – и прекрасно. Нещо, което го има много често в живота ни. И то почти винаги. Не знам защо, но ми идват на гости словата от една песен на, както казват братята италианци – гранде, гранде сеньор Емил Димитров, най-добрият и най-истинският певец на естрадата в Татковината ни. Ще цитирам по памет. За това не ми се сърдете, ако допусна неточности. И така – „ Жената на военния". „Ти помниш ли тази топла вечер, тополите и княжевския път, когато на завоя спря и рече – мечтая си за тих семеен кът... навън нощта ухае на липи... в леглата са щастливите съпрузи"! Песен – не. По-точно балада.

 
Всичко е много добре, даже прекрасно добре, когато вече сме заедно и в леглото и в живота, като партньори. Партньори и в интимното и в бита. И според мен, за да има и обич и страст в леглото – винаги нощта би следвало да ухае на липи. Това - образно казано. Сиреч – няма значение сезона, има само това което ние двамата си направим. И най-хубавото е, когато се гушкаме – нощта да ухае на липи. И в сърцата ни и в душите ни. Защото така ухае любовта. Тази любов между нас с годините може вече да не е толкова страстна, да не е толкова силна, но винаги би следвало да ухае на липи. Би следвало... И изведнъж, понякога вземем, че започваме да си задаваме въпроси. Ама защо? И ние самите не знаем. Но въпроси, които жегват. И темата в тези въпроси е една. А тя дали?... Или - той дали?... Добро утро – при нас вече е дошло съмнението. Съмнението, че половинката може би ни изневерява. И точно затова вече нощта не ухае на липи. И щом отворим очи сутрин на дневен ред идва съмнението. Отначало то само гложди. Гложди като малко камъче в обувката ни. По-после вече става като по-голяло камъче там. Казват, че на страха очите са големи. Така казват. А за съмнението, че ни изневеряват, очите ни не са само големи, но и непрекъснато във всичко виждат изневярата. Дори и там когато е абсурдно да я има. И ще кажа – всички се боим от времето. А времето непрекъснато се бои от изневярата. Та затова и Вашето писмо до мен.

Сега, точно на въпросите Ви до мен. Но искам, не искам, ще започна с онзи израз, с който започва всяка приказка за деца. В случая, обаче тази приказка ще е за вече пораснали деца. И така – имало една време... Имало едно време преди много, ама много години, когато в зората на човечеството ни се оформя мислещият човек. Изправен на задните си крайници. И използва предните си крайници като ръце. И не само чувства, но и мисли и разсъждава. Та затова великият сър Уйлям Шекспир възкликва – „Какво чудо на Природата е човекът!". Та това чудо на Майката Природа в по-сетните години в своето историческо развитие търси модела на полово съжителство. И започва с най-лесното – много жени в полово съжителство с много мъже едновременно. Та това ще е основата или както се казва – канавата занапред. После идва нещо познато, така нареченият Матриархат. Една жена съжителства сексуално с няколко мъже. После, палачинката се обръща – и ето ти го следващият модел. Един мъж едновременно с няколко жени. Разбира се, в историческото си развитие етносите не винаги задължително преминават през тези сексуални модели. Но в края на краищата от социална гледна точка се оформя и утвърждава моногамният модел. Една жена с един мъж - най-точният от рационална гледна точка, а според мен и най-евтиният от финансова гледна точка. Веднага пример: в Кайро съм на конгрес. Питам аз колегата, египетски лекар сексолог: „Колега, Вие защо нямате поне четири жени?". Тъй като там, Светото писание на мюсюлманите – Корана, им дава правото на повече жени, ала светският закон им разрешава до четири съпруги. Знаете ли, той какво ми отговори ? Глупости аз едвам издържам една жена, камо ли пък четири! Вам лъжа – мен истина!
И така – поуката от всичкото това да тук. По генетична памет, ние съвременните жени и мъже сме полигамни. Но поради създалата се с времето моногамност в обществото ни и благодарение на това че тази моногамност е влязла в етиката, нормите и религиозните ни схващания живеем, обичаме и създаваме децата си, плод на любовта ни, в един моногамен житейски модел. И точно тук искам да поспоря с Вас. Казвате – всички изневеряват. Или почти всички. Може би!? Не съм от нравствената полиция и никога няма да бъда. Та тази наша генетична предопределеност, точно тя ни кара да не сме доволни много, много и да търсим. Какво? Ами може би още и още – по-хубавото. Да, ама следват много и много дълбоки разочарования. Та затова народът ни има своята приказка „Да би мирно седяло – не би чудо видяло"! Харесва ли Ви? Вижте, аз не съм праведник, но казах преди малко, че съвременният човек е мислещият човек. Сиреч той подрежда живота си според разума си, преценката си и най-вече от това, кое ще е добро за него. И не само за него, но и за жената в живота му. Сиреч за тази, която ще е майка на децата му. Реципрочното за жените – също.

Та, ето и втората причина за това явление - изневяра. Търсенето само и единствено на половото удоволствие. А не на партньорството в живота. Партньорство, в което всеки е равноправен и всеки от тях двамата подържа и с мисъл и с чувства. Защото децата се правят, раждат и отглеждат с любов. Взаимна любов! Онази любов дето в нощта мирише на липи. Да, ама нали вече казах по-горе, че съвременният човек, мъж или жена е човек, в чийто главен мозък разсъдъкът преобладава над емоцията. Точно така - разумът е водещ. Но всеки сам би трябвало да си взема не само решението, но и да си носи отговорността.

Сега – нещо много лично. И то си е само и единствено за мен. Но няма да споря с Вас, ако това мое виждане не Ви допадне. Винаги казвам, че един мъж и една жена в живота си като двойка - той я дарява нея със силното си мъжко рамо, а тя него с нежната си женска топлина. Но когато единият от тях двамата е в беда и другият не е до него тогава, за да му помогне – Господи, това е най-страшната ИЗНЕВЯРА!
А що се касае до жените – те винаги изневеряват най-вече поради една причина. Когато в двойката изчезне обичта, нежността и страстта. Сиреч – не винаги те са виновни за това. Та така. Но си мисля, че все пак има нещо, което не знаем и което се губи във връзката ни помежду ни. Това е благодарността. Благодарност за теб, че ме избра. Благодарност, че все още ме обичаш въпреки всичко, което не харесваш в мен. Благодарност, че роди и отгледа децата ни. Благодарност, че бдиш и над тях и над мен като орлица. Благодарност, че винаги мога да разчитам на теб. Благодарност, че ти си най-нежната любовница на този свят. И колко ни струва на нас мъжете – колко? Само да произнесем тези думи „Благодаря ти скъпа"! За всичко!

Надявам се, Вие, драги господине, да разбрахте вечната дилема. Изневеряват тези, които самите ние подтикваме към това. Изневеряват тези, които не ценят партньорството в интимния живот и поставят сексуалната емоция и сексуалното си задоволство над това партньорство. Иначе може една жена или съответно един мъж - цял живот да са с един партньор, съответно с една партньорка, и да са много щастливи. Това беше. А за довиждане един мой много любим поет – великият шотландец Роберт Бърнс. И неговата балада – „Девойката, която ми постла легло", в превод на Владимир Свинтила!

По пътя ме застигна мрак,
планински вятър, силен мраз.
Замрежи всичко ситен сняг
и без подслон останах аз.

За щастие във моя смут
една девойка ме видя
и мило в своя дом приют
за през нощта ми даде тя.

Дълбоко й благодарих,
учтиво преклоних чело —
учтиво й се поклоних
с молба да ми даде легло.

Тя с тънко ленено платно
легло във къта ми постла,
наля ми в каната вино
и „лека нощ" ми пожела.

Когато до самия праг
със свещ в ръката тя дойде,
девойката замолих пак
възглавница да ми даде.

С възглавницата във ръка
се върна тя при мен завчас.
Със таз възглавница — така
я взех в прегръдките си аз.

Тя трепна в моите ръце
и каза, като в мен се сви:
„О, ако има в теб сърце,
моминството ми остави."

Тя бе с коси от мек атлаз
и бяло като крин чело.
С уханни устни беше таз,
която ми постла легло.

Бе хладен нежния й крак
и кръгла малката й гръд:
две малки, бели преспи сняг,
навяни в тоя таен кът.

Целувах милото лице,
косите й от мек атлаз.
И тъй, с момичето в ръце,
във сън дълбок потънах аз.

И пред разсъмване почти,
за път когато бях готов:
„О, ти, опропасти ме ти" —
ми каза моята любов.

Целунах скъпото лице,
очите, пълни със тъга,
и казах: „Тия две ръце
ще ми постилат отсега."

Тогаз тя взе една игла
и дълго ши през тоя ден.
Сама по хладните стъкла
тя риза шиеше за мен.

Години има оттогаз,
бледнее бялото чело.
Но все по-скъпа ми е таз,
която ми постла легло.

Много е хубава и е много поучителна. Затова обичам и поезията и музиката. Защото те са пътят, най-прекият път, към сърцето и душата ни. А ако пък чуете една песен по тези стихове, макар и малко променени, изпята от един прекрасен глас, този на Борето Годжунов, ще си кажете – ето това е любовта с дъх на липи. И никак не ще сбъркате! Да, ама сега се сетих и за още нещо. Финалът на песента при Борете Годжунов звучеше така: „Старее твоето лице и с бръчки се покрива...каквато искаш ти бъди, но само да си жива.." Та аз оставям на Вас драги мои – Вие да изберете подходящия за Вас финал!

А накрая и песента „Джени" на Валди Тотев по стихотворението на Роберт Бърнс в превод на невероятния преводач Владимир Свинтила:

 
Е, бях решил това да е краят, но не мога да не се сдържа да не ви покажа и още една песен на Валди Тотев, този път в дует с Милица Божинова. Този път по стихотворението на Роберт Бърс „Финдли", отново в прекрасния превод на Свинтила.

д-р Илия Врабчев, сексолог-психотерапевт