Липсва ми любовната игра ПДФ Печат Е-мейл

 


 

Знам, че само вие, д-р Врабчев, ще разберете болката ми и ще отговорите на въпроса ми. С мъжа ми сме женени от 3 г., той е добър и като човек, и в леглото го бива – надарен, потентен – истински мачо. НО! Гледа с презрение на любовната игра преди същинския секс. Било педерастко лигавене според него и губене на време. Аз обаче имах връзка преди това с мъж, който беше бог в увертюрата и за съжаление напоследък често се сещам – не за него самия (той беше кофти човек), а за онова, което изживявах и което ме подлудяваше. Смятате ли, че това връщане към миналото може да се отрази на брака ми?
Жана

 

Здравейте Жана,

Имаше нявга една ТВ серия от весели и забавни случки. И то цветна. Тогава още нямаше и интернет и кабелна телевизия. И тази серия, състояща се от два или три филм, не помня вече колко бяха, си я разменяхме на видеокасети... Но помня точно общото заглавие на тази поредица. Казваше се : „Пътуване в бъдещето"! Няма да Ви разказвам веселото и съдържание, но ще си послужа с идеята, заложена в общото заглавие. Това първо. Второ – имам една лична мисъл и тя е, че човешкият ни живот е като реката. Тази река никога не се връща назад, запомнете това. А спре ли – става блато. Трето – в този наш човешки живот има два периода – правене на спомени и спомняне на спомени. Сиреч – докато сме млади живеем и правим спомени, които да си припомняме в дълбоки старини. Иначе тогава ще се питаме – защо аджеба, сме живели, Господи - напразно!

Та виждате сама, колко много зависи от времето, в което живеем. И за да илюстрирам това – ето Ви следният пример. Моля Ви да съберете двете си ръце в една шепа. А след това пуснете водата на чешмата да напълни тази шепа. Доколко ще има вода там във шепата Ви? За много малко. Та в общи линии –това е времето за нашия човешки живот. Не само да го живеем, но и да го живеем доколкото можем и с удоволствие. Да, с удоволствие, доколкото това зависи от нас самите. И не само от нас. Но и от човека до нас. Визирам – съпругът или съпругата. То и затова една от причините за да живеем заедно е да бъдем един до друг и в добро и в лошо. Дай Боже, да бъде само добро. Ама веднага се сещам за една наша българска поговорка: „Господ дава, ама в кошара не вкарва!".

Дано я разбрахте. Сиреч в интимния живот на двамата – мъжа и жената добро е всичко, което прави любенето им прекрасно. Да го повторя ли?

И както се казва в едно ТВ предаване - да вървим нататък!

Та това в общ план. Сега конкретно. Умението да се любиш не се дава от Господ наготово. А се научава. Защото имам една мисъл - добре информираният и знаещ човек е истинският човек.

Знаете, много добре, че аз по принцип съвети не давам. Като лекар сексолог и психотерапевт мога да дам само идеи. Мои идеи. А пациентът или пациентката би следвало да си изберат тази идея, която според тях да им разреши проблема им.
Защото живота им си е техен и те ще си носят отговорността за него, не аз!

И така – защо се любим? Защо? Защото се обичаме един друг и чрез любенето ставаме още по-обични един за друг! Повтарям – един за друг. Но всеки обича по свой начин. Мъжете – по мъжки, а жените по женски. Казваме, ние сексолозите, че сексът не е между твоите бедра, а между твоите уши. Сиреч главният мозък е най-важният полов орган. Да така е. Но там, в него е предимно разумът ни. А в сърцето ни са чувствата, емоциите. Емоциите ни, те са барутът на обичта ни, който разпалва в нас пожара на любовта. Да, така е. Но в този пожар горим и двамата. До тук добре, че даже и много добре. Но в любенето силно е необходима взаимност. Взаимност, но след като и той и тя знаят не само устройството, а и функциите на половата система на жената и на мъжа. Необходимо е, адски необходимо е и познания за психосексуалноста и на двата пола. И то конкретни познания. Да сте чували следното: „жената обича с ушите си, а мъжът с очите си"?

Ами да! Така е! Всъщност това е едно послание на мъдрия ни български народ към всички поколения за в бъдеще! Но ако липсват такива конкретни познания за другия пол, много е лесно да кажеш – това са превземки, по-точно отрицания на липсващото ти познание и оправдание за тези липси в практикуването на твоята сексуалност! Така е уви! И затова се използват термини: като лигавщини, педерастки лигавщини, отживелици, аморални прояви, че даже и – извращения!?!

Няма такова нещо. Твърдя, че когато се любят двама – мъж и жена – всичко е нормално, стига и двамата да го искат, да го желаят! А не, както казва пак народа ни – „да се измъкваш бос и по терлици"! Сиреч – нещо, което не знаеш и не можеш тъкмо за това, че не го знаеш – отричаш като ненормалност! А няма такова нещо. Не го знаеш и не го можеш, защото проявяваш егоизъм. Сексуален егоизъм към любимата си жена. Ала ако я обичаш истински – би могъл и да се научиш. Затова, пак народът ни казва: „човек се учи докато е жив".

Ами няма никаква необходимост Вие да се връщате назад във времето. Не става. Моята идея за Вас е следната. По-скоро научете Вашия съпруг, как да Ви люби така, че да Ви харесва и на Вас. Но преди това бързам да Ви кажа, че от Троянската война насетне, та и до ден днешен – крепост превзета от вън няма. Сиреч, лека полека и без никакви упреци и сърдения, Вие го въвеждате в една нова форма на неговото любене със Вас. Нарича се: Сурова нежност, мъжка нежност! В това учене не бива да се избързва, а към целта се подхожда – step by step, сиреч стъпка по стъпка. Като как да го направите ? Имате две силни оръжия за това. Едното е – малкото Ви пръстче, на която ръка да си изберете. То да Ви напомня, че всичко зависи само от Вас занапред, но при едно условие - „со кротце и со благо".

Второто е времето на вашия месечен цикъл. Блестящо време – най-подходящо за неговото обучение от Вас. И така – в цикъл сте. Гушкате се до него и лекичко, ама много лекичко любовно му шепнете в ухото, че искате да се милвате със него. Половото сношение, от само себе си се разбира, че засега е изключено. И така –лека полека му показвате къде и как да Ви милва. Вие обезателно същото на него.

По-нататък, пак в същата ситуация, пак милвания и галения, но вече и целувки. Пак по същите места. Съответно Вие също него. Ха, на бас, че ще му хареса! И така до един момент, в който вече не сте в цикъл, ама лекичко, съвсем лекичко му припомняте за наученото. Няма и да се усети като как ще го направи той, точно така, както Ви се иска!

А по-нататък – въведете тази взаимна практика на взаимна нежност, не само като увертюра! Не само. А и като част ат Вашето взаимно любене. И в увертюрата. И по време на самото полово сношение. И най-вече – след него.

Та как беше - сурова нежност, мъжка нежност. Откъде знам за нея ли? Ами има една такава песен. С такова заглавие. С тази песен, нашата естрадна певица Кичка Бодурова пълни до краен предел зала 1 на НДК. Тази песен всъщност е тип гръцка, средиземноморска. Но българският текст е на Живка Кюлджиева, а аранжиментът е на Иван Пеев. Прекрасна е. Ето текста й:

 
Слънцето целуна каменния кей,
лодката ти виждам надалече.
Клонки от маслини вятърът люлей -
те ми шептяха цяла вечер, цяла вечер...

Ти тръгна сам и прегърна те морето,
ще ти напомня то за моята любов.
От смъртен страх е сърцето ми обзето,
ще споделиш ли с мен живота си суров?

В пурпурни огньове залезът гори,
лодките се връщат с пълни мрежи.
С дъх солен в косите вкъщи влизаш ти
и от теб струи сурова нежност, мъжка нежност.

Ти тръгна сам и прегърна те морето,
ще ти напомня то за моята любов.
От смъртен страх е сърцето ми обзето,
ще споделиш ли с мен живота си суров.

 

 

Аз бих си налял една малка мастика и бих казал: „Яссо паликари"! Наздраве момчета, бъдете живи и здрави. Защото пред Вас е бъдещето ни. Но никога не забравяйте тази нежност. Макар и сурова. Но е мъжка нежност!

 

д-р Илия Врабчев, сексолог-психотерапевт

 

We use cookies to improve our website and your experience when using it. Cookies used for the essential operation of the site have already been set. To find out more about the cookies we use and how to delete them, see our privacy policy.

I accept cookies from this site.
EU Cookie Directive plugin by www.channeldigital.co.uk