Ние се нуждаем от обич от люлката на своя житейски заник. Любовта между мъжа и жената също не е даденост само за младежката възраст. Повечето от хората и в зряла възраст все още могат да чувстват дълбоко и да обичат и да обичат силно. Любящите се разбират, че са в зряла възраст само по рождените си дати, бръчките по лицето и белите кичури коси, но не го чувстват, защото който обича е млад независимо от възрастта си. Нещо повече, възрастните хора обичат по-изтънчено и по-благородно, защото на тях им се удава, благодарение на по-богатия си житейски опит по-добре да се настроят към любимия човек, по-осъзнато да преживяват щастливите часове на интимността и по-дълбоко и трайно да им се наслаждават, отколкото по-младите. Така че, и в тази възраст да сме активни, но активни най-напред в борбата за преодоляване на най-лошото за един дълготраен брак – досадата! Професор Рейли, изследващ психофизиологията на стареенето в САЩ казва: „Наш враг номер 1 е досадата, не досадата, че не правим нищо, а досадата, че правим нещо, което не ни вълнува, не буди наслада у нас!” Така че, задача номер 1 в ежедневието не трябва да бъде непрекъснат стремеж да променяме нещата, разбира се в зависимост от размера на пенсията и физическите и биологическите възможности. Имам предвид диапазона на малките разходи, през туристическите излети до големите екскурзии около красивите местности край селището, в което живеем, до малките познати райски кътчета на хубавата ни татковина или световноизвестните забележителности. Защо? Защото, ако трябва да има девиз в тази възраст, то той би бил: „Пътувайте и се наслаждавайте!” Наслаждавайте се на природата около вас, наслаждавайте се и на себе си, защото с живота си досега напълно сте го заслужили! Тази промяна разкъсва напълно монотонността и сивотата на ежедневието, прави живота да изглежда по-светъл, по-добър. На следващо място стои един проблем, който има много страни, но аз ще се опитам да се спра на най-важната от тях. За да го определя, ще си послужа с думите на големия френски писател Стендал: „Какво значи за нас възрастта, когато сме двама?” На първо място поставям варианта, когато двамата брачни партньори, без да искат или пък принудени от редица обстоятелства се отдалечават емоционално един от друг и макар и двама, всеки се чувства сам. Примери колкото искате. Само не ми казвайте, че това се дължи на несъвпадение на характерите. След толкова години преживяни заедно и след толкова хубави мигове споделени, това от самосебе си отпада. Има нещо, което разделя и то неусетно, стъпка по стъпка. И това е отдръпването, отдалечаването на партньорите един от друг, а оттам и естественото емоционално изстиване един за друг. Най-често се започва с разделянето на леглата – от обща спалня се преминава към т.нар. ъглови легла, които аз наричам „бракоубийци”. Да знаете колко папки за бракоразводни дела и то на възрастни вече партньори са напълнили тези легла. Още по-тежко става, когато брачните двойки се разделят за нощта в отделни стаи, защото единият хърка и не може да се спи. | Да, ама и в другата стая пак не може да се заспи и нощите са дълги и студени, да не кажа страшни, когато си сам. Тази раздяла охлажда като със студен душ навика за полов контакт между двамата. А той е двигателят на половата близост между тях в тази възраст. И когато този навик се забрави после е много трудно да се възстанови, независимо от това, че и двамата го искат. Така че моля ви, не издигайте стена на отчуждението помежду ви по такива много банални поводи. А там, където по силата на обстоятелствата се налага спането в отделни стаи или на отделни легла, то за противодействие може да се приложи една много проста рецепта: всяка вечер преди заспиване и сутрин след събуждане, за 10 мин. двамата могат да се гушват на леглото на единия от тях и да си разменят топли думи за лека нощ и добро утро, без това да е заангажиращо за последващ сексуален контакт, а ако пък се стигне до него от самосебе си, то добре дошло! Важното е, че така се поддържа кондицията за взаимност, а тя е по-скъпоценна и от най-добрите лекарства и действа по-благотворно и от най-чудотворните билки. Следва моментът, когато единият от партньорите страда от физическо заболяване или недъг, което прави самото полово сношение между тях невъзможно. Считам, че тогава алтернативните форми на секс може и трябва да намерят място между техните взаимоотношения. Пък и само наличието на физическите милувки и целувки с времето ще са достатъчни за сърдечността на съвместния им живот. И с времето необходимостта от физическа близост ще се явява по-рядко, за да изчезне незабелязано в дълбоката старост, но тогава липсата на конкретния секс не причинява страдания. И стигаме до един нерядко срещан проблем, колкото и психологичен, толкова и социален – феномена на „Синдрома на празното гнездо”. Тогава, когато единият от партньорите е напуснал земния си път и е оставил другия. Тогава другият в зрялата си възраст е разпънат между тъгата по отишлия си другар и от друга страна от природата в него, съхранена и запазена, събуждаща желания за човешка обич и топлина. В такъв случай не трябва да се решава шаблонно с готови рецепти. За мен всеки един такъв случай има своите индивидуални особености и оттук специфичното му решение. Но наблюдавайки многото примери, аз считам, че най-удачното решение е, когато паметта за отишлия си от живота се тачи, но и се отдава значение на факта, че живота иска своето и че в никакъв случай не бива да се живее сам. Затова в намирането на приятел в тези години на самота няма нищо срамно или престъпно, напротив това е естествено и необходимо. Необходимо, защото така отново ще се осмисля живота. Говоря за тези, в които жизнеността на човешката същност не е отминала. Искам да завърша, като перифразирам думите на една песен на Мария Нейкова: „Вървят ли двама по дълъг път и брод да няма не ще се спрат...Ах, как не искам да съм сама!”. |
Секс в третата възраст 
