Размисли Малките големи момичета
Здравен сайт на д-р Илия Врабчев за общуването, любовта, секса
Търсене
 |
 |
 |
|
МАЛКИТЕ ГОЛЕМИ МОМИЧЕТА Навремето, когато бях млад, през 60-те години, хит беше една много сладка песничка – пееше я италианският естраден бисер Джилиола Чинкуети и започваше с думите: „Ноно лета” или на български: „малка съм аз... за да те обичам”. Спомних си я, защото зачестиха случаите в моя кабинет, като този от песента.
Беше ми се обадил предварително един приятел и ме помоли да приема жена му с малката им 14-годишна дъщеря, с която имали големи проблеми във връзка с пубертета й. Изслушах майката – напоследък имала главоболие с дъщеря си, малката станала нервна, избухлива, често се затваряла и плачела, не се хранила, не говорела с никой. В училище влошила успеха си. На всичко отгоре се появили и припадъци със загуба на съзнание, но консултациите с различни авторитети и последвалите още по-авторитетни рецепти не дали никакъв резултат. Помолих майката да излезе и дъщерята да влезе сама. Когато я видях да влиза, сякаш това не беше 14-годишно девойче, а 20-годишна девойка. Учудването ми беше още по-голямо, когато „малката” заговори. Пред мен бе една умна, разсъждаваща като голям човек девойка, която отдавна бе пораснала. Да, тя отдавна бе пораснала, макар че мензисът й беше дошъл преди две години. Тя имаше свой изграден характер, завършен мироглед и принципно оформени вкусове и желания. В секса – пълна информация с натрупан вече опит от връзката й с партньор по-голям от нея с 5-6 години, на когото много държи. Какво я потискаше? Отношението на близките й към нея – като към едно малко дете. Даже живеела с 10-годишното си братче в детската стая, макар че семейството имаше възможността да й осигури отделна стая. Ще кажете защо аз, сексологът ви занимавам с този случай? Защото, колкото и да не ни се иска и ние остаряваме и нашите деца изведнъж порастват – едни по-рано, други – по-късно. Та за тези, които съзряват по-рано ми е думата. Особено момичетата – те имат нужда от друго отношение, нека ги разберем и им бъдем не само родители, но и техни приятели, за да могат да преминат спокойно и без излишно напрежение и отрицателни емоции периода на съзряването си. |
