ПДФ Печат Е-мейл

С ПРИТВОРЕНИ ОЧИ, НО...                                                                                                               

  

                                                             

Има един специален контингент пациенти в сексологичните кабинети, зачестили напоследък. Това са брачни двойки, и най-вече жените от тях. Проблемът им на пръв поглед не е за нас, сексолозите – стерилитет в семейството. Но след дълги изследвания, прегледи, консултации при колегите акушер-гинеколози, андролози, уролози и ендокринолози, в нито един от двамата не се намира причината, според всички изисквания на съвременната медицина. Здрави са и двамата, но бебето не става! И тогава? И тогава колегите вдигат телефона и: “Виж там...помагай... проведи психотерапия, пък може и да помогне..”.

 

И ето, аз, в небрано лозе... но какво да се прави – професия. Ща, не ща – започвам да чопля проблема. И на двамата им е дошло до гуша от прегледи, изследвания, лекари. Нещо повече, вече са били и при екстрасенси, врачки, но на никого не вярват – как така са абсолютно здрави, а пък бебето не става?

Но заради „него” са готови да стискат зъби и да приемат съвети, билки и лекарства. Но аз не бързам с тях. При внимателен разговор със съпругата, почти винаги се намира нещо стряскащо, нещо, което стяга душите им. Какво е то? Ами неочакван спонтанен аборт в началото на брака им през напрегнатото очакване на цялата рода, най-вече свекървата, дали ще дойде мензисът на снахата, та до скърцащия креват през нощта. Подминавам непрекъснатите подмятания и напомняния, които превръщат живота на двамата в кошмар. А като прибавим и т. нар. „режим на полов живот”, който колегите гинеколози въвеждат, т. е. Да се прави секс най-вече в дните на овулацията с най-голяма вероятност от забременяване, с половият им живот става нещо невероятно. Без да искат и двамата, той става нещо като производствено задължение, нещо механично. Изчезва желанието за него, изгубват се удоволствието, радостта, които половият живот носи. Прави се, не защото се желаят, а защото така трябва. И ето че го няма отпускането и релакса. А щом го няма, особено при нея, всичко е притеснено, потискащо, стягащо. И всичко се стяга, включително и маточните тръби, а те са с толкова малък процеп, че като се стегнат, така желаната бременност не става.

В подкрепа на това мога да посоча известният феномен на всички ни, когато в семейство нямащо причина да нямат деца, когато осиновят дете, господ като че ли ги благославя и жената внезапно забременява. Защо? Ами и двамата се отпускат, сексът не е задължение и всичко си идва на мястото. И тогава цветето на любовта им се само цъфти, но и връзва...

Та ето какво се стремя да постигна в тези случаи. Съветвам и двамата да отстранят всичко, което пречи в ежедневието да се пожелаят, да сменят скърцащия креват, ако трябва и жилището със свекървата, която подслушва. Да забравят за благоприятните календарни дни за забременяване и да го правят тогава, когато се желаят. Нещо повече, за да няма производствена бебе-заръка, няколко месеца той да не свършва вътре, ей така за почивка от правенето на бебе. Добре дошли тук са и почивките и нудиският плаж, изобщо далече от къщи, работа и останалите проблеми.

Но най-важното което пожелавам на всички – правете любов, правете децата си не само с притворени очи, а с широко отворени сърца един за друг.

 

 

We use cookies to improve our website and your experience when using it. Cookies used for the essential operation of the site have already been set. To find out more about the cookies we use and how to delete them, see our privacy policy.

I accept cookies from this site.
EU Cookie Directive plugin by www.channeldigital.co.uk