ПДФ Печат Е-мейл

С ПРИТВОРЕНИ ОЧИ, НО...                                                                                                               

  

                                                             

Има един специален контингент пациенти в сексологичните кабинети, зачестили напоследък. Това са брачни двойки, и най-вече жените от тях. Проблемът им на пръв поглед не е за нас, сексолозите – стерилитет в семейството. Но след дълги изследвания, прегледи, консултации при колегите акушер-гинеколози, андролози, уролози и ендокринолози, в нито един от двамата не се намира причината, според всички изисквания на съвременната медицина. Здрави са и двамата, но бебето не става! И тогава? И тогава колегите вдигат телефона и: “Виж там...помагай... проведи психотерапия, пък може и да помогне..”.

 

И ето, аз, в небрано лозе... но какво да се прави – професия. Ща, не ща – започвам да чопля проблема. И на двамата им е дошло до гуша от прегледи, изследвания, лекари. Нещо повече, вече са били и при екстрасенси, врачки, но на никого не вярват – как така са абсолютно здрави, а пък бебето не става?

Но заради „него” са готови да стискат зъби и да приемат съвети, билки и лекарства. Но аз не бързам с тях. При внимателен разговор със съпругата, почти винаги се намира нещо стряскащо, нещо, което стяга душите им. Какво е то? Ами неочакван спонтанен аборт в началото на брака им през напрегнатото очакване на цялата рода, най-вече свекървата, дали ще дойде мензисът на снахата, та до скърцащия креват през нощта. Подминавам непрекъснатите подмятания и напомняния, които превръщат живота на двамата в кошмар. А като прибавим и т. нар. „режим на полов живот”, който колегите гинеколози въвеждат, т. е. Да се прави секс най-вече в дните на овулацията с най-голяма вероятност от забременяване, с половият им живот става нещо невероятно. Без да искат и двамата, той става нещо като производствено задължение, нещо механично. Изчезва желанието за него, изгубват се удоволствието, радостта, които половият живот носи. Прави се, не защото се желаят, а защото така трябва. И ето че го няма отпускането и релакса. А щом го няма, особено при нея, всичко е притеснено, потискащо, стягащо. И всичко се стяга, включително и маточните тръби, а те са с толкова малък процеп, че като се стегнат, така желаната бременност не става.

В подкрепа на това мога да посоча известният феномен на всички ни, когато в семейство нямащо причина да нямат деца, когато осиновят дете, господ като че ли ги благославя и жената внезапно забременява. Защо? Ами и двамата се отпускат, сексът не е задължение и всичко си идва на мястото. И тогава цветето на любовта им се само цъфти, но и връзва...

Та ето какво се стремя да постигна в тези случаи. Съветвам и двамата да отстранят всичко, което пречи в ежедневието да се пожелаят, да сменят скърцащия креват, ако трябва и жилището със свекървата, която подслушва. Да забравят за благоприятните календарни дни за забременяване и да го правят тогава, когато се желаят. Нещо повече, за да няма производствена бебе-заръка, няколко месеца той да не свършва вътре, ей така за почивка от правенето на бебе. Добре дошли тук са и почивките и нудиският плаж, изобщо далече от къщи, работа и останалите проблеми.

Но най-важното което пожелавам на всички – правете любов, правете децата си не само с притворени очи, а с широко отворени сърца един за друг.