ПДФ Печат Е-мейл

От сексуална анорексия ли страдам?

 

Уважаеми д-р Врабчев, аз съм на 32 години, възпитана в патриархален дух. За първи път бях с мъж през 2001 г. През 2003 имах отношения с друг мъж, но само три месеца. И двамата се напиваха. Не знам дали е нормално, че през следващите 5 г. нямах никакви сексуални контакти – само прегръдки и целувки. Има мъже, които ме желаят, но аз не ги допускам до себе си, защото не ме привличат физически. За мен най-важна е кариерата – имам престижна професия, занимавам се с дизайн – с творческо и сексуално въображение съм. Само с мъжете не ми върви. Дали причината е в патриархалното ми възпитание? Или е сексуална анорексия? Прочетох за нея в бр. 37 на в. “Лична драма”.И още нещо да ви питам: Задължително ли е жената да е напълно обезкосмена и гола като охлюв в интимната област? Мъжете казват, че поне малка част естествено окосмяване ги възбужда.

Надя

 

Боже, Боже, какво доживях!?!

Да се сравнява нещо много интимно, нещо много съкровено с диагнози в областта на медицината и то къде? При психично-нервните хранителни разстройства???!!! Та може ли вече да се говори за сексуална булимия, сексуален гастрит, сексуална язва или психосексуална диспепсия /демек - разстройство, диария/?

Продължавам в същия дух - прости им Господи, те не знаят не само какви ги говорят, ами и какви ги вършат!

Вижте, думата диагноза, буквално означава състояние. Ще рече моментното състояние на даден орган или система, а от тук здравното състояние на целия ни организъм. И този термин е професионален. Ще рече лекарски. Когато лекари си говорят, те квалифицират това или онова състояние на пациентите си, чрез съответните понятия на своя лекарски език - диагнози. И толкоз. Но само до тук. Вече тези понятия, употребявани в широкия език, в извън професионалната среда, правят лоша услуга. И за лекарите и за широката публика. В какъв смисъл ли?Най-напред за самите лекари!

Ето как. Те, без да искат престават да мислят за конкретния човек. За неговите лични болки и страдания. За неговите индивидуални проблеми, а се стремят да го напъхат, когато е техен пациент в рамките на дадена диагноза. В това няма лошо дотогава, докато самия конкретен човек изчезне от тяхното така наречено диференциално диагностично мислене, а остане само диагнозата. Веднъж съвсем сериозно се скарах с един мой колега хирург, лекуващ лекар на мой приятел, който бе при него на лечение за язвена болест. Помолих го да ми позволи свиждане с приятеля си. Неговите думи бяха следните: ”а за язвата ли, която лежи на второ легло в четвърта стая…добре може” Без коментар!

А сега - за широката публика. Този така наречен ужким „научен” примитивизъм влошава, ама много влошава нещата в живота ни. Защото всички сме различни. Имаме различни темпераменти. Различни динамични стереотипи, навици, вкусове, предпочитания. И най-вече различни въжделения и най-вече желания и потребности. Та даже и в секса!

Великият поет, философ, общественик Йохан Волфган Гьоте е започнал интимния си живот на 35 години. Дотогава е посветил живота си на науката, литературата, жизнената си професионална кариера. И е оставил на световна културна съкровищница много свои литературни творби. Но най-безсмъртната, родена от перото му, е легендата за ФАУСТ, Маргарита и Мефистофел. Неговите думи от тази му творба „О МИГ – ТИ ТЪЙ ПРЕКРАСЕН СИ - ПОСПРИ!” и до днес нямат цена в долари или евро.

И Гьоте, според мен, има аналог в нашата история. И това е великият ни поет Христо Ботев. И той, човечецът не се слави със сексуални завоевания. Но неговото перо написа: ”НАСТАНЕ ВЕЧЕР – МЕСЕЦ ИЗГРЕЕ, ЗВЕЗДИ ОБСИПЯТ СВОДА НЕБЕСЕН!”. Та тези му слова са записани със златни букви, във фоайето на Сорбоната в Париж.

Та питам аз и тези ли титани на човешкия дух са страдали от „диагноза” ….?…Не няма да я изричам повече! Не си заслужава!

Та ви моля от цялото си сърце, повече да не се вписвате в „тази диагноза”! Вие сте си една личност. И като такава си имате своите приоритети. Естествено е, че сте имали и своите вкусове и предпочитания за интимния ви живот. Не е беда. Бедата е там, че трудно сте се реализирали досега в интимния си живот. Но това е, защото не сте намерили реципрочното. А това реципрочно, за съжаление ще се намира все по-трудно. Тъй като представата не за интимния живот на жената и мъжа все повече изпростя. И то в буквалния смисъл на тази дума.

Но всуе. Човек, когато търси - намира. И затова ви моля да не се отчайвате, а да продължите напред. И в кариерата си и в личния си интимен живот. 

Сигурен съм, че и на Вашата улица ще изгрее слънце! Няма начин.

Защото имате нужда от още нещо мъничко. Пренесете вашата деловитост от ежедневната си работа в търсенето на подходящия за Вас партньор. И ще сполучите.

А що се касае до последния Ви въпрос, то аз ще отговоря съвсем конкретно на него.

Вижте, обезкосмяването на половите органи на жената и мъжът е въведено от край време от чисто хигиенични съображения. Толкоз. Да, ама от време навреме си е било и мода. А напоследък си е непрекъснато мода. Няма лошо, след като от чисто практическо естество върши работа. Добре, ама всяка крайност, пък по отношение на вкусовете и предпочитанията в еротичните ни взаимоотношения, понякога събужда проблеми. В смисъл - разминаване.

Един е пейзажът, когато всичко е равно. Друг, когато има и още нещо.

Макар и съвсем мъничко. Ей, така, както щипката сол за подправка, на основното ястие. То, затова в салоните за разкрасяване има и такава услуга – интимна прическа!

Това, по отношение на сексуалната възбуда за партньорите в една двойка. Тогава много е полезно и за двамата да си кажат предварително един друг, и то без капка срам и свян, какво точно ги възбужда в секса. И след тази взаимна изповед вече няма проблеми. Защото разбира се, че от тук насетне всеки ще се опита да задоволи предпочитанията на партньора си. Още веднъж, съвсем не е нужно предварително да гадаем, а да се допитаме. Никак няма да сбъркаме. Казвал съм го и друг път. Информираният човек е истинският човек!

А за финала на срещата ни днес съм избрал нещо много мъжко.

Написал го е господин Любен Дашев от гр. Силистра. Не забравяйте, че там тече великата река Дунав, за която ще стане реч сега.

 

ВЕЧЕРНОТО МОМИЧЕ

За мен си вечерното момиче,

Което залезът превръща в златно.

Нещата правиш толкова различни

Сред тихата крайречна необятност.

 

И сякаш всичко по-красиво става,

Светът за малко става по-чудесен

Повдигат птиците с една октава

Вечерната лежерна тиха песен.

 

Дори ветрецът покорено стихва

Поляга нейде с тиха съпротива,

А слънцето за сбогом се усмихва,

Погалва те с лъчи и си отива…

 

Това е. Природата ни е дала една съвършеност, чрез себе си. Но може да я усетим и видим, че и да я съпреживеем, само тогава, когато обичаме и сме обичани. Останалото е диагнозата … Вече забравих за нея!