ПДФ Печат Е-мейл

От сексуална анорексия ли страдам?

 

Уважаеми д-р Врабчев, аз съм на 32 години, възпитана в патриархален дух. За първи път бях с мъж през 2001 г. През 2003 имах отношения с друг мъж, но само три месеца. И двамата се напиваха. Не знам дали е нормално, че през следващите 5 г. нямах никакви сексуални контакти – само прегръдки и целувки. Има мъже, които ме желаят, но аз не ги допускам до себе си, защото не ме привличат физически. За мен най-важна е кариерата – имам престижна професия, занимавам се с дизайн – с творческо и сексуално въображение съм. Само с мъжете не ми върви. Дали причината е в патриархалното ми възпитание? Или е сексуална анорексия? Прочетох за нея в бр. 37 на в. “Лична драма”.И още нещо да ви питам: Задължително ли е жената да е напълно обезкосмена и гола като охлюв в интимната област? Мъжете казват, че поне малка част естествено окосмяване ги възбужда.

Надя

 

Боже, Боже, какво доживях!?!

Да се сравнява нещо много интимно, нещо много съкровено с диагнози в областта на медицината и то къде? При психично-нервните хранителни разстройства???!!! Та може ли вече да се говори за сексуална булимия, сексуален гастрит, сексуална язва или психосексуална диспепсия /демек - разстройство, диария/?

Продължавам в същия дух - прости им Господи, те не знаят не само какви ги говорят, ами и какви ги вършат!

Вижте, думата диагноза, буквално означава състояние. Ще рече моментното състояние на даден орган или система, а от тук здравното състояние на целия ни организъм. И този термин е професионален. Ще рече лекарски. Когато лекари си говорят, те квалифицират това или онова състояние на пациентите си, чрез съответните понятия на своя лекарски език - диагнози. И толкоз. Но само до тук. Вече тези понятия, употребявани в широкия език, в извън професионалната среда, правят лоша услуга. И за лекарите и за широката публика. В какъв смисъл ли?Най-напред за самите лекари!

Ето как. Те, без да искат престават да мислят за конкретния човек. За неговите лични болки и страдания. За неговите индивидуални проблеми, а се стремят да го напъхат, когато е техен пациент в рамките на дадена диагноза. В това няма лошо дотогава, докато самия конкретен човек изчезне от тяхното така наречено диференциално диагностично мислене, а остане само диагнозата. Веднъж съвсем сериозно се скарах с един мой колега хирург, лекуващ лекар на мой приятел, който бе при него на лечение за язвена болест. Помолих го да ми позволи свиждане с приятеля си. Неговите думи бяха следните: ”а за язвата ли, която лежи на второ легло в четвърта стая…добре може” Без коментар!

А сега - за широката публика. Този така наречен ужким „научен” примитивизъм влошава, ама много влошава нещата в живота ни. Защото всички сме различни. Имаме различни темпераменти. Различни динамични стереотипи, навици, вкусове, предпочитания. И най-вече различни въжделения и най-вече желания и потребности. Та даже и в секса!

Великият поет, философ, общественик Йохан Волфган Гьоте е започнал интимния си живот на 35 години. Дотогава е посветил живота си на науката, литературата, жизнената си професионална кариера. И е оставил на световна културна съкровищница много свои литературни творби. Но най-безсмъртната, родена от перото му, е легендата за ФАУСТ, Маргарита и Мефистофел. Неговите думи от тази му творба „О МИГ – ТИ ТЪЙ ПРЕКРАСЕН СИ - ПОСПРИ!” и до днес нямат цена в долари или евро.

И Гьоте, според мен, има аналог в нашата история. И това е великият ни поет Христо Ботев. И той, човечецът не се слави със сексуални завоевания. Но неговото перо написа: ”НАСТАНЕ ВЕЧЕР – МЕСЕЦ ИЗГРЕЕ, ЗВЕЗДИ ОБСИПЯТ СВОДА НЕБЕСЕН!”. Та тези му слова са записани със златни букви, във фоайето на Сорбоната в Париж.

Та питам аз и тези ли титани на човешкия дух са страдали от „диагноза” ….?…Не няма да я изричам повече! Не си заслужава!

Та ви моля от цялото си сърце, повече да не се вписвате в „тази диагноза”! Вие сте си една личност. И като такава си имате своите приоритети. Естествено е, че сте имали и своите вкусове и предпочитания за интимния ви живот. Не е беда. Бедата е там, че трудно сте се реализирали досега в интимния си живот. Но това е, защото не сте намерили реципрочното. А това реципрочно, за съжаление ще се намира все по-трудно. Тъй като представата не за интимния живот на жената и мъжа все повече изпростя. И то в буквалния смисъл на тази дума.

Но всуе. Човек, когато търси - намира. И затова ви моля да не се отчайвате, а да продължите напред. И в кариерата си и в личния си интимен живот. 

Сигурен съм, че и на Вашата улица ще изгрее слънце! Няма начин.

Защото имате нужда от още нещо мъничко. Пренесете вашата деловитост от ежедневната си работа в търсенето на подходящия за Вас партньор. И ще сполучите.

А що се касае до последния Ви въпрос, то аз ще отговоря съвсем конкретно на него.

Вижте, обезкосмяването на половите органи на жената и мъжът е въведено от край време от чисто хигиенични съображения. Толкоз. Да, ама от време навреме си е било и мода. А напоследък си е непрекъснато мода. Няма лошо, след като от чисто практическо естество върши работа. Добре, ама всяка крайност, пък по отношение на вкусовете и предпочитанията в еротичните ни взаимоотношения, понякога събужда проблеми. В смисъл - разминаване.

Един е пейзажът, когато всичко е равно. Друг, когато има и още нещо.

Макар и съвсем мъничко. Ей, така, както щипката сол за подправка, на основното ястие. То, затова в салоните за разкрасяване има и такава услуга – интимна прическа!

Това, по отношение на сексуалната възбуда за партньорите в една двойка. Тогава много е полезно и за двамата да си кажат предварително един друг, и то без капка срам и свян, какво точно ги възбужда в секса. И след тази взаимна изповед вече няма проблеми. Защото разбира се, че от тук насетне всеки ще се опита да задоволи предпочитанията на партньора си. Още веднъж, съвсем не е нужно предварително да гадаем, а да се допитаме. Никак няма да сбъркаме. Казвал съм го и друг път. Информираният човек е истинският човек!

А за финала на срещата ни днес съм избрал нещо много мъжко.

Написал го е господин Любен Дашев от гр. Силистра. Не забравяйте, че там тече великата река Дунав, за която ще стане реч сега.

 

ВЕЧЕРНОТО МОМИЧЕ

За мен си вечерното момиче,

Което залезът превръща в златно.

Нещата правиш толкова различни

Сред тихата крайречна необятност.

 

И сякаш всичко по-красиво става,

Светът за малко става по-чудесен

Повдигат птиците с една октава

Вечерната лежерна тиха песен.

 

Дори ветрецът покорено стихва

Поляга нейде с тиха съпротива,

А слънцето за сбогом се усмихва,

Погалва те с лъчи и си отива…

 

Това е. Природата ни е дала една съвършеност, чрез себе си. Но може да я усетим и видим, че и да я съпреживеем, само тогава, когато обичаме и сме обичани. Останалото е диагнозата … Вече забравих за нея!

 

We use cookies to improve our website and your experience when using it. Cookies used for the essential operation of the site have already been set. To find out more about the cookies we use and how to delete them, see our privacy policy.

I accept cookies from this site.
EU Cookie Directive plugin by www.channeldigital.co.uk