ПДФ Печат Е-мейл

Нормално ли е да ме вълнува сексът след 50-те?

 

Скъпи д-р Врабчев, възхитена съм от вашия блестящ ум! Точен и сърдечен човек сте и винаги давате добри съвети! Затова мисля, че само вие може да ми помогнете.

Аз съм жена на средна възраст, с големи деца, че и внуци. Нормално ли е да ме вълнува сексът? Не че го практикувам, въздържателка съм 20 години, но ето че на стари години се влюбих. Нормално ли е това? Много мои близки ме упрекват. Срамувам се, че синът ми също разбира и сигурно съм смешна в очите му.

Една жена от Варна

 

Много благодаря за това, което лично Вие мислите за мен.

Мисля, че ще ви разочаровам, но има и една Шекспирова пиеса - „И най-умният си е малко глупав”. Това, защото аз никога не се взимам на сериозно. Важното е, че с нещо все пак мога да помагам. А това, което го говоря си е само от живия живот и толкоз. Нищо повече.

Аз само го споменавам. За да не се забравя. Та това в общ план.

А сега конкретно за вас самата.

Най-напред това, което не ми харесва. Защо бе джанъм, поради какви причини сте се наредили в онази група наречени въздържатели?

И то въздържатели от какво? Та нали в добрата стара Книга е казано: „Любете се и се плодете”! Ще рече - човешката любов създава живота. По-точно, любовта между един мъж и една жена. Да, ама тя не може да спира на даден етап от живота ни, а продължава цял живот - докато сме живи. И наистина продължава и то под най-различни форми. Важното е, че тогава сме обичани и обичаме! За какво въздържание тогава иде реч? Всички тези фактори, които го предпоставят, лично за мен са неестествени, даже противоестествени!

Защото, образно казано, убиват човешкото, природното, да не кажа и най-космическото в нас - Любовта. Любовта към самите себе си. Любовта към ближните ни. И най-вече Любовта към Природата у самите нас. Не може без Любовта, независимо от възрастта ни. Та малките на 3, 4, 5 години, тези малки същества вече обичат. Не само мама, тате, кака и бате, баба и дядо! Тя – малкото момиче вече харесва и обича онова момче от детската градина, което кой знае защо винаги и дърпа плитката, или пък нарочно и разлива купичката с десерта. Той – малкото момче вече обича онова момиче от съседския балкон, което така високомерно си вири носа след като го види. И след това, това момче е най-нещастното на света. Ала и най-щастливото след като ужким най-случайно, точно това момиче вземе, че му изпрати най-най-тайната въздушна целувка!!!

Помните ли онази закачлива песничка, която я пяха някога 5-годишната Хилда Казясян и чаровникът Тодор Колев. Та това беше песничката за любовта при малките и при големите. Всъщност тази любов е една и съща, независимо от възрастта. Само, че има различни измерения. Но си е една и съща. Рефренът на тази песничка бе: „Ти си още малка, но ще порастеш.”. Всъщност, по отношение на нашата човешка любов, ние хората никога не порастваме! Винаги си оставаме деца! Винаги обичаме и винаги ни обичат, ей така - по детски! И точно това е най-хубавото в любовта между един мъж и една жена. Пак повтарям, независимо от годините. И отново и отново ставаме деца. Какво по-хубаво от това! Омаята на това човешко чувство е вълшебно. Сърцето тупа лудо при вида на любимия човек.

Краката сякаш не ни слушат. Мислите ни говорят само едно и също - не мога без него. А високото кръвно налягане вече хич не е от значение. И намразвам, без да искам джипито си, защото ми говори за диети и лекарства, сякаш идва свършека на света. Никакъв свършек след като обичам и ме обичат!

А слънцето, макар че вече отдавана е нощ - то никак не залязва. И чудо, независимо от сезона, винаги е пролет. Какво парно, след като е топло в душата и сърцето? Какво парно? За какви нови високи цени да мисля, след като имам най-безценното - любовта!

Че даже, и само от този факт, който учените са отбелязали, които се обичат - живеят дълго, би трябвало да съм много радостен или радостна!

Та великият руски поет Александър Сергеевич Пушкин бе казал:  „На Любовта всички възрасти са покорни”.  За какъв срам иде реч тогава? Любовта не е престъпник. Тя не е нещо ненормално! В никакъв случай! И е нещо съвсем естествено. Даже е нещо свято, пред което е необходимо да коленичим и да сведем глави! Това най-вече важи за Вашият син и Вашите близки и познати.

Вижте, винаги съм казвал, че за един човек, който е на ти със себе си, този живот си е негов. Лично негов. И само той ще си решава като как да го живее. Никой друг вместо него. Защото точно този човек си носи и отговорността за този свой живот, а не някой друг вместо него.

А лично на Вас госпожо, аз лично пожелавам занапред – не само хубави дни, но и много хубави нощи. Разбира се пълни с много рози. Защото какво е Любовта? Една роза.

А днес за финал, Ви поднасям едно „Усещане”. Написала го е Ирена Трифонова от Варна.

Ето го:

 

Безмълвна лятна нощ,

Искри небето …

Ангелско ухание е обладало въздуха.

Морето – приказно създание,

Докосваме в прегръдката си хладна

Изпълнена с луда страст.

Долавям твоя аромат.

Неземен порив тялото пронизва

И сладка болка в миг ума превзема.

ОБИЧАМ ТЕ!

ОБИЧАМ ТЕ И АЗ !

И като звън в старинен храм

Отекват твоите думи в душата ми.

Криле понасят ме и аз летя,

Прекрасен полет над щастливи мигове.

Навеки ще ги съхраня

В тези съкровени стихове.

 

Вълшебно, нали? Та какво беше Любовта? Една роза.

Нека и дадем шанс да разцъфне. Независимо от годините ни!