ПДФ Печат Е-мейл

Нормално ли е да ме вълнува сексът след 50-те?

 

Скъпи д-р Врабчев, възхитена съм от вашия блестящ ум! Точен и сърдечен човек сте и винаги давате добри съвети! Затова мисля, че само вие може да ми помогнете.

Аз съм жена на средна възраст, с големи деца, че и внуци. Нормално ли е да ме вълнува сексът? Не че го практикувам, въздържателка съм 20 години, но ето че на стари години се влюбих. Нормално ли е това? Много мои близки ме упрекват. Срамувам се, че синът ми също разбира и сигурно съм смешна в очите му.

Една жена от Варна

 

Много благодаря за това, което лично Вие мислите за мен.

Мисля, че ще ви разочаровам, но има и една Шекспирова пиеса - „И най-умният си е малко глупав”. Това, защото аз никога не се взимам на сериозно. Важното е, че с нещо все пак мога да помагам. А това, което го говоря си е само от живия живот и толкоз. Нищо повече.

Аз само го споменавам. За да не се забравя. Та това в общ план.

А сега конкретно за вас самата.

Най-напред това, което не ми харесва. Защо бе джанъм, поради какви причини сте се наредили в онази група наречени въздържатели?

И то въздържатели от какво? Та нали в добрата стара Книга е казано: „Любете се и се плодете”! Ще рече - човешката любов създава живота. По-точно, любовта между един мъж и една жена. Да, ама тя не може да спира на даден етап от живота ни, а продължава цял живот - докато сме живи. И наистина продължава и то под най-различни форми. Важното е, че тогава сме обичани и обичаме! За какво въздържание тогава иде реч? Всички тези фактори, които го предпоставят, лично за мен са неестествени, даже противоестествени!

Защото, образно казано, убиват човешкото, природното, да не кажа и най-космическото в нас - Любовта. Любовта към самите себе си. Любовта към ближните ни. И най-вече Любовта към Природата у самите нас. Не може без Любовта, независимо от възрастта ни. Та малките на 3, 4, 5 години, тези малки същества вече обичат. Не само мама, тате, кака и бате, баба и дядо! Тя – малкото момиче вече харесва и обича онова момче от детската градина, което кой знае защо винаги и дърпа плитката, или пък нарочно и разлива купичката с десерта. Той – малкото момче вече обича онова момиче от съседския балкон, което така високомерно си вири носа след като го види. И след това, това момче е най-нещастното на света. Ала и най-щастливото след като ужким най-случайно, точно това момиче вземе, че му изпрати най-най-тайната въздушна целувка!!!

Помните ли онази закачлива песничка, която я пяха някога 5-годишната Хилда Казясян и чаровникът Тодор Колев. Та това беше песничката за любовта при малките и при големите. Всъщност тази любов е една и съща, независимо от възрастта. Само, че има различни измерения. Но си е една и съща. Рефренът на тази песничка бе: „Ти си още малка, но ще порастеш.”. Всъщност, по отношение на нашата човешка любов, ние хората никога не порастваме! Винаги си оставаме деца! Винаги обичаме и винаги ни обичат, ей така - по детски! И точно това е най-хубавото в любовта между един мъж и една жена. Пак повтарям, независимо от годините. И отново и отново ставаме деца. Какво по-хубаво от това! Омаята на това човешко чувство е вълшебно. Сърцето тупа лудо при вида на любимия човек.

Краката сякаш не ни слушат. Мислите ни говорят само едно и също - не мога без него. А високото кръвно налягане вече хич не е от значение. И намразвам, без да искам джипито си, защото ми говори за диети и лекарства, сякаш идва свършека на света. Никакъв свършек след като обичам и ме обичат!

А слънцето, макар че вече отдавана е нощ - то никак не залязва. И чудо, независимо от сезона, винаги е пролет. Какво парно, след като е топло в душата и сърцето? Какво парно? За какви нови високи цени да мисля, след като имам най-безценното - любовта!

Че даже, и само от този факт, който учените са отбелязали, които се обичат - живеят дълго, би трябвало да съм много радостен или радостна!

Та великият руски поет Александър Сергеевич Пушкин бе казал:  „На Любовта всички възрасти са покорни”.  За какъв срам иде реч тогава? Любовта не е престъпник. Тя не е нещо ненормално! В никакъв случай! И е нещо съвсем естествено. Даже е нещо свято, пред което е необходимо да коленичим и да сведем глави! Това най-вече важи за Вашият син и Вашите близки и познати.

Вижте, винаги съм казвал, че за един човек, който е на ти със себе си, този живот си е негов. Лично негов. И само той ще си решава като как да го живее. Никой друг вместо него. Защото точно този човек си носи и отговорността за този свой живот, а не някой друг вместо него.

А лично на Вас госпожо, аз лично пожелавам занапред – не само хубави дни, но и много хубави нощи. Разбира се пълни с много рози. Защото какво е Любовта? Една роза.

А днес за финал, Ви поднасям едно „Усещане”. Написала го е Ирена Трифонова от Варна.

Ето го:

 

Безмълвна лятна нощ,

Искри небето …

Ангелско ухание е обладало въздуха.

Морето – приказно създание,

Докосваме в прегръдката си хладна

Изпълнена с луда страст.

Долавям твоя аромат.

Неземен порив тялото пронизва

И сладка болка в миг ума превзема.

ОБИЧАМ ТЕ!

ОБИЧАМ ТЕ И АЗ !

И като звън в старинен храм

Отекват твоите думи в душата ми.

Криле понасят ме и аз летя,

Прекрасен полет над щастливи мигове.

Навеки ще ги съхраня

В тези съкровени стихове.

 

Вълшебно, нали? Та какво беше Любовта? Една роза.

Нека и дадем шанс да разцъфне. Независимо от годините ни!

 

We use cookies to improve our website and your experience when using it. Cookies used for the essential operation of the site have already been set. To find out more about the cookies we use and how to delete them, see our privacy policy.

I accept cookies from this site.
EU Cookie Directive plugin by www.channeldigital.co.uk