ПДФ Печат Е-мейл

 Срам ме е, че гърдите ми са малки

 

 

 

Здравейте, д-р Врабчев! Пиша до вас, защото вече не знам какво да правя. Имам сериозен приятел, който твърди, че в леглото му е супер с мен. Аз обаче съм с малки гърди и много ме е срам. В същото време приятелят ми, като разказва за другите жени в живота си, все намеква, че били много цицорести. Може би иска да ми подскаже, че аз не съм като тях? Ама аз това го знам, няма нужда да ми го натяква непрекъснато. А от операции и разни силикони също ме е страх. Възможно ли е да не го възбуждам достатъчно заради малкия си бюст?

Гена

 

Ами много му здраве на този Ваш приятел от мен, д-р Врабчев, девойче!

Защото не рядко се случва, човек когато си има някого до себе си, тогава да не умее да го цени и да го уважава точно заради това, че е по-различен от другите. Чак, когато не дай си Боже го загуби, чак тогава разбира какво е наистина е имал и колко много е загубил, когато този някой, в случая някоя, вече я няма до него.

Защо това?

Ами защото напоследък съм свидетел на едно меко казано безумие. Всички вестници показват снимки на момичета и жени с големи, цитирам „напращели от силикон” гърди. Водещите момичета в телевизионните канали пък се надпреварват една друга, коя следващия път ще бъде с по-голям бюст. То няма реклами по билбордовете, в които това безумие да не се повтаря.

И крайния резултат, дори момичета, девойки и жени с естествено по-голям бюст, вече са "заразени" от жестокия комплекс за малоценност, че са с малки гърди. И ето продължението на това безумие, месеци занапред са заангажирани пластичните хирурзи, за да "ваят" големи бюстове на още невръстни момичета, на девойки и жени, размерът на чиито гърди изобщо не налага това.

Поради защо се случва това?Ами психолозите важно ще кажат: Защото това е комплекса на мъничкото момченце, който живее все още в големия вече мъж. Това е спомена от кърмаческия му период и той търси в големия бюст на приятелката си, това което като бебе е имал при майка си. И още, същия този пораснал вече мъж счита, че жената с добре изразения бюст ще е добра кърмачка за бъдещите му наследници. И още, по още - жените с големите бюстове, са по-сладострастни от една страна, а от друга, са източник на по-силна сексуална възбуда за самия него.

Както се казва, все митове и легенди. Който не ми вярва, нека се огледа около себе си. Колко млади мъже искат сега да избягат не само от спомена за майка си, а и от самата нейна опека, тъй като тя не иска синчето да порасне. Тя със зъби и нокти не го оставя да бъде самостоятелен и със това вгорчава живота му ден и нощ. Затова тези млади мъже постепенно остават и стари ергени!

Я ми кажете, сега коя жена кърми рожбата си до година, две? Ако има такова нещо, то  ще е едно невиждано изключение, даже един героизъм от страна на тази майка към детето си.

Знаете ли произхода на думата „бижу” в българския език? Разбира се, че идва от френски и в буквалния превод означава - малко, прекрасно съкровище. Не забравяйте, невероятните ценители на хубавото, на красотата - французите са намерили точния израз - бижу. Нещо мъничко, но много красиво. Ето така аз бих нарекъл едни, хубави, добре закръглени и с остри връхчета - едни малки гърди - Бижу. Който не е съгласен с мен, то си е за негова сметка. И така - момичетата и девойките с такива гърди в никакъв случай не са инфантилни, недоразвити, асексуални. Напротив. Практиката в живия живот показва, че доста често притежателките на малките гърди са доста по-сладострастни. И това си има своето обяснение. Самото зърно и ареолата около него са доста богати на нервни сетивни клетки, за допир и усет. В една по-малка гръд, те са доста по концентрирани от една по голяма нейна посестрима. Тогава и най-нежния допир и докосване, както и най ефирната целувка от страна на партньора /тук перифразирам един израз от една песен на Лили Иванова/ запалват сладострастния пожар на нежността, там където трябва и "любовта ще си ми ти "!

Е какво лошо тогава? Хубавото е, че Майката Природа ни създава различни. И в това отношение нейната палитра е доста разнообразна. Така няма скука. Лошото е тогава, когато не сме доволни и се стремим към с нищо не оправдани корекции. Тук, разбира се изключвам тези случаи, когато по чисти медицински причини се налагат подобни процедури.

Но две неща, не мога да разбера в писмото Ви до мен.

Първото - Питате ме, възможно ли е да не възбуждате достатъчно приятеля си в леглото, защото сте с малък бюст?! А в началото на писмото си пък ми пишете, че той Ви казва: "в леглото му е супер с мен”? Сигурно му е супер, защото се наслаждава на едно бижу. Да, ама това, че не сте като тези по вестниците, телевизионните екрани и билбордовете, му пречи на самия него да се фука с Вас тук и там.

Ето защо започнах отговорът си до Вас с едно "много здраве " до самия него.

Защото заради една негова чисто мъжка суета, страдат вашите интимни взаимоотношения. И най-вече самата Вие. Нещо, с което аз не съм съгласен. Не, в никакъв случай не искам да се карате с него и да късате. Не, не искам това. Но това така не може да продължава повече. Не може да продължава това натякване от негова страна, с което да Ви притеснява и унижава.

Ето защо най-напред е нужно Вие самата да престанете да се срамувате от себе си! Че какво Ви е? Да не сте грозна, малоумна или кьопава? Вие сте едно творение на Майката Природа и трябва да се гордеете със себе, си, а не да се срамувате. Повдигнете гордо главата си и изпъчете малко бюста си. Това е достатъчно. А сега си сложете най-чаровната усмивка, която ви е присъща и след това запалете онези огънчета в очите си, което ще запалят чергата на всяко мъжко сърце. Ха сега да го видим този Ваш избраник дали ще продължава да говори повече за разни други "цицорести" мацки. Бас държа, че всичко това ще му се изпари от главата, като види как другите момчета ви заглеждат и мечтаят за Вас.

Та преди да се разделя с Вас нека си припомним едно любовно, написано от дядо Вазов. Той го е озаглавил „ЧАР”. Има го в неговата стихосбирка посветена на любовта "Люлякът ми замириса". Чуйте го само: 

Звънлива  струна на смълчана лира,

усмихнат блян в посърнали мечти,

в омара лятна свеж лъх на зефира,

във лес заглъхнал песен ,що не спира -

това си  ти,това си ти!

 

В душа обезверена бог, светиня,

Звезда лучиста в нощни тъмноти,

В ноември снежен роза, що цъфти,

Кристален ручей в жадната пустиня -

Това си ти, това си ти!

Та за довиждане – запомнете: Обичан и желан е онзи, който по-напред обича и цени себе си!