ПДФ Печат Е-мейл

Романтиката при нас не върви

 

Доктор Врабчев, неведнъж сте писал за романтиката между двама души, че тя е много нужна за двама души, които се обичат. При мен и сегашния ми приятел обаче въобще не се получава. Не върви и не върви. Какво ли не опитах… Понякога дори ми идва да го зарежа, защото аз без романтика не си представям нито секса, нито живота. Мислите ли, че човек, който не понася романтиката (така ми казва той), може нещо да се промени?

Роси, 22 г.

Здравейте,

Въпросът ви към мен е доста интересен! А иначе доста внимателно прочетох писмото ви до мен и кой знае защо веднага се сетих за една наша, българска поговорка. Тя гласи: ”Три пъти мери, и чак след това режи”! Сещате се сама за какво ви призовавам. Нали?

Но преди да тръгна по пътя на отговора ми към Вас потърсих помощта на „Речник за чужди думи в българския език” Та там отворих на думата романтика. Срещу нея е написано: ”мечтателност, съзерцателност, фантастичност”. И още – „дела, които могат да предизвикат възторжено отношение”. След това се спрях на думата романтик. Иде реч за човек, склонен към мечтателност. А срещу думата романтичен е написано – „възторжен, възвишен”! И след като прочетох коментара за тези слова затворих речника и се върнах към действителността. Тоест, към вашия проблем. И сега какво?

Хубаво е, че сте родена мечтателка и романтичка. Защото, както вие самата казвате - без романтика нищо не се получава. Нито в секса, нито в живота. Права сте. Много сте права.

Та дори и при животните и птиците, около нас. Те самите, по своему са си романтици. Всеки от нас, ще се увери сам за себе за това, като поспре за малко в своето забързано ежедневие. И много ще се учуди на песните, с които птиците се привличат за любовния си танц. Същото е и при животните. С техните чудни любовни игри. Ако някой не ми вярва, нека посети зоологическата градина в нашия град.

Но аз се питам, защо при нас хората това хубаво е изчезнало? Това, което се нарича романтика. Аз лично не знам…Всъщност знам, но сега не искам да си разваляме настроението.

И така вие се измъчвате, и то доста много, защото приятелят ви образно казано е „опериран” от романтичност. И сте много разочарована и разтревожена от този факт.

Ами девойче, проблемът не е от вчера. Той си e от доста отдавана. Някога ни учиха да не зачитаме природата. В резултат, природа около нас почти не остана. Сега медиите, за да са интересни и за да се гледат или продават бълват много „хард секс истории”. В които има само насилие, перверзии и много, много егоизъм. За любов и романтика нито капка!? А какво има там още, чалга и само чалга. И то от сутрин до здрач. Коя какви устни, гърди и задник има. Къде си го е оперирала. Коя с кого се чука . Кой с коя изневерява. Но кого му е дълъг толкова! И коя пък си е пуснала новия видео-клип в който всичко си е жива порнография. И сякаш между другото иде реч за баснословни суми, като хонорари, звездни курорти и приеми там, бентлита или мерцедеси, яхти. И непрекъсната пропаганда на сексуалните перверзии, на престъпността, търговията с жива плът, проституцията, трафика с наркотици, педофилията. И всичкото това полято с много, ама с много чалга. Ако не вярвате, отворете който и да е вестник. Даже и ужким най-сериозния. На първа линия са убийствата и изнасилванията, а после катастрофите по пътищата, пожари, обири и земетресения. Пуснете си, което и предаване по телевизията. Даже и да е сутрешно, пак същото. А пък вечерните – не смогват от репортажи за конкурси. От рода за „мис” или за „мисис”. Или пък за „мокра фланелка”, най-секси дупе, за най-дълги женски крака. А в реалити шоутата или се готви или пък мъже и жени, които нямат нищо общо с музиката и танца пеят и танцуват. И всички непрекъснато говорят за секс. Ама за секс като чукане. А не като много нежно и човешко полово общуване.

Ето за това Вашия приятел: „не понася романтиката”. Не я понася, защото не знае какво означава тя. Сиреч - не я познава. Той не знае какво е поезия. Какво значат два-три любовни стиха, които събуждат в теб любовта? Какво значи нежна хубава музика? Какво значи да седнеш край брега на морето нощем? И то с любимия човек до тебе. Да гледате звездите и да мечтаете. Как звучи тогава - една много нежна джаз пиеса, която те кара да настръхнеш от любов? И какво значи едно цвете в косите на жената, която обичаш? Ама това е най-хубавото цвете на света. Знае ли той, какво е съдържанието на думите ласка, нежност, обич, любене, милувка и целувка? Едва ли. Съмнявам се. Той е закърмен само и единствено с това, което споменах по-горе. Някога казваха: Кажи ми какво харесваш и предпочиташ в живота си, за да ти кажа какъв човек си! Само, че той не е виновен за това. Защото още като малък е слушал само „Радка пиратка”,”Доларите в марки” и тям подобни „шедьоври”.

Що се касае до въпроса ви към мен: ”може ли човек, който не харесва романтиката да се промени. Моят отговор е: Може, но ако самият той желае това! Ако не иска - няма как. Но аз ви моля да не се огорчавате. Защо ли?Има такава мъдрост: ”Ако планината не отива при Мохамед, то Мохамед ще отиде при нея”! Как ли?

Пак ще припомня друга една мъдрост: От Троянската война насетне няма крепост превзета отвън. Винаги отвътре. И то с хитрост. Ама с много голяма хитрост. Дано, както казваше Мамалев, започвате да ме разбирате правилно. Иде реч за следното Да не му налагате романтиката насила. А ей така полекичка, стъпка по стъпка и капка по капка. Веднъж да чуете ей така случайно една песен по радиото, която не е чалга. Втори път да погледате програма по телевизията, в който има хубави песни, изпълнени да кажем от Тони Димитрова, фамилия „Тоника” или Васил Петров. В тях се пее за любов, море, целувки и разбира се и „още нещо”. Да поискате от него заедно да отидете на концерт на БТР, Сигнал, ФСБ. По нататък за рождения му ден, наред с другите подаръци за него да има една малка книжка с любовни стихове. Настоявайте той да ви ги прочете и след всеки стих го възнаграждавайте с най-сладострастната целувка. Ама всяка следваща да е по и най-сладострастна. Разбрахте ме правилно нали?! Това е пътят. А дали ще успеете не знам. Аз ще се моля да успеете. А за нашето довиждане днес и стихотворението на Искра Иванова, което тя е озаглавила:

 

 

ПРОСТО ДУМИ

 

„ОБИЧАМ

Да стоя сама на брега –

Тишина...

Полято да гоня мига

На ето онази самотна вълна…

ОБИЧАМ

Заровена в мисли

Да лея сълзите, които

Потъват в морето, което

Отне ми сърцето още в деня,

Когато докоснах с дъха си брега…

ОБИЧАМ

По плажа да тичам,

Да гоня вълните,

Да се спъвам в мечтите

И да броя

Златните, малки зрънца…

ОБИЧАМ

Да гледам звездите,

Да галя с очите

Косите на вятъра, който

След мене все тича

И започва поредната своя игра…

И съм лека тогава, когато

Морето ме дави

Със звук на разбита вълна,

А от скалата се стича

И в него наднича

Разпиляната моя душа...”

 

След като прочетох тези стихове... помълчах за малко. Минута, две може би.

А след това се запитах. Запитах се: „Какво би бил нашият човешки живот без РОМАНТИКАТА?!”

Отговорих си. Но искам да си отговорите и Вие.

Ще се радвам, ако пишете и изпратите вашите отговори. Благодаря Ви!