ПДФ Печат Е-мейл

Кльощава е, но я обичам

 

Д-р Врабчев, пише ви един мъж на 39 г., който винаги е харесвал по-закръгленките дами. Не говоря за супер дебеланите, а за жени с плът - дето има къде да ги стиснеш. Последната ми любовница обаче е доста слабичка, да не кажа кльощава. Трудно се възбуждам с нея, а я обичам, защото е много стойностен и добър човек. Понякога си казвам - край, ще я зарежа, но на другия ден веднага разбирам, че съм щял да направя грешка. И ме гризе съвестта. Едно ми е такова чоглаво… Какво ли да направя, за да се възбуждам с нея по-бързо, както с по-пълничките?

Цветан

Здравейте,

Ама Вие сте много щастлив човек. Много. Защото сте влюбен и обичате. И най-важното на любовта ви има отговор и взаимност на чувствата Ви. Направо сте за завиждане!

Не вярвате ли? Ама чуйте малко от световната съкровищница, няколко различни мнения за любовта, откакто свят светува.

И една много древна песен от Афганистан.  „Любовта е най-прекрасното творение на Аллаха на земята. Всеки миг на любовна наслада, макар и много кратък, затваря в себе си цяла вечност.”

Средновековие, но Еразъм Ротердамски пише: „Любовта е първата и най-велика наслада в живота.” Пак по това време или малко по-късно. Волтер: „Човек, умира два пъти - веднъж, когато го напусне Любимата, втори път, когато го напусне Живота.” В по-близко време Александър Дюма: „Любовта е пролет, но цяла година.” А не искам да пропусна и нашия мъдрец, поетът Петко Славейков. Ако не знаете нищо за него отидете на площад „Славейков” в столицата София. Там има един паметника на Славейкови, и той е сътворен от духотворната ръка на Чапа, скулпторът ни Георги Чапкънов. Там ви моля да седнете на паметника на бащата и синът Славейкови. Точно така, онази знаменита пейка от бронз, на която седят бащата Петко Славейков, сътворил „Изворът на белоногата” и синът му поета Пенчо Славейков, автор на може би най-лиричните стихове в нашата поезия. Разбира се след Яворов. Сякаш бащата и синът, изморени от делника току що са седнали да си отпочинат. Ама Чапа ги е сторил в една и съща възраст. Той си е ненадминат вълшебник в тези си свои творчески  замисли.

Та ето го бащата - Петко Славейков. Какво пише той за любовта този мъдрец :

 

„Сладък балсам налива,

Люти рани открива...

Ето любовта какво е:

Ни добро, ни зло е –

Една сладост отровна,

Една нужда световна”

 

Но това дотук бе сам едно въведение към моя отговор до вас. Дали названието „антрефиле” му приляга. Не знам. Звучи ми доста френско и малко ресторантьорско. Особено онова „филе”.

И така, народът ни е казал: „на човек и Господ не може угоди”. И затова пак Господ не дава всичко, което желаем, обичаме и искаме на едно място. Защото ще вземе да си навирим носа. И ще се възгордеем. И ще вземе да забравим нашия Господ - Бог. А Той - светинята му не иска това. И затова пак народът ни е казала: „Много на добро не е на добро”!

Казвам това, защото разбирам дилемата Ви. А защо я има. Първо всеки от нас дълбоко носи вътре в себе спомените си от детството, юношеството и младостта си. И още от там той си има един модел. Един вкус. Едно много лично свое предпочитание за една евентуална своя полова партньорка. И в това предпочитание на първо място стоят физическите качества. Висока, ниска, пълничка, закръглена, пухкавелка или слабичка, грацилна, че даже и кльощава. Да не говорим за цветовете на очите и косите. Тук темата е безкрайна. А това дали краката и ще са дълги или къси, а гърдите и по-изразени или само малко загатнати. То, това си е тема за дисертация.

След това, обаче идва редът на психическите и качества. Защо на по-заден план не знам. Знам само, че по-после, а кога ще е това по-после, но то винаги идва. По-рано или по-късно. Ето тогава вече удря часът на истината. Защо ли? Ами в съвместния ни живот тези психически личностни качества някак си неусетно започват да свирят първа цигулка.

Спомняте ли си народната поговорка: „те ти булка Спасовден”! Спомняте ли си я? Защото физическите качества могат при взаимно съгласие да се променят. Ала психологическите качества много трудно, че и в повечето случаи и почти невъзможно.

Искате ли примери. Колкото щете. Кльощавия може да напълнее малко. Но стига да иска. Дебелият пък да отслабне. Но пак, стига да иска. Русата коса да се боядиса в черна. И обратното. Едни безобидни лещи пък да променят цвета на очите и така нататък.

Вижте, забелязахте ли израза - стига да иска. Ами това винаги е възможно, стига само да се поднесе не като заповед или упрек. Не. Тогава няма да стане. Ще стане само ако бъде споделено като мечта. И постигането на тази мечта зависи и от двамата партньори. Я си представете само, че тя каже: да, ама ти си толкова дебел - виж само какво шкембе си отпуснал, приличаш на прасенце. Сигурен съм че хич не би могло да ви бъде хубаво.  Пак повтарям, да бъде споделено като мечта, и то с много любов подчертавайки същевременно онова другото, което ви кара да бъдете лудо влюбен в нея. Онова вътрешно ваше чувство, което Ви кара да не можете и секунда без нея. Ето това да стои на първо място винаги в разговорите помежду Ви. А не нейната кльощавина. Тогава ще сторите велика грешка и ще я загубите нея, Вашата приятелка завинаги. Тогава жалко за любовта Ви.

Веднага се сещам и за още нещо. След една, че и две-три бременности и раждания, кой знае защо и най-кльощавата девойка се превръща в много сладка пухкавелка. Това си има своето обяснение, но аз тук не ще се спирам на него. Защото някой мои читателки, млади девойки да не вземат да гледат на бременността и раждането след това като на един кошмар за талията си. Дами, спокойно. Баща ми бе лекар, вечна му памет. И той ми казваше следното: ”сине всичко е човешка направа, само на кьосето коса не може да поникне”! Демек - всичко зависи както от желанието, така и от волята на човека. Защо не изчакате и не опитате този вариант. Хем ще си имате рожба, хем и тя ще влезе във вашите желани мерки.

Дето се вика, с един куршум и два заека. А може и три. Ако Ви се родят близнаци! Защо не?

Сигурен съм, че сте ме разбрали правилно!

Е щом започнах с бащата Славейков, ще завърша и със сина. Просто няма как. А това са само два куплета. Само. Но от неговата знаменита стихосбирка „Сън за щастие” Разбира се любовна!

 

„Во стаичката пръска аромат

Оставена от тебе китка цвете,

Тоз аромат душата ми в мечти

При теб унася, свидно мое дете.

 

И виждам те унесена в мечти

За мен, подпряла чело на ръцете….

Во стаичката пръска аромат

От теб оставената китка цвета.”

 

 Що сега? Пак моето вечно, вечно и старо. Дано не Ви е омръзнало. Решавате Вие само. Но Ви моля да не забравяте никога онова: „ Во стаичката пръска аромат...” Несъмнено това е любовта. По-точно нейният ЗОВ!

 

We use cookies to improve our website and your experience when using it. Cookies used for the essential operation of the site have already been set. To find out more about the cookies we use and how to delete them, see our privacy policy.

I accept cookies from this site.
EU Cookie Directive plugin by www.channeldigital.co.uk