ПДФ Печат Е-мейл

Сутрешният секс ме отвращава

 

Докторе, имам към вас следния въпрос. Мъжът ми обича рано сутрин да правим секс, а на мен това хич не ми харесва, защото точно по това време много ми се спи. Не изпитвам никакво желание да се любим, даже се отвращавам, а той пък е най-активен и във форма сутрин. Все не можем да си напаснем времето за секс и понякога дори се караме. Тоест, аз го отблъсквам сутрин, а вечер пък той мене. Притеснявам се, че това може да стане повод да се изпокараме по-сериозно. Какво се прави в такива ситуации?

Отчаяната

Здравейте,

Ами да. Иначе казано се разминаваме във времето. А защо? Ама никой от Вас не се постарал да се съобрази с другия от двойката Ви, като сексуални и брачни партньори. Второто, според мен си е по-важно. Защото освен партньори в леглото сме и партньори и в брачния си живот. А там, това партньорство обезателно изисква двамата да сте в един своеобразен синхрон. И този синхрон касае както начина ви на живот, така и на хранене, и най-вече на любене. Това, последното налага много изисквания. Изисквания към двамата партньори. И в тази дума изискване има следните съдържания. И те са следните. Взаимна обич и взаимно уважение. Никакъв себичен егоизъм. Непрекъснат стремеж у всеки от тази двойка да достави най-напред удоволствието на партньора си, съответно на партньорката си, а чак след това, да следва, да получи своето удоволствие. Да, ама преди това има и още нещо. И то се нарича познание. Откакто свят светува познанието движи живота на човечеството напред. И ще го движи, докато свят светува.

Добре, ще се опитам да помогна.

Винаги съм казвал, че информираният човек е истинския човек. Защо ли? Ами ако всеки от Вас двамата знаеше не само като как се прави секс, а много неща още свързани с него, както при Вас, така и при него, нямаше да има едно такова нещастно разминаване при Вас двамата. И всичко ще си течеше, както се казва: „по мед и масло”. Ама не би. Защото макар и от доста време да сте заедно, така аз считам, не знаете нищо един за друг.

Вижте, ние хората, макар и да считаме, че сме цивилизовани и умни и културни същества, не може, ама никак не може да избягаме от Майката Природа. Тоест оставаме си, биологични същества, демек - животни. И сме подчинени искаме, не искаме на нейните закони и правила. Ала всъщност сме и социални животни. Тоест пък от другата страна сме подчинени и на съответните закони, норми, етика и правила на социалното общество, в което живеем.

И сега ето една основна разлика у нас хората продиктувана от биологичния часовник у нас. При едни той цъка най-вече през нощта. И у тези люде им върви най-добре да работят, учат и да се любят през нощта. При други пък - дневната тарифа на биологичния им електромер е най-активна през деня. Веднага ще бъда допълнен - има хора чучулиги, а други сови.

Но това не е всичко, както се казва в един рекламни телевизионни предавания. Не малко мъже искат, искат и копнеят, пак заради една природна даденост при тях, рано сутрин. Защото точно тогава имат, ама имат една великолепна възбуда на пениса си. И то не е само това. Те, току-що събудили се от един сън, на чието съдържание могат само да завиждат - там някакви си режисьори на еротични филми И тези мъже не искат по никакъв начин това, което те изпитват в момента, тази тяхна великолепна сексуална възбуда да бъде пренебрегвана. И ако се случи това - те направо са си нещастни през целия следващ ден. И то толкова нещастни, че лично аз нямам думи да го опиша тази им несполука.

Същото, ама буквално същото изпитват и не малко жени, в своя съзнателен полов живот.

Но тези мъже и тези жени си имат своя буквален антипод. Тоест своето природно различие. И пак - жени и мъже. Тези техни природни различия, пък едва дочакват залеза на слънцето, за да се потопят в страстта на свята чувственост. Какво да се прави? Индивидуално сексуално разнообразие. Чрез него Майката Природа се е погрижила никога да не е на „ЗЕРО”. Тоест на нула. И винаги да има любов, за да се раждат децата ни.

Обаче, ако се свържат един еротичен ранобудник и една вечерна красавица, както е при вас, тогава… Тогава вместо сексуално щастие идва сексуалното разминаване.

Моят поглед към вас и вашия съпруг е следният: И двамата да знаете, че това си е една природна даденост. А не глезотия или болест.

Това първо. Второ, всеки от вас да се постарае - така че черешката на тортата да бъде и за двама Ви. Но със следното постоянство - „one for you, one for me”. Така де, един път за теб, един път за мен. Понякога може и два пъти за теб, но все пак пък един път за мен. Понякога. Понякога пък обратното. Два пъти за мен, един път за теб. Накрая – резултатът е повече от вълшебен. Вълшебен и за двамата. И то без намесата на психолози, семейни консултанти, сексолози и психиатри. Защото много баби - ...нали?

Според мен, тези многото баби, хич, ама хич не Ви трябват. Важното е - Вие двамата да се обичате и желаете. От това по-хубаво за Вас няма.

А пък това - кога ще се любите, дали рано сутрин или късно вечер, това както се казва в някой литературни произведения и филмови сериали - КРАЯТ ОСТАВАМ НА ВАС!

Но почакайте. За малко да изпуснем една наша традиция. Днес тя е на поета Давид Овадия. Отишъл си от нас във вече далечната 1995. Но сигурен съм, че тези, които знаят творчеството никога не ще го забравят. И така:

 

„Аз вярвам в мълчаливата любов…

Без думи без красиви обещания,

Без упреци, без молещи уста.

Аз вярвам само в нямото страдане,

В сподавения порив на кръвта.

 

Очи, в които погледът не гасне,

Докосването нежно на ръце -

От клетви, от несдържан плач – по-ясно

Говорят на човешкото сърце.

Тя всичките прегради побеждава!

Тя - вечен огън и нестихващ зов!

Как нея ще отминеш, ще забравиш?

Аз вярвам в мълчаливата любов. „

 

Нежно. Много нежно. И е без значение дали е ранната сутрин с многоцветната си дъга след нощния дъжд. Или пък късната доба, в която само луната, звездите и неуморните славеи ни настройват за любов. Без значение. Защото и двамата ще сме заедно.

http://lichna-drama.com/index.php/page/newspaper/nid/176/section/5.html