ПДФ Печат Е-мейл


 

След Венеция се любим всяка вечер

 

Докторе, случи ми се нещо хубаво. През октомври с мъжа ми бяхме на екскурзия до Венеция и оттогава като че ли всичко се промени. Той започна да ме желае всяка вечер, да ми звъни през деня по няколко пъти по телефона (преди не го правеше изобщо)… Абе, все едно прекарахме втори меден месец, а вече сме над 30-те. Какво ли му става, как да си го обясня?

Милена

 

Здравейте,

Някога, ама доста отдавна, тогава бях дяволски млад, но имаше една поговорка: ”Виж Неапол и умри!” Ще рече, нищо не си направил още значимо, нищо не си сторил още значимо и най-важното - не си видял най важното в този твой живот. Тоест когато сториш всичкото в живота си, за което си дошъл на този бял свят, тогава виж най-хубавото в него - Неапол! Тогава...

И четейки писмото Ви до мен, за което благодаря много, веднага се сетих за Венеция. Затворих очи и си представих лагуната на северния бряг на Средиземно море, в която е построен този красив град. Пристанището, от което към цял свят са тръгвали венецианските мореплаватели и търговци. На близо до него виждам палата на дожите, които са управлявали тази морска и търговска столица. Малко по-нататък е забележителният площад с едноименната си църква „Сан Марко”. Площад пълен с разноцветни гълъби и много, много още по разноцветни влюбени мъже и жени от цял свят. Те са тука, за да усетят искрената и вечна тръпка на Любовта. И няма начин да не я усетят, защото тук в стария град, тя Любовта е на всякъде. Включително и в тях самите. Чувам ритъма на барабаните и песните на така известния Карнавал във Венеция. В който всичко е Любов. И в карнавалните костюми, домина и шапки. В знойните и обещаващи много женски погледи. И в танците, в които телата се преплитат до незабрава.

А когато този весел, шумен и малко разюздан парад на любовта отмине. То тогава в тишината на теменужената нощ гондолите плуват сякаш са черни лебеди, а влюбените в тях са се сгушили във взаимните си прегръдки. Песента на гондолиера пък ги кара да са още по страстни и горещи. А небето… Небето на Венеция нощем… За него пък не намирам думи… Но и тези са достатъчни, за да може човек да присъства и духом в този оазис на топлата човешка любов, която се случва тогава, между една жена и един мъж.

Ето защо, си позволявам да перифразирам старата поговорка. И според мен тя било хубаво да звучи така „Виж Венеция, за да заобичаш истински”! И още - Да се влюбиш пак и отново - този път по-силно, по-страстно”!

И ето, чак сега отговарям директно на Вашия въпрос към мен. Нищо лошо не му става на Вашия брачен партньор. Напротив, у него и с него пък и с Вас двамата се случва една магия. Магията на романтичната любов. Вижте, госпожо, убеден съм и съм сигурен в това, че и преди Венеция съпругът Ви е обичал и бил влюбен във Вас. Убеден съм. Но Венеция му е отворила очите за Романтиката в Любовта. Да мечтаеш, когато момичето ми не е до мен за нейните коси, очи и устни. Да си представям през целия ден как през нощта ще целувам тези устни и очи. Ще галя тези коси. И още и още да взема в обятията си тялото на това любимо за мен момиче. И ще я любя, като никога до сега. Ето това е романтиката в Любовта. Да мечтаеш и да изгаряш от нетърпение.

На това аз му викам „седмото небе”. Там където е раят. Истинския рай, в който се сливат душите ни, сърцата ни, телата ни. И още, човек винаги може да си изкара нов меден месец, стига да си го пожелае и поиска. А след това да си го направи. Може да не е непременно Венеция. Може…

Може да бъде, да речем тук в България - стария Пловдив, Копривщица, Мелник, Велинград, Тетевен, Несебър, Созопол или Балчик. Въпрос на вкус, но и въпрос на мечти и предпочитания. Но там, в тези градове, там е домът на Романтичната любов. И от там може да се черпи с пълни шепи от нея. За нашето презареждане отново да бъдем романтични във взаимната си любов. И то забележете - въпреки всичко, което ни заобикаля днес. Въпреки всичко.

Разбрахте ме нали? Аз на Ваше място щях да бъда много щастлив и щях да плача. Но със сълзите на Радостта.

Ето за финал моят поздрав до вас двамата. Написала го е Цветанка Ангелова от гр. Русе

 

ЕСЕННА ЛЮБОВ

 

Стига ми и есенно

Признание,

Сладко и горчиво

Като дюля,

Кратко като древно

Предсказание,

Бяло като съхнеща

Кошуля.

Стига ми жертвата, на пламъка –

Порив нестинарски ме измъчва.

И от пир по нужен ми е залъкът.

Глътка вино вместо бъчва.

 

Есен е на сладостно очакване.

Медни капки рони от брезите

Вятърът със воя на оплакване,

Че снегът наднича в косите.

 

Има време. Вън едва е есен.

Студ е, ала не и във душата.

Пея сякаш лебедова песен,

Но, Любов - отворих те вратата!”

 

Чуйте песента на "Тоника СВ" - "Аз и моето момиче". Музика и аранжимент Стефан Диомов, текст Ваньо Вълчев.

 

 

 

Не, няма да коментирам тези любовни стихове, защото според мен са съвършени. А са такива, защото идат от душата и сърцето. И ще отидат пак там, но вече в душата и сърцето на обичания! Дами и господа - пожелавам Ви го от сърце!