Печат


Садо-мазо – страх ме е 

Докторе, имах адски неприятно изживяване, чак ме е срам да пиша за него. Преди месец приятелят ми, с когото сме заедно от 2 години и с когото никога не съм имала проблеми, поиска да пробваме садо-мазо. С предното си гадже често са го правили и ми е разказвал, че си пада по такива изпълнения, има всички аксесоари от един секс шоп. Съгласих се, заради него, но... След като ме върза, аз получих някакъв стрес и исках веднага да махне каишите, но той точно свършваше, и ме остави така още минута. За тази минута аз виках, крещях, молех се, защото имах чувството, че ще полудея. Не изпитах нищо приятно, напротив. Оттогава ме е страх от него, макар че той не спира да ми се извинява и да си признава, че е сбъркал. Усещам, че е искрен, а пак ме е страх. Какво да правя? Ами ако продължа връзката и пак ми се случи нещо подобно?

Весела

 

Здравейте,

Преди да Ви отговоря на конкретните Ви въпроси, ще се постарая да отворя една нова рубрика в моите отговори. Не че преди тази рубрика не присъстваше в тези отговори. Присъстваше и то още как! Ала както се казва, дойде му и времето за нея!

И така, може би не знаете! Захер Мазоха, ако не ме лъже паметта, е руски писател, който е описал в своите литературни произведения сексуалната си страст да изживява в половото общуване с жена, чрез обиди, унижения, мъчения - чрез връзване и телесни наказания, които да му предизвикат болка и страдание, своята специфична сексуална наслада!?!. И то причинени нему от сексуалната му партньорка. От там идват и термините в човешката сексуалност: домина, силна господарка, сексуално наказание. Става въпрос за мъже с такива наклонности.

Разбира се, че има жени, които в интимния си живот - съвсем съзнателно търсят същото. Мъжът, с два пръста чело, но физически много силен, който да разкъса дрехите й, и да я обладае много грубо и с физическо и психическо насилие над нея. Често с много бой за да предизвика у нея болка и страдание. Та чак тогава - такъв тип жени преживяват своето истинско полово удоволствие. И това точно обяснява, някои необясними неща в живия ни живот - наглед интелигенти, умни и проспериращи жени, които си търсят точно такъв тип любовници.

На другия полюс - пак е писател. Известен е в човешката ни история, като всеки французин с няколко капки испанска кръв, със своите много имена. Нямам време за тях. А фамилията му е маркиз дьо Сад. Той пък описва своята сексуална наслада, която получава, когато предизвиква болка и страдание у половите си партньорки. Разбира се пак нещата не спират дотук, освен болка и страдание има и човешки същества, и то и от двата пола, които отиват по-далеч. Не само нараняват, но и за своето пълно вече в кавички сексуално удоволствие, осакатяват, че даже и убиват и то особено жестоко и мъчително. Не ми се говори изобщо и за сексуалният канибализъм! Ала го има! Та внимание!

Ето, откъде произхожда термина Садо-Мазо. Всъщност иде реч, за едно сексуално девиантно поведение (отклонение), което сексологията нарича АЛГОЛАГНИЯ. Ще рече - сексуална необходимост, склонност към болката - предизвикана или изпитана, за възникване на полово желание и възбуда и впоследствие - задоволство. От алгос - болка, страдание! Това е.

Веднага някои от Вас биха ми припомнили, култовия филм "Първичен инстинкт". Няма лошо, защото и на мен ми харесва фабулата в него. Но най-вече ми харесва изпълнителката на главната роля.

Ала там съдържанието на този филм е много съществено. Защото много атрактивно е показано, че от закачката, през влюбването и горещият и непознат секс - до страшното, ама много страшното, разстоянието е почти цигарена хартия.

И веднага ми иде на ум татко Фройд, с неговите Ерос и Танатос.

Прав е бил човекът. Понякога у нас хората, Ероса - любовта и живота, са в една пряка връзка с Танотоса - смъртта, чрез насилието, омразата и унищожението!

Но да се върнем към нашата тема. Вижте сама в сексологията, която не е само медицинска, но и социална наука, демек обществена, има златно правило. И то гласи следното: какво си правят двама в леглото, си е лично тяхна работа. Стига обаче никой да не насилва другия за това! И най-вече, да не уврежда неговото психическо и физическо здраве! И в никакъв случай да не застрашава неговият живот. Защото това е границата между пикантното и страшното!

И тя трябва много добре да се начертае, и то още много предварително!

Не, не съм в никакъв случай против екстравагантното латексово облекло. И съответните атрибути към него. Още повече не съм против към така наречения по-хард секс, в който присъстват сладострастните леки, пошляпвания и потупвания по интимните части. И към така наречените "жадни" целувки-засмуквания, придружени с много, много леки гризвания по върха на пръстите и на други интимни места. Но само дотук! Само дотук! Оттатък вече е престъплението. И то, от всякаква гледна точка.

И пак повтарям, за това е нужно, много е нужно, да се разговаря предварително и всеки да е убеден и то много убеден, че и другият иска и е съгласен за това!

А сега конкретно за Вас самата! Сещам се за една детска приказка. Казваше се: "ОТ ИГРАЧКА - ПЛАЧКА ".

Нещо такова се е случило. И понеже сте убедена в чувствата на Вашия партньор, то е необходимо не да късате, а да разговаряте с него. Но без никакви упреци. Убедете се сама, чрез този разговор, какво е това негово желание за садо-мазо? Дали е само от любопитство?

Или вече у него се оформило като привкус в секса? Тоест нещо, без което той не може, да се възбужда и да стига до пълно удовлетворение.

Ако е първото (пишете сама, че той непрекъснато Ви се извинява) - простете му. Случва се. И то, защото младите непрекъснато искат да опитат нещо ново. Особено онова, за което често се пише и най-вече се гледа по телевизията. Ала всъщност подражават, без самите те да го искат!

Ала много внимавайте занапред!

Ако е второто - Вие сама избирате. Но Ви моля, настоявайте тогава, на всяка цена той да се лекува!

А за успокояване на вече възникналите по–горе противоречиви страсти, ето един любовен сонет от великия Уилям Шекспир, в един брилянтен превод от английски на поета Валери Петров. Самия автор го е нарекъл:

Сонет 141

 

Във същност не очите, а сърцето

Увлече се по този образ твой:

Напук на тях то люби туй, в което

Те виждат недостатъци безброй.

Не ти се радват и ушите също,

И ноздрите харесват те едва,

Изобщо не особено могъщо

Ти властващ над петте ми сетива.

Но нито те, ни разумът ми хладен

Успяват да склонят сърцето в мен

Пред теб да не пълзи със поглед жаден,

Подобно на васал пред суверен.

Но в мъките това ми е награда:

Все ти ме вкарваш в грях и мъчиш в ада.

 

След като ви го прочетох този сонет, драги мои читатели, вече сам се питам дали онзи италиански поет Данте Алигиери не е сбъркал, като е раздели своята така наречена „Божествена комедия” на три части – ад, чистилище и рай? Виждате сами, че в човешките ни страсти, понякога нещата са много объркани. Но за щастие само понякога!

 

We use cookies to improve our website and your experience when using it. Cookies used for the essential operation of the site have already been set. To find out more about the cookies we use and how to delete them, see our privacy policy.

I accept cookies from this site.
EU Cookie Directive plugin by www.channeldigital.co.uk